Книгата съдържа стари и нови кратки стихотворения на Екатерина Йосифова. ... Осем минути Четящият стихотворение сутрин в леглото около осем минути става, прави каквото там трябва, излиза и добре понася другите часове. Екатерина Йосифова ... |
|
|
"На долапа има прахче, ей такова, като грахче. А, за лапане ли? Не, за спане. Но една мушица, истинска гладница, хич не се стърпя, лапна прахчето за сън. Излетя навън, но ѝ се доспа. Както я сънят обзема, с прахче-грахче във корема я намери дрозд. Дълго той не зяпа, ами я излапа и навири нос. После в жиците гладника кацна и зачурулика. Както пееше тогава, почна да се свечерява. Както си стояха, всички се прозяха. Сънчо полетя след птиците, по лъките и гориците, също и по жиците. Тъй например слона вдигна телефона, от пиукане приспан, се зави с ухо-юрган. Легнаха чорапки свити, сън замрежи им очите. ... |
|
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин. Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна, най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
|
"Нас ли прошепна Бог в клоните, питат прасковите в тези стихове. Тук сърцето е току-що отбито теле, още пъргаво, влюбващо се внезапно, което после ще остарее, тук всичко е на сантиметър от чудото. В поезията на Теодора Тотева светът все още разговаря, всички охлюви, цветя, ръце, риби, тъги и тишина са там, и ние сме там, крехки, но налични. Деликатно и съхранително писане, което умело сади, полива и се грижи за градината на всекидневното и възвишеното." Георги Господинов Подреждане С майка ми подреждаме прането сгъваме миналото отляво чаршафите отдясно прибираме времето от птостора скъсило се с година ... |
|
|
Дора Габе (1886 - 1983) е родена в град Добрич. Детството си прекарва в Добруджа, в чифлика на баща си Петър Габе - известен общественик и публицист. Следвала е в университетите в София и Женева. Завършва френски език и литература в Гренобъл. Превежда от френски, полски, руски и чешки. Първата й детска стихосбирка - "Малки песни", излиза през 1923 г. и веднага я нарежда сред най-популярните български автори на деца. Дора Габе написва много стихосбирки, сборници с разкази, повести, приказки, залъгалки. Вписана е в Почетния списък на Международния съвет по детската книга. В настоящия сборник са събрани най- ... |
|
|
"Ще напиша кратко стихотворение и ще го изпратя на целия свят. А после ще се радвам на трите харесвания и ще си представям, че тримата дори го четат. Ще напиша кратко съдържание, колкото един живот. Рими за грешки и смешни прозрения, събрани в хартиен вързоп. Ще напиша кратко съдържание. Може и да му провърви. Недовършено ще заспи изречението. И ако има смисъл - друг ще го продължи." Мартин Петков "Още с първите стихове усетих, че авторът е от моята кръвна група - той гледа на света през сатирична призма. Без да се прави на интересен с ефектни постмодерни трикове, този поет пише за обикновените неща от ... |
|
|
Дебютната и стихосбирка привлича още със запомнящото се заглавие „Дъжд от китайски капки”. Отмерени, лапидарни, стихотворенията, събрани тук, са внимателно премислени, писани в различни години и оставяни да се утаяват бавно през наносите на опита. Това е поезия, която не се бои да работи с теми като тъгата, самотата и нейното надмогване, обръщането на гръб и завръщането. Поезия, безмилостна в назоваването на малките трагедии, на безутешните озарения. "Когато за пореден път си казваме последно сбогом по телефона, всеки от нас дълго държи слушалката в скута си, сигурен, че другият е затворил." ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
"Петя Хайнрих - един от най-смелите и най-малко самоизтъкващите се поетически гласове, които познавам." Катерина Стойкова "За Петя Хайнрих мисля с радост и доверие. С чисто доверие. Доверие в автентичността, но и в ерудицията на нейната толкова енергична, толкова ярка поезия. Завидно последователна, а същевременно свежа и сангвинична, богата на геокултурни отпратки и на сетивни внушения." Екатерина Григорова "Винаги съм търсил изход от Поезията! Към друга Поезия, разбира се. Мечтал съм да се добера до наръчник на електрически автомобил и да го препиша, като думата Автомобил разменя с Любов. ... |
|
|
Сътвореното от този поет издава тънкия усет на художника-лирик към фрагмента към вярно отразеното мигновение, към проникването в дълбините на детайла и едновременно с това - чувството за единство на пресъздаването, за цялостно и монолитно отражение на действителността. В тома са поместени критически страници от Петър Пандев, Стоян Каролев и Иван Гранитски. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
"Рециклирането на спомени за любов е синоним на възкресение. Рехабилитация на чувствата. Борба с фамилна анамнеза. Физиотерапия за сърцето. Акт, в който създаваш сам себе си от парчетата на предишното си ничие "аз", заприличал на бездомен Бог, загубил вяра в собствената си религия и след умиране, повярвал в себе си отново. Когато душата е на изкуствено дишане, единственото лечение е поезията. Д-р Айча Заралиева го прилага успешно в "междуклетъчното пространство на мислите". Където всяка рециклирана любов става вечна, ничия и твоя едновременно." Ива Спиридонова Айча Заралиева е родена на 1- ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Книгата е част от колекцията "Библиотека за ученика" на издателство "Скорпио". ... "За по-малките деца книгата трябва да бъде едновременно и книга, и играчка. Любовта към книгата и интерес към литературата, ако не се развие у човека още когато той е дете, не може да се развие никога....Сред тая хубава родна картина, заградена в тая чудна рамка, съм прекарал моето безгрижно детство. Тук най-напред съм почувствал живота, тук най-напред съм се запознал със света. Много пролети, много лета, много есени и много зими съм се учудвал над странните промени у природата, над неочакваните случки в живота. В ... |
