Книгата на Николай Папучиев представя маскарадните игри в Пернишко не само като част от фестивалната култура на страната, а показва скритите и явните проявления на различни социални отношения. реализирани чрез създаването на културни продукти. Анализът се фокусира върху мястото и ролята на сурвакарските групи като фактор за създаването и прилагането на регионални и национални културни политики, разкрива колизиите между отделните заинтересовани страни в тези полета, търси мястото им в динамиката на миграционните процеси в региона. Книгата представя Фестивала на маскарадните игри в Перник като фактор, оказал силно ... |
|
|
Изследването е посветено на терминологията на традиционната народна сватба в българския и румънския език, разгледана въз основа на езикови, етнографски и фолклорни данни. Фокусът върху тези два езика се определя както от вековното им взаимодействие, така и от близостта в традиционната народна култура на двата съседни народа. Макар че основната цел на труда е да се потърсят и изяснят сходствата в анализираната терминология, представени са и характерните различия, дължащи се както на принадлежността на българския и румънския език към различни групи в рамките на индоевропейското езиково семейство, така и на различните ... |
|
|
Областта Ропката, или още известна с географското си название Хвойненска котловина, е един изключително интересен и важен в културно-езиково отношение родопски район. Тя се намира в североизточното разклонение на Западните Родопи, като заема средните части от долината на река Чепеларска. Населението на областта Ропката е носител на невероятно богата материална и духовна култура и говори на един от най-архаичните родопски диалекти, който е важно звено в здраво сключената верига на говорите от българското езиково пространство. Със своите основни езикови особености той осъществява връзката между тракийските и централните ... |
|
|
Учебникът Храна и култура на доц. д-р Евгения Кръстева-Благоева съдържа материалите към едноименния общообразователен курс, който се радва на изключителна популярност сред студентите в Нов български университет през последните години. Текстът съчетава подходи, типични за етнографията (в частта, посветена на храненето по българските земи през вековете и храната в традиционните празници), с изследователските перспективи на културната антропология, която анализира вкуса, връзката между вкуса и идентичностите, типовете места за хранене като места на ежедневието, концепциите за бърза / бавна храна (fast food / slow food), ... |
|
|
Семейни обичаи на българи, арменци, руси старообредци, турци и цигани. ... Тази книга представя традиционните семейни обичаи и обреди, народните вярвания и практики на българи, арменци, руснаци старообредци, турци и цигани (рома), живеещи в един район на България - Силистренско. Нейната цел е да разкрие спецификата и разнообразието на тяхната култура в областта на семейната обредност, свързана с основните моменти в живота на човека от идването му на този свят - раждането, до края на дните му - смъртта. В изложението се дават сведения за традиционното народно мислене, за мястото на човека в света, за неговото участие в ... |
|
|
Книгата е единствена по рода си в българската литература. Това е приносен труд на Тодор Бакалов - човек, много добре запознат с проблемите на българския фолклор. Самият той, великолепен изпълнител на един от най-популярните инструменти - акордеон, е изнесъл хиляди концерти. Акомпанирал е на по-голяма част от певците - герои от книгата му както в първия, така и във втория том. Книгата е една панорама на фолклорните изяви от миналото до днес и дава обективна и пълна представа за певческия и инструменталния елит на нацията - гласовити певци и виртуозни инструменталисти - видни представители на различни фолклорни райони на ... |
|
|
Интересът към темата за сакрализираната змия - змей датира отдавна в българската етноложка и фолклорна литература, както и в литературата на науките за древността. Първите етнографски изследвания на този митологичен персонаж се отнасят към втората половина на XIX век и принадлежат на П. Р. Славейков и Е. Каранов. ... |
|
|
Етногеографското познание се заражда още в Древността (средата на I хилядолетие пр. Хр.), когато се заражда и научното познание въобще. Названието на тази област от научното познание произлиза от три гръцки съставки: "етнос" (народ), "гео" (земя) и "графос" (описание). В буквален превод Етногеография означава описание на народите на Земята. Още от Древността е съществувала тясна връзка между географията и етнографията, защото културните особености на различните общности от хора са били обект на интерес, наблюдение и описване от страна на древните географи. Същевременно този интерес се е ... |
|
|
Културата в широкия семиотичен смисъл на думата се разбира като система от установявани между човека и света отношения. Фолклорът е народното творчество онова, което няма ясен автор и точен времеви маркер на създаването си. ... |
|
|
Съставител: Евгения Иванова. ... Сборникът е резултат от конференцията "Мюсюлманите в България: динамика и нагласи", проведена през месец май 2017 г. в Нов български университет. На нея беше представено изследването "Нагласи на мюсюлманите в България - 2016", осъществено от екип на агенция "Алфа рисърч" и Нов български университет с финансовата подкрепа на фондация "Конрад Аденауер". Това е второто изследване на същия екип по същата проблематика. Първото предизвика широк обществен интерес и досега е цитирано както в академични публикации, така и в масмедиите - както у нас, така и ... |
|
|
Научна конференция в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН ... Сборникът представя докладите, изнесени на едноименната научна конференция през септември 2013 г. в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Текстовете в този сборник се обръщат към ключови въпроси, свързани с теорията и практиката на музейната комуникация и интерпретация: "Могат ли да говорят предметите в музея? Какъв "език" говорят? Имаме ли нужда от "превод"? Чии са гласовете, с които са обвързани предметите, и в какви големи разкази и идеологически дискурси се вписват те? ... |
|
|
ичното име е неразделна част от идентичността и живота на всеки човек. То е предмет на интерес не само за лингвистиката, а и за други клонове на науката и може да бъде обект на изследване както от чисто езиковедска гледна точка, така и от социолингвистична, психолингвистична, етноложка и т.н. Езикът не е статична система, а динамична, променяща се, и с него се изменя и антропонимичният състав. На езика и на личноименната система влияят множество фактори - езикови, културни, политически, социални и психологически. Затова е нужно промените в нея да се проследяват периодично. След 1989 г. в българската личноименна система ... |
