"Реалното не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото." Жан-Пол Сартр "Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание." Гаетан Пикон "Белетристиката на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци." Морис Надо "Той изрази по иеизлечим начин част от нашата епоха - написа думите, които трябваше да бъдат написани, ... |
|
"Съществуването предшества същността. За съзнанието има само един начин да съществува - да има съзнание, че съществува. Достатъчно е един човек да ненавижда друг - и ненавистта ще се пренася от съсед на съсед, заразявайки цялото човечество. Всъщност ние представляваме свобода, която избира, но не избираме да бъдем свободни: осъдени сме на свобода. Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни." Жан-Пол Сартр Екзистенциализмът е хуманизъм е стенографираният текст, почти нередактиран от Сартър, на лекцията, изнесена от него в парижката зала Сантро на 29 октомври 1945 г. по покана на клуб ... |
|
"Успехът не е от значение за свободата. Реалното никога не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото." Жан-Пол Сартр "Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание." Гаетон Пикон "Творчеството на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци." Морис Надо ... |
|
"Часовникът удари единадесет и половина. Рирет мислеше за щастието, за синята птица на щастието, бунтовната птица на любовта. Сепна се: Люлю закъснява половин час, за нея е естествено. Никога няма да зареже мъжа си, няма достатъчно воля да го направи. Впрочем най-вече от стремеж към благопорядъчност остава с Анри, изневерява му, но смята, че това не се брои, стига хората да ѝ викат "госпожо". Оплюва го как ли не, ама на следващия ден не бива да ѝ припомняш какво е приказвала, иначе побеснява. Направих каквото можах, казах ѝ каквото имах да ѝ казвам, нека си троши главата..." Из ... |
|
Жан-Пол Сартр (1905 – 1980) е сред възловите френски интелектуалци на ХХ в., философ, белетрист, драматург и есеист, представител на екзистенциализма, автор на десетки творби. Най-знаменитите му произведения са "Битие и нищо", "Погнусата", "Стената", "Думите", "При закрити врата". През 1964 г. е удостоен с Нобелова награда, която отхвърля."Съществуването предшества същността.""За съзнанието има само един начин да съществува - да има съзнанието, че съществува.""Достатъчно е един човек да ненавижда друг - и ненавистта ще се пренася от съсед на ... |
|
Две жени и един мъж се озовават в затворено помещение. Не са се познавали дотогава и привидно не ги свързва нищо. Защо са там и защо са заедно? Защото вече са мъртви, мястото, където се намират, е адът, а са заедно, защото са еднакво обременени с вина и наказанието им е да си бъдат взаимно палачи - за вечността. Жан-Пол Сартр (1905 - 1980), наричан папата на екзистеницализма, е удостоен през 1965 г. с Нобелова награда, която отказва. В пиесата При закрити врата човешката участ е обобщена чрез знаменитата фраза: Адът - това са другите. ... |
|
Изданието включва двете основни произведения на ранния Ролан Барт - Нулева степен на почерка и Митологии, като между двата текста съществува дълбоко родство. Литературата, предмет на Нулева степен на почерка, и масовата култура, анализирана в Митологии, интересуват Барт преди всичко като емблеми. Литературата е репрезентация - на света, на човека, на определен светоглед, както и на самата себе си. Авторът обръща гръб на съдържателната ѝ страна. По същия начин масовата култура е разглеждана като мит, но не в класическия смисъл на думата - разказ, легенда, а като образ, изграден от един вторичен език. Самият Барт ... |
|
Минибиографиите, които придават човешки качества на легенди като Хемингуей и Пикасо, Агата Кристи и Уди Алън, и хвърлят светлина върху работния живот на популярни гении ни казват пределно ясно: Няма "единствен начин" да се създаде добра творба - всички велики личности имат свой собствен начин. И някои от тези начини са поразително странни. Франц Кафка, разочарован от условията, в които живее, и от дневната си работа, пише в писмо до Феличе Бауер през 1912 г.: "Времето е малко, силите ми са ограничени, в службата се чувствам ужасно, апартаментът е шумен и ако не е възможно животът на човек да бъде ... |
|
Една сутрин трийсетгодишният Юзек се буди от натрапчивите си мисли и изневиделица в спалнята му нахлува учителят му по литература. Без обяснения Юзек се озовава захвърлен в един хаотичен и опак свят, в една твърде необичайна училищна среда, обграден от подрастващи ученици и учители без качества, инфантилизирани и заточени в безизходицата на вечното детство. Романът на един от най-интересните и авангардни писатели в световната литература, Витолд Гомбрович (1904 - 1969), е написан по неповторим и неподражаем начин. Единствен в света на литературата, този шедьовър се превръща в едно от най-важните и известни произведения ... |
|
Критическите наблюдения на Атанас Далчев имат твърде широк диапазон - от проникновени анализи на сътвореното от писатели като Хьолдерлин, Лафонтен, Емили Дикинсън, Хемингуей, Жан-Пол Сартр, Стайнбек, през задълбочени разсъждения за изкуството на превода до тънки наблюдения върху творчеството на съвременни български поети като В. Петров, Р. Ралин, Б. Димитрова, Ат. Смирнов. Основна част в книгата заемат статиите му "Религиозното чувство в българската литература", "Христо Ботев и народната песен", "Нашата съвременна детска поезия", "Димчо Дебелянов", "Връщане към Вазов" и др. ... |
|
Симон дьо Бовоар - в търсене на истината и на любовта. Париж, трийсетте години на миналия век. В Кафе дьо Фльор все по-често се заседява млада жена с искрящо сини очи и коси, привързани с увит шал. На масата пред нея лежи купчина бели листа, чакащи да бъдат изписани. Жената се казва Симон дьо Бовоар и прави пореден опит да напише първия си роман. А той все не се получава, защото мислите, които авторката иска да вложи, надхвърлят възможностите на листа. Но Симон не се отказва, тя знае, че е предопределена за революция в литературата. Сили да продължи ѝ дава и младият мъж, отсядащ редовно на нейната маса - Жан-Пол ... |
|
"Пътуването ни не беше към Запада, а към надеждата и, оказа се, към неуспеха. За обикновения гражданин, наричат го още аутсайдер и неудачник, не съществуват стипендии, програми, връзки. Той залага на късмета си. Отпуснах се по течението на случайността. Тръгнах като останалите златотърсачи. Разбрах, че малкият човек навсякъде е чужденец, дори в собствената си страна, в нея много повече се усеща такъв. Ненавижда елита заради неоправданото му самочувствие и едновременно се опитва да влезе в него..." Евгени Христов Романът е на документална основа, в стила на американската литеатура. Такива са книгите на Норман ... |