Здравко Здравески е роден през 1964 г. в Прилеп, Македония. Отрано осъзнава българския си произход и активно участва във възстановяването на ВМРО. През 1998 г., при правителството на Любчо Георгиевски, постъпва на работа в МВР. Той е един от основателите на спецчастите „Лъвове“, където е назначен за командир на бойна единица и взима участие във войната срещу албанските терористи в Македония. След 2003 г., когато пада правителството на ВМРО-ДПНМЕ, е преследван, арестуван и пребиван в мазетата на полицията, а семейството му е подложено на заплахи и репресии. След скалъпено обвинение и фарсов съдебен процес го вкарват в ... |
|
|
Спомени на отец Търпо Поповски ... Търпо Поповски е роден на 21 май 1848 г. в с. Косинец, Костурско. Завършва гръцката гимназия в Цариград, а после българско училище, след което се завръща в родния си край и там учителства в продължение на повече от двайсет години. През 1893 г., по внушение на Даме Груев и Пере Тошев, е ръкоположен в свещенически сан, което му дава повече свобода на действие. Умира в София през 1928 г. Наричат го “кръстник” на първите комити от ВМОРО. През целия си живот свещеноиконом Търпо решително се противопоставя на гръцките владици и техните гърчеещи се слуги. Неведнъж те успяват да го тикнат в ... |
|
|
Дневник от затвора и Белене. ... Дневникът, който държите в ръцете си, е свидетелство от особен порядък. Той е вик на душата, но и документ за едни разбити илюзии - утопични и леви. Неговият автор Иван Тутев (1902 - 1981) е обявен за "враг на народа" през 1949 г. от хора, които смята не за противници, а за свои съмишленици. Ляв интелектуалец от кръга на Гео Милев и стопански деец, подпомагал нелегалната БКП, той заплаща твърде скъпо за идеалите на младостта си, озовавайки се като обвиняем на процеса срещу "Трайчо Костов и неговата група", където бива осъден на доживотен строг тъмничен затвор. Ето как ... |
|
|
"Доколкото си спомням" е в руслото на най-добрата българска мемоаристика от "Страданията" на Софроний , през "Записките" на Захари , до "Пътя" на Константин Константинов . Георги Данаилов умее да пресъздава мига в неговата пълнота и същевременно да ни открива перспективата на голямото и всеобщото."Георги Величков ... |
|
|
За добро или за лошо, ние българите винаги сме отдавали голямо значение на това какво е мнението на чужденците, посетили страната ни, и как те биха я оценили. В опит да покаже, че никой не познава родината по-добре от самите нас, един от литературните ни класици - Любен Каравелов , създава пътеписа си Записки за България и българите. Произведението му е най-подробното описание на българските земи, нрави и обичаи, правено от нашенец в годините преди Освобождението. Смесвайки своите спомени с исторически и географски факти и свидетелства за народните традиции, авторът предлага на вниманието ни интригуващ поглед върху ... |
|
|
В многостранните разработки на българските литературоведи мемоаристичната литература се люшка между горещото приемане и отричането й като самостоятелен жанр. Диференцирането на мемоарите от българската литературна критика като вид, жанр, специфика често пъти е въз основа на анализационни наблюдения върху едно произведение - най-силно употребени са "Житие и страдания грешнаго Софрония" от Софроний Врачански , "Из мъртвия дом" и "Записки за България и за българите" от Любен Каравелов , "Записки по българските въстания" от Захарий Стоянов , "Преживяното" от Т. Г. Влайков. ... |
|
|
Спомени. Записки. Кореспонденция. ... "Многообразната дългогодишна дейност на поп Минчо като духовник, учител, просветител, общественик и революционер, както и постоянните му книжовни занимания били известни още на неговите съвременници. Името му се среща в запазени оригинални документи от 70-те години на XIX в., отразено е във възрожденската преса и в спомени - ръкописни или печатни - на негови съвременници, съидейници и съратници. И преди всичко в "Миналото" на Стоян Заимов и в "Записките" на Захарий Стоянов . Към негови ръкописи с оглед тяхното използване или евентуалното им публикуване са ... |
|
|
Разказаното в тази книга е част от дневника, който една българска медицинска сестра си е водила по време на Първата световна война, докато се грижи за ранените войници. Благодарение на нейните записки, ние имаме възможността да видим войната от другата страна на медала, не тази бляскавата, на геройството и военните победи, а тази на осакатените и болните, които са резултат от всеки военен конфликт. Сестра Евга, с характерната за една жена емоционалност, записва своите размисли върху войната и нещастията, свързани с нея - както на фронта, така и в тила. Всичко това, примесено с нейните лични душевни терзания, ни ... |
|
|
През тези последни седмици Гьоринг е изпаднал в апатия, парализиран от страх чака неизбежното. Химлер като хамстер в клетка се мята, търсейки някакъв контакт със съюзниците. Рибентроп се ослушва във всички посоки, надявайки се на "дипломатически шанс" за оцеляване. Борман и Мюлер дебнат момент да "изчезнат безследно" - единият при американците, другият при руснаците. Всички наоколо са изпаднали в прострация. Само Дьонитц хладнокръвно и устойчиво върши работата си като главнокомандващ флота, само че той е далеч от Берлин. А в бункера при Хитлер единствено Гьобелс е запазил присътвие на духа и стои до ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
И днес, в 21-ви век, всички ние сме преки свидетели на жестокия геноцид, който се извършва спрямо българите в Македония от една развилняла се до лудост сръбскокомунистическа банда. И този геноцид продължава вече 66 години с отчаяните опити на сърбите и техните еничари да направят само българите там „етнически македонци", за да изпълнят препоръката на Стоян Новакович. А тази препоръка е, че за да се сърбизират българите, най-напред трябва да бъдат отдалечени от българския им корен чрез македонизма. Като за идеологическа основа на това македонизиране сърбите и техните слуги в Скопие вече 66 години размахват единствено ... |
|
|
"Аз се осмелявам да предскажа, че ще дойде такова едно време, когато хората ще се ценят по Любена. "Четеш ли Любена?", "Възхищаваш ли се от него?" - ще пита потомството и ще узнава друг другиго. Но това ще стане тогава, когато се издадат на бял свят неговите съчинения. Ние сме запознати само с неговото списание Знание; но богатството, онова, което е написано с кръв и нерви, то не е още популяризирано, на твърде малцина е известно. Достатъчно е да ви кажа, че само два екземпляра зная аз от неговите съчинения, и двата в София, а в нашата област - ни един. За бъдещото потомство аз не желая друго нищо ... |
|
|
"Баба Тонка Тиховица Обретенова, майка на Никола Обретенов, който водеше комитетските роботи в Русчук, се е родила в с. Червен, Русчукска околия, в 1812 г., от прости родители овчари. Според тогавашните понятия и обичаи, понеже не било още на мода да се пращат в училище и момичетата, нейните родители се трудели само да приготвят от нея добра стопанка и трудолюбива къщовница. Тя била една у майка родителите ѝ, които били доволно богати хора, оставили селото Червен и дошли да живеят в Русчук. Други человечески обязаности, като например какво тя дължи на себе си, на родители си, на Бога, на ближните си или въобще ... |
