Видрица - том 1

Спомени. Записки. Кореспонденция. "Многообразната дългогодишна дейност на поп Минчо като духовник, учител, просветител, общественик и революционер, както и постоянните му книжовни занимания били известни още на неговите съвременници. Името му се среща в запазени оригинални документи от 70-те години на XIX в., отразено е във възрожденската преса и в спомени - ръкописни или печатни - на негови съвременници, съидейници и съратници. И преди всичко в "Миналото" на Стоян Заимов и в "Записките" на Захарий Стоянов. Към негови ръкописи с оглед тяхното използване или евентуалното им публикуване са проявявали интерес Хр. Ботев, Ив. Адженов, Л. Каравелов, Ан. Попхинов, Д. Попов, Ян. Кочев, С. С. Бобчев и особено Ст. Заимов. Преди повече от едно столетие, или по-точно през 1875 г., Ботев е възнамерявал да обнародва ръкописа му "Изгубений старец. Описание на диарбекирските темници, страданията на нашите злощастни заточеници и побягването на двоицата черни души, съставено от народния страдалец-заточеник дядо поп Минчо Кънчев от село Арабаджиево, окружие Заарско." Подобни проекти по-късно правят и други, но всички остават неосъществени. Едва в наши дни се отпечатват в някои сборници откъси от негови ръкописи.

Естествено вниманието ни бе насочено към неговото най-крупно книжовно дело, озаглавено "Видрица", която с право можем да наречем поради нейния разнообразен характер "Поп Минчов сборник". Започнал да събира материали за неговото съставяне преди повече от век, още от ранни младини - разпитвал стари хора, издирвал легенди и предания, водил свои записки - поп Минчо работил дълги години и го завършил, като го преписал едва след Освобождението, в навечерието на смъртта си. Този огромен ръкопис, наброяващ повече от 2000 страници голям формат, говори убедително за неговите трайни книжовни занимания и за пословичното му трудолюбие, характерно за всички наши възрожденски книжовници.

Това е ценен ръкописен паметник от културното ни наследство, все още непознат на широката ни читателска публика, която напоследък проявява подчертан интерес към мемоарното, епистоларното и изобщо към автентичното документално четиво, а също така е и недостатъчно използван от специалистите като исторически извор. Неговите многобройни страници съдържат най-разнообразна ретроспективна информация за положението, бита, душевността и развитието на народа ни, при това с голям хронологически обхват (от началото на XVIII до края на XIX век) и с обширен териториален обсег: естествено най-вече за родния старозагорски край на автора, но докосващ се и до голяма част от българските земи по онова време, както и до част от Близкия изток - главно Диарбекир и околните селища.

"Видрица" е многожанрово произведение. Това показва самото ѝ заглавие, за което авторът дава следното обяснение: "Малко каче с железни халки и с клуп отгоре... тая видрица носят закачена на ръката си циганите, които ходят от къща в къща да просят; в нея събират всякакъв материал за ядене..." Тя е едновременно своеобразна родова хроника, подробен автобиографичен очерк, многопосочен летопис на възрожденската епоха, сборник от записки, пътеписи, спомени и писма, разнообразен и богато наситен с фолклорни материали. Това предопределя и стила на изложението. Затова хронологичният ред в повествованието невинаги върви във възходяща линия, а регистрационно-летописният разказ нерядко е прекъсван от жив, изпъстрен с диалектизми и турцизми диалог, което придава особен колорит на изложението."
Кирила Възвъзова-Каратеодорова, Тихомир Тихов

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

"Видрицата" на поп Минчо Кънчев като исторически извор
Видрица (от началото на XVIII в. до 19 май 1878 г.)
Кратки обяснителни бележки
Географски словник
Речник на редки, остарели, диалектни, чужди думи и изрази