"Предизвикателство! Няма как да избягам от тази втръснала ни напоследък дума, но до нея опирам, прелиствайки новия опус на Красен Камбуров. Ала в случая предизвикателството е сатириконско - с него авторът нагърбва да е уродлив към себе си, както и към немалко глухи свои сънародници. Що за творба е пред нас? Какво споява есетата, епистолите, диалозите, екскурсите, мемоарите, чистата белетристика? Само сатириконство ли и от какъв тип е то? Мистиката, която структурира романите му, тук е вече мистификация тотална. Десетки герои от историята и културата дебатират на живо пред нас по всички възможни мисли и тегоби на ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Дървото на спомена", припомня автори, литературни сюжети, културни пластове, но тук те не просто образуват ерудитски нива на текста, а са част от самата тъкан на творбите, явяват се причина за самото им възникване. В съвременния свят, който като че ли все по-често живее само в пласта на днешното, където паметта е все по-краткосрочна, авторката посочва тъкмо отстояването на спомена за миналото като особено важна способност на поезията. Затова тук цитатите и препратките към различни поети и произведения са много повече от интертекстуална препратка или литературна игра-всъщност те се превръщат в етически залог на ... |
|
|
Ех да бях богатско чедо, Буров да ми беше дедо, Дубъл екстра щях да пуша, мъката си да потуша. (хашлашка улична песен от 30-те години на ХХ в.) "Няма друг българин, за когото творческият ъндърграунд да е написал подобна проста и велика ода. Няма друг сред финансистите на Третото царство, който да е бил еднозначен синоним на лице, обгърнато с тайнство имане и разкош. Същевременно няма и друг голям български политик, който да е така непознат за обществено-политическите си заслуги, за сметка на стопанските. В някакъв смисъл България величае прекомерно банкера Буров, за сметка на изключителния политик. Когато у дома ... |
|
|
Негероичен роман. Спомените на една хетера не е исторически роман, а различен поглед към миналото. Авторът разказва за любовен скандал в античността, за незаконната връзка между Алкивиад и Тимея, царицата на Спарта, за Леотихидас - плод на тяхната връзка, за всесилния цар Агис. Проследява и сложните отношения между хетерата Дафни и Фигеас - шефът на тайната организация Криптия. Описаните събития са само декор, пред който се разиграват поредните човешки драми. ... |
|
|
Златко Ангелов е уловил една неразработвана тема - за комунистическите пари, която, за разлика от издевателствата и доносничествата, все още не е експлоатирана в съвременната българска литература. Властта и доминацията са движещи мотиви в романа. Те се разпределят естествено, очертавайки промените в средата и героите, те са основната им контурна линия. "Хотелът на спомените" се вписва в едно развиващо се самостоятелно течение в българската литература - течение, изследващо близкото минало през погледа и спомена на преките му наблюдатели. Това е отглас на нуждата от преосмисляне, от пречупване на отраженията. ... |
|
|
Анастас Лозанчев е роден на 8 април 1870 г. в Битоля. Завършва Българската мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" в Солун и учи фотография в София. Работи като учител в с. Смилево и Могила, Битолско и работи като фотограф в Битоля. Лозанчев е един от първите дейци на ВМОРО и член на Битолския окръжен революционен комитет. Делегат е на Солунския конгрес (2-4 януари 1903 г.) и на Смилебския конгрес на Битолския революционен окръг (април 1903 г.). По време на Илинденско - Преображенското въстание, заедно с Дамян Груев и Борис Сарафов е член на Главния щаб на въстанието в Битолския ботанически окръг. След ... |
|
|
През XVІІІ в. в Корея животът в двореца е твърде сложен за едно младо момиче. Принцеса Хекьонг се омъжва за бъдещия престолонаследник едва деветгодишна. През 1762 г. нейният съпруг е убит от собствения си баща по особено жесток начин: затворен в сандък за ориз, той умира от глад и жажда. Принцесата трябва да се справи с това, но и да защити семейството си, обвинено в най-различни престъпления. Болката от загубата на съпруга си и спомените за отминалите събития тя дръзва да сподели едва на шейсетгодишна възраст. Дали съпругът ѝ принц Садо е бил луд? Защо е убит от баща си? Какво се случва след това? Успява ли тя да ... |
|
|
Четник в Зографската чета на Трявна по време на Априлското въстание 1876 г. ... Спомените за Петър Цанев Балабанов (1852 - 1935), записани в едно тефтерче, е нов домашен извор, четвърти по ред, за участието на тревненци в Априлското въстание и в Освободителната война. Намирането му дължим на Емил Николов, който е от същия стар тревненски род Балабанови. Както сам той разказва, попадна на това тефтерче, когато решил да подреди шкафа с книги, останали от дядовците му и от баща му. Там, между ръкописите на дядо си Никола Станчев Балабанов (1876 - 1969), Емил Николов намира една пожълтяла от времето тетрадка, в която дядо му ... |
|
|
Юбилейно издание. ... Юбилейният поетичен сборник "В полумрака на спомена" със стихове на Михаил Белчев включва над 200 стихотворения, писани в различни етапи от развитието на поета, обединени в няколко тематични направления. Във всеки екземпляр от сборника читателите ще намерят специално приложение с факсимиле на едно от стихотворенията и QR кодове, които осигуряват достъп до аудиофайлове със записи на две песни, изпълнени от автора - "От много, много отдалеч", по музика на Хайгашот Агасян и "В полумрака на спомена", по музика на Стефан Димитров, както и до аудиофайл със стихотворението & ... |
|
|
Надежда Георгиева е завършила българска филология през 1995 г. в СУ "Св. Климент Охридски". През 2017 г. получава магистърска степен, специалност "Литература, кино и визуална култура". Интересите ѝ са в областта на културната антропология; фолклор и митотворчество; семиотика; рецептивистика. Има множество публикации в периодичния печат и електронните медии. Настоящото изследване обединява двете посоки на академичните търсения на автора. Представя различните гледни точки за историческото значение на френската Нова вълна, както и влиянието на две от най-значимите ѝ личности в развитието на ... |
|
|
Вангел Имреоров (1988) пише поезия за личния си блог и е публикуван в Литературен клуб, Кръстопът и други литературни интернет списания. Завършил Езикова гимназия "Пловдив" и бакалавърска програма "Дигитални медии" в английския университет "Брадфорд". Работи в сферата на телекомуникациите. След осем години в Англия се връща в България през 2017. Обича новите начала. "Напускане на спомена" е пътешествие от черното към бялото. Фрагменти от вътрешни реакции, които не са нагласени за продан или харесване. Невинни чувства, едва оцелели, но запазили равновесие в трезвата болка на паметта, ... |
|
|
"... В събота привечер лежи на брега на океана. Мисли за родителите си и мисълта му е ясна, опитва се да подреди доминото на спомените, но не се получава. Шарада. Спрял е Форда на 100 m от брега. Зяпа носталгично изчезващото зад хоризонта слънце. Дошъл е да остане, и толкова. Това, което е видял, не му дава спокойствие. Дойде, побачка, Guten Abend, дори утре ще се натурализира. Иска да мисли за онова петънце на Балканите, но вълните изтриват мислите му като фигури по пясъка. Единственото, което съзира ясно, е краят. Там, където слънцето залязва. И своя програмиран финал. Бяга на запад при залез слънце, за да види по- ... |
