"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин. Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна, най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
|
Хората са странни Джим откри тайната на странните хора, те се вглеждат дълго, като че са с очила. В емоциите им бавно настъпва умора и преценката им е индивидуална мъгла. Хората са странни, щом странен си ти. Виждаш само грозни лица, когато си сам. Улиците са неравни, жените все са зли, ако те е отхвърлила някоя там. Никой вече не си спомня твоето име. Хората искат да виждат усмихнати лица. Тях ги привлича светлината на слънцето и ги отблъсква сивотата на дъжда. Ти се качи на високия връх над града. Остана, на цвета на залеза се наслади. Разпиля се твоето лошо настроение и започна да гледаш света с добри очи. ... |
|
|
Тук са включени руски поети, като представянето им започва от Слово за похода на Игор, обхваща най-интересните имена - от Жуковски през Александър Пушкин и Лермонтов до Вознесенски и Вячеслав Куприянов. Украинската поезия е представена с преводи на Иван Котляревски, Иван Франко, Михаил Семенко, Дмитро Павличко и Иван Драч, а полската включва Кримски сонети на Адам Мицкевич, както и Леополд Стаф, Ярослав Ивашкевич, Велислава Шимбарска и др. Томът представя още словенски, сръбски и черногорски поети."В нашия филологически век не е излишно да се повтаря и потретя, че когато е добър, преводът на поезия надхвърля ... |
|
|
"Понякога се случват и чудеса. Във време на безвремие, в което живеем, когато и България, и светът са разпънати на кръст, Иван Гранитски е построил нов дом на българската поезия. Монументален труд, планина от образи и идеи, солидни анализи и чиста наслада от поезията. Въоръжен с перото както Дон Кихот с копието си, и както Санчо с острия си език, Гранитски удря до премала с граничния си чук историята, загърнала в гънките на времето имената на много от българските поетични таланти, някои от които почти непознати на днешните поколения. Четейки този критически епос, човек може да се изкуши и да си спомни за митичните ... |
|
|
След 45 адвокатски години един легионер - ветеран от Софийската колегия, сваля шлема си, за да сподели с другарите си по оръжие (а и не само) личната си равносметка от множество битки, които се сливат в едно общо зарево на залеза. Валентин Брайков е член на Софийската адвокатска колегия от 1977 до днес. Негова слабост и страст са римското право, историята на правото, гражданското право и процес. Автор е на 51 правни публикации, между които една монография, четири студии и 46 статии. Най-интересните от тях читателят с удоволствие ще открие между кориците на тази книга. Събрани заедно, те носят съвсем ново усещане за един ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Шипка днес О, Шипкс, колко си студена! Потънала в замислена мъгла, негостоприемна, осквернена, още пазиш на герои паметта. Не искаш да ни гледаш вече. Нагледа ни се вече и те заболя. Предпочиташ да стоиш далече от хора, на които липсва честта. Днес камбана вече не звъни, рушала мазилката на храма. Срамът все повече ни тежи. Не ни е нужен връх, а яма. Не пазим костите, които белеят в твоята долина. Сега търгуваме честито кръвта с поквареността! Владимир Гюров ... |
|
|
Както почти у всички поети от този период, период на раздвояване на литературните интереси от национални към интернационални аспекти и обратно, у Траянов срещаме същото вътрешно противоречие както в биографията му, тъй и в творчеството му. Тук можем да направим твърде близка аналогия между Пенчо Славейков и Траянов, които изминават еднакъв път на развитие и изпитват почти еднакви влияния. Подобни координати можем да набележим между Яворов и Траянов, сближения и отдалечавания, присъщи на творци на близки и сродни епохи. ... |
|
|
Сборникът представя поезия, посветена на УНСС, българската история и култура, както и на световни личности и философски теми. Чрез различни тематични раздели авторът разглежда въпроси за идентичността, езика, обществото и съдбата на човека. Творбите съчетават патриотични, хуманистични и екзистенциални идеи. ... |
|
|
Версия Тревога преминава през сърцата като пустинен суховей. И ето, оживели времената при теб ме връщат, Галилей....Пред оня страшен съд уж бил си казал, че все пак, тя си се върти. Едва ли! - Тази всеизвестна фраза не би сглупил да кажеш ти. Излишно е било! - Той, съдията е знаел сам, че се върти. Но много му е трябвала лъжата, та своя храм да защити. Така се е родил под небесата поредният човешки срам....Защото никоя лъжа пресвята не е спасила никой храм! Добри Жотев ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
Из Далмация на велосипед. Пристан Лодки са накацали по клоните на пристана като редове листа, за да търсят защита от бурите, за да имат дом до сутринта. Всяка лодка с другата споделя как е преминал нейният ден. Дали вълните са били високи, а залезът с кристали озарен. Сутрин всяка тръгва по задачи. Клоните кършат ръце опустели. Притесняват се за своите листа. Къде ли са заминали, къде ли? Владимир Гюров ... |
|
|
"С книгите си поетът се изправя пред читателите, но преди това трябва да се изправи пред себе си. Валентин Евстатиев притежава тази смелост. И точно заради това неговите обмислени и силни стихове изграждат мигновена и здрава връзка с четящия. Норвежки джаз е книга за мислещия човек, тя е подкрепата към неговата сила и уверението, че не е сам по неравните пътища на живота. Тя е майсторски поглед към битието отвътре, другата гледна точка, в която смисълът се разкрива и държи най-доброто от човешкото в нас будно." Димитрина Желязкова - Етина ... |
