Разказите и историите в тази книга са събирани в продължение на 10 години. "Хвърчило към рая" ни запознава с вдъхновяващи личности, с техния наистина безграничен потенциал за себенадмогване и изцеление, до техните вътрешни бесове, размисли, чувства и осъзнаване."Липсата на смисъл е мрачна бездна, в която мнозина са сглупили да погледнат. Но ако твърде дълго се взираш в бездната, както казва Ницше, бездната ще се взре в теб. За щастие имаме тази книга на д-р Неделя Щонова, която ни насърчава да откриваме смисъла. И дори ни учи как чрез това откривателство да лекуваме душата и тялото си. Мотивира ни да ... |
|
|
Стихове. ... "После нощта ще губи достоверността си, сърцето ще се пълни със звезди, и музиката им ще ме избистря... Как да изчезне самотата? Просто я наречи свобода." Из "Употреба на свободата", Валентина Радинска ... |
|
|
Чувството, че живееш в роман Чувството, че живееш в роман (недовършен роман по Димов), те преследва, когато си сам. Достраша ли те? Обади ми се. Безизходици търсят решения и случайни съдби криволичат. Обади се. В едно отклонение да си спомним как сме обичали. Нищо ново на запад (допусках го), а на изток от рая е тъмно. Тези твои напукани устни ще лекувам, преди да се съмне. Идва нощ и конете са бели (на картината на стената ми). Любовта е любов и в неделя, и във всичките ми възприятия. Любовта обитава и книгите и дома ти. Нахлувам неканена. В някой есенен ден ще ме видиш по шосето, романи нарамила. Обади се. ... |
|
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
|
Хайме Хил де Биедма (1929 - 1990) е испански поет, ярък представител на поколението на 50-те години на XX век, включващо писатели новатори, добили известност след Гражданската война. Роден е в Барселона, в заможно семейство от кръга на висшата буржоазия. Следва право в Университетите на Барселона и Саламанка, през 1953 г. заминава за Оксфорд, където се запознава със съвременната англоезична поезия, оказала силно влияние върху цялото му творчество, най-вече Елиът, Одън, Спендър. Самият Биедма споделя, че смята Англия за своя втора родина. Не по-малък интерес предизвиква у него поезията на френските поети символисти ... |
|
|
Томчето включва стихове, писани от 1974 - 1989 година. ... "На хората не им достига време! На времето не му достигат хора!" Из "Градината преди Рая" Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 г. в Троян. Завършил "Философско-историческия факултет" на "Софийския университет". Редактор и главен редактор на в. "Литературен фронт" (1961 - 1971). Първи заместник-министър на културата (1975 - 1979). Председател на "Съюза на българските писатели" (1979 - 1989). От 1991 г. е редактор-собственик на издателска къща и международно списание "Орфей". Първата му ... |
|
|
"Тънък и блед месецът. В лед всичко сковано Бие камбана, вие се дим. Амин." ... |
|
|
Забавна и трогателна история за приятелството, грешките и... стокилограмовите прасета. Тримата мъдреци, които традиционно раздават подаръци на децата в Испания около Коледа, са допуснали малка грешка. Донесли са на Валентин прасе, както той е поискал, но вместо плюшена играчка, момчето е получило истинско прасе, което тежи над сто килограма и мирише на нахут. Валентин изпраща безброй писма до техни Източни величества с молба да поправят грешката, защото прасето в апартамента е голям проблем за него и майка му. Но Тримата мъдреци са много заети и не отговарят на неговите все по-належащи молби. Илюстрации: Алберто Диас. ... |
|
|
"Най-точното оръжие е словото Изпуснато от устата изстрелът му ще стигне най-далеч до сърцето до теб В него тихо съзрява невидим плод може би усмивка топъл блясък на очи ласка по ръцете целувка по челото устата стоплящ прилив на кръв за братска прегръдка" Павол Хоров Павол Хоров е роден на 25 май 1914 година в Бановце над Ондава в Словакия. Завършва учителска академия в Братислава. Едно десетилетие работи като учител. През 1948 година е назначен за директор на Чехословашкото радио в Кошице. През 1951 - 1952 година е главен редактор на издателство "Словенски списовател", после става секретар на ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
21-годишната Жустин живее в дома на своите баба и дядо заедно с братовчед си Жул, тъй като родителите и на двамата са загинали в автомобилна катастрофа. Жустин се грижи за обитателите на Дома за възрастни хора Хортензиите и харесва работата си. Тя обича да чете, но повече от всичко обича да си говори с пансионерите - за нея всеки от тях е жива ходеща книга и ако никой не чуе историята им, това означава, че една книга е загубена завинаги. Особено привързана е към Елен, близо стогодишната крехка дама, която в съзнанието си най-често седи на брега, вперила поглед в морето в очакване на своя любим. Миналото има много по- ... |
|
|
Ще успее ли Фрида Клайн да защити тези, които обича? Психотерапевт с добра практика, любител на Лондон, човек с принципи, консултант на полицията - Фрида Клайн е много неща. А сега тя за пореден път се озовава в центъра на ужасяващ криминален случай. Мъртво тяло е открито под дъските на пода... в собствената ѝ къща. И това е само началото. Фрида е убедена кой стои зад кървавото послание, но опасността дебне от неподозирани места. Броят на жертвите расте, а с него и усещането, че нещо не се връзва. Докато убиецът предприема следващите си ходове, старият живот на Клайн все повече изглежда като мъгляв сън. Полицията ... |
|
|
"В Годината, която започна в неделя Яница Радева разгръща едно майсторско модерно писане - чрез употребата на различни модалности на езика, тя съчетава събития и психика. Романовият свят е убедителен, прочитът - емоционален, а внушенията, постигнати по художествен път, са човешки и ценностно ориентирани." Младен Влашки "Книгата на Яница Радева предлага различен инструментариум за приближаване, дори за докосване на далечината: снимки, вестници, чествания, фабрика на бъдещето, внезапни споделяния, снежни топки. Тук, в провинциалния град от младостта на нашите родители, в притихналото гето на прогреса, ... |
