Казвам се Коте, но всъщност съм кученце. "Котките са самостоятелни - каза ми мама, когато бях малка. – И ти трябва да бъдеш самостоятелна!" Така твърдеше мама, но аз не се чувствах самостоятелна, а самотна. Опитвах се да говоря с птиците, потърсих и компанията на лоса. Всички горски животни обаче ми обръщаха гръб или ме пъдеха. Избягвах и хората, защото мама ме беше предупредила, че не бива да им се доверявам. Но един ден срещнах човек на име Пор и той ми заяви: "Това е краят на самотата". Куче на име Коте е история за необичайно приятелство, което дава смисъл и посока на две самотни души. Тя ни ... |
|
|
"Правото на самота има онзи човек, който е разбрал колко силно може да прегръща щастието и колко бързо то може да си отиде със залеза. Самотата не е време, а процес на самопознаване и разгръщане до степен приемане на всяко на пръв поглед недоразумение във взаимоотношенията ни. И точно то е факторът, който изключва тъгата в самотата. В самота посрещаме най-важните прозрения, правим истинските признания, съживяваме най-светлите спомени и мечтаем да създаваме още повече такива. Колкото е по-голяма силата ни да задържим всеки миг любов, толкова по-дълго живеем в щастие. А колкото е по-голяма силата ни да подарим щастие ... |
|
|
"Умираме веднъж. Живеем всеки ден."Средната продължителност на живота на човешките същества е абсурдно, ужасяващо и унизително къса. Ако допуснем, че доживеете до 80-годишна възраст, ще сте разполагали с около 4000 седмици. Никой от нас няма нужда от напомнянето, че нямаме достатъчно време. Обсебени сме от удължаващи се списъци със задачи, безброй съобщения, баланса между работата и личния живот и непрестанната битка с разсейването. Затрупани сме със съвети как да станем по-продуктивни и ефективни, както и с житейски хитрости, за да оптимизираме дните си. Но такива техники често влошават нещата. Усещането за ... |
|
|
Сборникът Плюм, в който с най-голяма сила проличава основната тема в творчеството на Мишо - отказът от всекидневната реалност, съдържа текстове в проза, стихотворения и две драми. В него проличава влиянието на постфройдистката традиция на психиатричните представи и несъзнателното писане от 20 -те години на миналия век, както и известен натуралистичен маниеризъм с наративни намигвания към болезненото и нарцистично клинично себеизследване ала Антонен Арто и със силно криптирани, трудно разбираеми препратки към личните преживявания на автора и към повлиялите го литературни произведения. Основна част от този сборник, ... |
|
|
„Вятърът допуши фаса ми и се скри зад ъгъла, в Япония“. Това може да не е хайку, но е от блестящия разказ на Деян Енев „Как се пише хайку“. Деян Енев е добре познат на читателите автор. Тук той отново успява ту тъжно, ту шеговито, но винаги добронамерено да ни разведе със зорко око из нашия делник. В него ние – изтъкани от достойнства и недостатъци, от благородство и дребни подлости минаваме като слепци край жената на пейката, която може би е лудичка, край детето, болно от самота и неразбиране, край влюбените в кафето на ъгъла. Минаваме така и край самите себе си, и край простата красота на битието. "Деян Енев е ... |
|
|
По-скоро книга, отколкото стихосбирка, конципирана около неповторимата поетика на едноименния град. Лисабон присъства в нея по няколко различни начина: със своята реална топография, културно натоварена, одухотворена, наситена с отсъствие, анонимност, самота, любов, но и като метафора с трудно уловима, изплъзваща се семантика – може би на (умиращата) поезия, може би на (окончателно мъртвия) порив към приключения?… Във всеки случай – нещо трептящо на ръба между сантимента и героиката. С тази книга Пламен Антов – едно от емблематичните имена на “младата” поезия от 90-те години на миналия век – по един малко изненадващ начин ... |
|
|
Двайсет и два нови разказа от майстора на кратката форма Етгар Керет (1967) плюс една необичайна кореспонденция и традиционния предговор за българските читатели. Този сборник е за многото разновидности на самотата. За предимствата от изстрелването с цирков топ. За изпълнимите и неизпълнимите желания на децата. За приятелството, късмета, виртуалната реалност, метаморфозите. И тук авторът отказва да се отвърне от мрачното в живота и тъкмо заради това вижда в пълния им блясък красивото, нежното и вечното. ... |
|
|
Дневникът на Сатаната (1919 г.) е последното произведение на Леонид Андреев , публикувано едва след преждевременната му кончина. Този неомитологичен роман, написан под формата дневникови записки на въплътилия се в човешко тяло Сатана, разкрива противоречивата човешка природа, нееднозначното присъствие на Доброто и Злото в света, любовта като унищожителна сила. С присъщия си черен хумор авторът достига до горчиви изводи за покварата на модерния човек, надминал в земните си дела дори онзи, който наивно смята себе си за въплъщение на Злото, тоест самия Сатана."Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че ... |
|
|
Антология на Венцеслав Константинов. ... Тази антология, продължение на публикуваната през 2012 г. Великите немски поети от XII до XX век, е дело на писателя-германист Венцеслав Константинов , който в продължение на половин век е събирал, отсявал и превеждал шедьоврите на немскоезичната лирическа книжовност. Томчето 66 съвременни немски поети предлага най-доброто от майсторите на стиха в Германия, Австрия и Швейцария от началото на XX век до наши дни. Венцеслав Константинов е носител на Наградата за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура на Република Австрия (1993), а също на ... |
|
|
Романът "На брега" е ода на отчаянието, реалистичен и проницателен поглед към бъдещето. Историята започва с откриването на труп в блатата на испанското крайбрежие на юг от Валенсия и свършва пак там, блатата са поразителна метафора за корумпираната, деморализирана Испания от първите години на двадесет и първи век. Фокусирайки се върху интимния свят на един от главните герои - спомените, надеждите и разочарованията му, авторът успява да предаде визия на цялата страна, общество и икономика, където гражданската война все още хвърля дълга сянка. Рафаел Чирбес описва с грубост и честност пътуването през живот, ... |
|
|
Здрави до дълбока старост. Откакто свят светува, хората търсят извора на вечната младост. Бестселъровият автор и експерт по стареенето Свен Вьолпел разкрива как да съхраним физическото и духовното си здраве и да се предпазим от болестите на цивилизацията, като инфаркт, диабет, белодробни и онкологични заболявания. Той разглежда седем фактора, които са изключително важни за нашето здраве и оттам - за процеса на остаряване. Вътрешната нагласа, храненето, движението, сънят, дишането, почивката и социалните контакти - това са основните елементи, съставящи формулата на младостта. Остаряването с достойнство е най-голямото ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Магика" на издателство "Изток - Запад". ... Анри Рьоне Албер Ги дьо Мопасан (1850 - 1893) е френски писател, считан за един от най-големите майстори на късия разказ. Неговите кратки творби се отличават с изящен стил и образен език. Те са породили безброй имитации и са оказали силно влияние върху други майстори на разказа като Съмърсет Моъм и О. Хенри . Въпреки че кратките истории на Мопасан - над 300 на брой - са изключително разнообразни в жанрово отношение, близо 50 от тях са страшни или съдържат хорър елементи. И именно тези страховити разкази, които се родеят с ... |
