50 знакови интервюта с политици и интелектуалци."Валерия Велева е между малкото жени, чийто образ човек вика и когато е зле, и когато е добре. Когато е зле - да му светят, когато е добре - да им се радва. Една странна жена, която е можела да построи живота си върху красотата и очарованието си, а го е построила върху труда и вдъхновението си. Трябва да ѝ бъдем благодарни първо, че ни осиява със светлината на очите си и светлината на духа си. Второ - това е човек, който е писал много. Винаги е писал храбро, което в България е доста страшничко. И бидейки невероятно женствена, тя всъщност ни дава уроци по ... |
|
|
Частен детектив тръгва по заличените следи на зловещ съдия от Народния съд. Последният обаче се оказва обсебен от иманярска страст и в разследването биват въвлечени неподозирани хора, съдби и събития от 1944 година до наши дни. Имането носи своето проклятие. Сянката на бащата обрича живота на сина - безкористен човек и талантлив художник. Детективска история, разказана с размах, ентусиазъм и завладяващ наивистичен поглед. Димитър Тодоров е роден през 1974 година в град Видин. Завършил е история в СУ "Св. Климент Охридски". В момента служи в Българската армия. Сам казва, че тази професия придава на ежедневието ... |
|
|
"Когато любовта върже люлка, в нея могат да седнат само двама. Двама избрали се и избрани от Вселената. Валентина Петкова - журналистката, чиято авторска рубрика Двама в люлката години наред представя на читателя звездните двойки на България, сега събира тези откровения в книга. Книга, която не само буди интерес да надникнем в семейния живот на хората, които познаваме от екрана, от сцената, от стадионите, от страниците на книгите и пресата, но и да хвърлим едно око към кухненската им маса и дивана в хола им и да ги сравним с нашата къща, с нашите отношения, с нашия си съвместен живот. Човешки, без грам жълтини, с ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Преселението" е книга, писана от професор Боян Биолчев с години. Повлияна от личната съдба на неговия род, историята започва по време на Първата балканска война. Турците настъпват на северозапад и безчинстват в българските села в Беломорска Тракия. Българско семейство бяга с двамата си сина, дъщеря си и новородената си внучка. Едва шестгодишно, едното от момчетата спасява малоумния си брат да не бъде изнасилен от турски войник, като го застрелва със собствената му пушка. Предпазвайки семейството да не бъде открито и избито обаче, дядото задушава новородената си внучка. След много трудности семейството стига в ... |
|
|
Кино за четене. Четири сценария. Сценарият като литература или обратното ни среща едновременно с един познат и с един не толкова познат Боян Биолчев. Познатият - от стотици разкази и няколко романа - за пореден път ще ви каже, че съдбата е еднократна, талантът е тъжна работа, а най-трудното за писателя е да намери онези звънки мълчания, които придават акустика на малкото думи. По-непознатият, чиито киносценарии трудно намират път до големия екран, ще ви предложи едно не дотам традиционно занимание на границата между двете му любими изкуства - да прочетете киното. Формата може и да е различна, жанровият формат - друг, ... |
|
|
Разкази ... |
|
|
"Винаги съм писал разкази - вече три десетилетия. Учех се да пиша все по-кратко за все повече неща. Но всеки разказ беше сам за себе си. Не се оглеждаше за компания. Това е първата моя книга с разкази, създадена като книга, а не като сборник. Това страшно притесняваше самите разкази. Те си правеха място с лакти, надвикваха се или пък се опитваха да мълчат отстранено. Но разказите нямат повече права от човека - трябваше да се примирят с това, което им е отредено. А отрежда съдбата. Моята съдба отреди да съм жив, за да завърша книгата. Докато съдбата на разказите е техният автор. И нека не ми се сърдят, че напълних ... |
|
|
Книга от Боян Биолчев послучай 70-годишния му юбилей, посветена на колегите и приятелите му, с които е работил през годините. "Юбилеят ще се очовечи, като се превърне в писмо до всички, каквото представлява написаното от мен за другите" Боян Биолчев ... |
|
|
"Мъжете лъжат безкористно и всеотдайно. Защото искат да направят несъвършенствата на живота по-поносими. И няма начин това да им се зачете за грях. (Феромони) Човек като мълчи, какво като знае и десет езика. (Зуброва трева) Различните видове птици живеят по-лесно заедно, отколкото бозайниците, но значително по-шумно от тях. (Ноев ковчег) А вътре ситни моята бабичка и мълчи. Толкова ѝ е омръзнало да се кара с мене, че като ме види, въздиша. (Бракониери) Изглежда по-лесно живееш, когато загубиш тези, с които си разговарял, отколкото, когато си отиде този, с когото дълги години сте мълчали заедно. (Прераждане) ... |
|
|
"При пътешествието ми в Антарктида обещах на експедицията, че ще се опитам да направя пътепис на живо, директно от случката към листа. Но явно ниските температури не симпатизираха на писателски обещания. И за да направя все пак нещо, си припомних най-силния студ, който съм изпитвал в България. Ала изобщо не се получи пътепис, а разказ за съвсем друго нещо. При това къс. Обещаната книга Антарктида - окото на космоса се появи чак след десет години. 2011! И пак не си изпълних обещанието. Книгата не стана пътепис, а реалити роман. Художествено произведение, в което всичките герои са живите участници в експедицията (за ... |
|
|
"Човек и добре да живее, няма време да търси смисъл в живота. Като живее лошо, пък не е убеден, че в това има някакъв смисъл. В общи линии, ако сме живи, си живеем ей така. Собственият ми живот е кълбо от спомени без всякаква връзка, купчина амбиции, лишени от елементарен порядък и методичност, тълпа въображаеми любови, в която истинските си правят място с лакти, порой от излишни думи, небрежна глухота и безпочвено ококорен поглед. И накрая винаги една малка гроздова." Из "Славянска рикша", Боян Биолчев Книгата съдържа "парчета проза със стипчив вкус и натрапчив мирис". Боян Биолчев ... |
|
|
"Човек и добре да живее, няма време да търси смисъл в живота. Като живее лошо, пък не е убеден, че в това има някакъв смисъл. В общи линии, ако сме живи, си живеем ей така. Собственият ми живот е кълбо от спомени без всякаква връзка, купчина амбиции, лишени от елементарен порядък и методичност, тълпа въображаеми любови, в която истинските си правят място с лакти, порой от излишни думи, небрежна глухота и безпочвено ококорен поглед. И накрая винаги една малка гроздова." Из "Славянска рикша", Боян Биолчев Томът съдържа детската повест "Градината на чичо Блум" и киносценариите "Амазонката ... |
