"Пиша тази пиеса не без удоволствие, макар че ужасно нарушавам условията на сцената. Комедия, три женски роли, шест мъжки, четири действия, пейзаж (изглед към езеро); много разговори за литература, малко действие и пет пуда любов.""Струва ми се, че в моята пиеса, колкото и да е скучна, има нещо ново. В нея няма нито един изстрел, между другото."Така скромно представя две от своите емблематични пиеси Антон Павлович Чехов (1860 - 1904). Но думите му се прокрадва най-важното - той нарушава принципите на театъра, подхожда новаторски към героите, сюжета, кулминацията. Всяка пиеса на Чехов стои при ... |
|
"Пиша тази пиеса не без удоволствие, макар че ужасно нарушавам условията на сцената. Комедия, три женски роли, шест мъжки, четири действия, пейзаж (изглед към езеро); много разговори за литература, малко действие и пет пуда любов.""Струва ми се, че в моята пиеса, колкото и да е скучна, има нещо ново. В нея няма нито един изстрел, между другото". Така скромно представя две от своите емблематични пиеси Антон Павлович Чехов (1860 - 1904). Но думите му се прокрадва най-важното - той нарушава принципите на театъра, подхожда новаторски към героите, сюжета, кулминацията. Всяка пиеса на Чехов стои при ... |
|
"He разбира ли човек от шеги, пиши го пропаднал" събира най-мъдрите, проникновени и забавни мисли от руския класик, който сам казва, че ролята на артиста е да повдига въпроси, а не да дава отговори. Антон Чехов , образец в руската литература, оставя най-ярка следа в историята със своите къси разкази, пиеси и повести. Приживе той е обичан и уважаван еднакво от критиката и читателите, а пестеливият му, но образен стил на писане го превръща в модел за много писатели до днес. Чехов е лекар по образование, а по корени - бедняк. Вероятно затова голяма част от живота му минава с поглед, обърнат към по-слабите. ... |
|
Сантиментални, романтични и лирични трогателни истории от творчеството на трима велики руски писатели: нобелиста Иван Бунин, Антон Чехов и Александър Куприн. Разкази и новели със задължително място в нашия живот, за да ни напомнят за съществуването на любов, мъка, състрадание и душевна красота. Иван Алексеевич Бунин е руски писател, поет и преводач. Той е първият руски автор, получил Нобеловата награда за литература през 1933. Първоначално пише публицистика и поезия, по-късно проза, най-вече къси разкази. Емигрира от Русия през 1919 и се установява във Франция. Най-значимите му творби са повестите "Село" ( ... |
|
"B първо лице: "Една любов, един брак, две обичани същества - децата ми. И роли - много, различни, а аз съм все същата... Без детска мечта за принцеса - толкова шекспирови кралици и само един Чехов. И до тях - български селянки, Юджин О'Нийл, Дарио Фо, но и двете Яворови пиеси. Най-сладко и трудно - българският характер. Леко ли, тежко ли, живея живота си и го харесвам. Без театър и кино не си го представям. Без любимия и децата - съвсем... Сега, когато го няма Иван, сега, когато окончателно загърбих театъра и киното, остават ми децата и паметта. Всички племена са следвали пътя на слънцето. Аз тръгнах ... |
|
Още с издаването си "Ангелски езици" се превръща във феномен на немскоезичната литература. Писателят Димитър Динев става сензация в Австрия и дори е сравняван с Чехов и Гюнтер Грас , а критици говорят за стил "Динев" в литературата. Роденият в Пловдив е носител на редица литературни награди, а пиесите му се радват на голям успех на австрийска сцена. Двама българи се срещат на централните виенски гробища, без да подозират, че животът им е свързан още от раждането им през 1967 г. Всеки от тях е в задънена улица, останал без надежда, изгубен в своята емигрантска съдба. Последният им шанс е Миро, който ... |
|
Мнозина писатели считат, че най-добрите, въздействащи и стойностни литературни произведения са историите с тъжен, драматичен и дори трагичен характер, които са способни да ни разчувстват, трогнат и разтърсят, да оставят ярка следа в съзнанието ни. Та нали най-запомнящите се моменти в живота са именно тъжните и трагичните? Може би затова най-известните и значими пиеси на Шекспир са неговите трагедии, а мрачните и драматични приказки на Братя Грим и Андерсен продължават да владеят въображението ни. Настоящият сборник включва избрани разкази на майстори на перото като Антон Чехов , Ги дьо Мопасан , Джек Лондон , ... |
|
Това е първата поява на Борис Зайцев на български език. У нас реакцията на почти всички - дори хора, повече или по-малко живеещи с руската култура, е - "непознат". Той е слабо познат и в родината си. Трофим Прокопов, съставителят на неговото най-пълно и още незавършило издание в Русия, се пита: "Защо не знаем за него почти нищо?" А Зайцев е публикувал от двадесетгодишен, в началото на века, и после в емиграция от 1922 до смъртта си през 1972, на 90 години. Създадената от този човек книжнина е огромна: "целият Зайцев" - това са около 700 заглавия: романи, повести, разкази, пиеси, есета, ... |
|
Двете повести на Лев Толстой в този сборник са посветени на двата гряха - похотта и ревността, които завладяват човек въпреки волята му. "Кройцерова соната" - 1889 година, е драма за любовта, за сложните семейни отношения, разочарованията, високомерието и разрушителната сила на ревността, която може да тласне човек към кърваво престъпление. "Дявол" - 1891 година е едно от последните произведения на Лев Толстой, в което той обръща внимание върху отношенията между мъжа и жената и поставя в центъра на повествованието унищожителната сила на плътските желания над духовността. "Тя ме завладя пряко ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Книгата е част от колекция "Извори" на издателство "Изток - Запад". ... Повестта "Степ" е написана в края на 80 -те години на XIX век, когато Чехов преживява духовна криза и преосмисля ценностите в живота. В свое писмо до Д. Григорович авторът пише: "B Западна Европа хората загиват от това, че им е просторно...Толкова много простор има, че малкият човек няма сили да се ориентира..." И наистина, в рамките на цялата повест, която всъщност е "история на едно пътуване", ние наблюдаваме героите, които не успяват да намерят общ език със света, да се разкриват, да ... |
|
"Иван не харесва София, защото мирише на ябълки", "Тя подписваше писмата си като Чайка" или "7. декември 1901 говорих с Лев Толстой по телефона" - това са само някои от записките, които Антон Чехов прави в своите лични бележници. Той ги води през последните четиринайсет години от живота си в тефтери или на хвърчащи листове, които успешно оформят богатата му творческа и житейска панорама. Сред мислите на Чехов се открояват сюжети и образи, непревърнати докрай в пълноценни творби от писателя и драматург, но чиято нишка днес е лесно да бъде проследена. "Личните бележници на Антон Чехов& ... |
|
През четирите десетилетия след първото ѝ издание "За техниката на актьора" на Михаил Чехов се е превърнала в стандартен учебник за изследователите на театъра. "За техниката на актьора" обаче е съкратен, силно променен вариант на оригиналния ръкопис на великия актьор. "За техниката на актьорската игра" е първата и единствена книга, която включва пълния текст на този блестящ ръкопис. Изследователите и учителите, които преподават техниката на Чехов, приветстват "За техниката на актьорската игра" като най-ясното и най-точното представяне на принципите, на които той учи Юл Бринър, ... |