Тъмната страна на Мопасан

Ги дьо Мопасан Времетраене: 1:03 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Книгата е част от поредицата "Магика" на издателство "Изток - Запад". Анри Рьоне Албер Ги дьо Мопасан (1850 - 1893) е френски писател, считан за един от най-големите майстори на късия разказ. Неговите кратки творби се отличават с изящен стил и образен език. Те са породили безброй имитации и са оказали силно влияние върху други майстори на разказа като Съмърсет Моъм и О. Хенри.

Въпреки че кратките истории на Мопасан - над 300 на брой - са изключително разнообразни в жанрово отношение, близо 50 от тях са страшни или съдържат хорър елементи. И именно тези страховити разкази, които се родеят с творчеството на По, Хоторн и Хофман, днес предизвикват най-голям интерес сред критиците и читателите на френския белетрист. Една част от тях са свръхестествени, други психологически или натуралистични, а трети имат сатиричен характер, но повечето са посветени на лудостта, духовната поквара и моралната слабост - любими теми на циничния и песимистичен Мопасан, който се заразява със сифилис още като младеж. И макар засегналата мозъка му болест да не е попречила на способността му да създава блестящи литературни произведения, тя несъмнено е повлияла върху неговото творчество, което не спира да вълнува поколения читатели.

Настоящият том включва най-добрите страшни разкази на Мопасан, някои от които излизат за пръв път на български език. Сред тях е и прочутият "Орла", вдъхновил Биърс, Блакуд и Лъвкрафт да напишат своите шедьоври "Проклетата твар", "Върбите" и "Зовът на Ктхулу".

"Представете си заспал човек, намушкан смъртоносно, който се събужда с нож в гърдите, хрипти, окъпан в кръв, задушава се, умира, без да разбира нищо - ето това изпитах аз. Когато дойдох на себе си, отново почувствах жажда. Запалих свещ и отидох до масата, където бе поставена гарафата. Взех я и наклоних гърлото ѝ към чашата си, но не потече нищо - гарафата беше празна! Напълно празна! Отначало не можах да го проумея, после внезапно ме обзе такова страшно вълнение, че бях принуден да седна или по-скоро се стоварих на един стол, но веднага скочих и се огледах, след това отново седнах, обезумял от удивление и страх при вида на прозрачното кристално шише! Втренчих се в него, опитвайки се да разреша загадката. Ръцете ми трепереха. Значи някой бе изпил водата? Но кой? Аз? Несъмнено бях аз. Кой друг би могъл да я изпие?

Значи бях сомнамбул и без да знам, живеех онзи двойствен, мистериозен живот, който ни кара да се съмняваме дали в нас не съжителстват две същества, или някакво чуждо същество, непонятно и невидимо, което на моменти, когато съзнанието ни е вцепенено от съня, не раздвижва инертното ни тяло, което му се подчинява, както на нас самите, а дори и повече. О, кой ще разбере моята паника? Кой ще разбере безпокойството на човек - здравомислещ, напълно буден и нормален, който се взира уплашено през стъклото на една гарафа, търсейки малкото вода, която е изчезнала, докато е спял! Останах там до разсъмване, без да се осмеля да се върна в леглото си.

6 юли
Полудявам. Снощи пак изпиха всичката вода от гарафата ми или по-скоро аз съм я изпил. Но така ли е наистина? Аз ли съм бил? А кой друг? Кой? Боже мой! Полудявам ли? Кой ще ме спаси?
10 юли
Направих няколко изненадващи експеримента.Със сигурност съм луд! И все пак! На 6 юли, преди да си легна, поставих на масата вино, мляко, вода, хляб и ягоди. Някой изпи - аз изпих - всичката вода и част от млякото. Виното, хлябът и ягодите не бяха докоснати. На 7 юли повторих същия експеримент, който даде същия резултат. На 8 юли махнах водата и млякото. Останалите неща не бяха пипнати. Накрая, на 9 юли, сложих на масата само вода и мляко, като увих гарафите в бели муселинови кърпи и завързах запушалките им. След това натърках устните, брадата и дланите си с графит и си легнах.

Обори ме непреодолим сън, последван скоро от ужасно събуждане. Явно не бях помръднал, защото по чаршафите ми нямаше и петънце. Втурнах се към масата. Кърпите, с които бяха увити гарафите, бяха безупречно чисти. Развързах и махнах запушалките, треперейки от страх. Водата бе изпита! Млякото също! Мили боже! След малко заминавам за Париж.

12 юли
Париж. През последните дни сигурно си бях загубил ума! Бях станал жертва на разстроеното си въображение, освен ако наистина не бях сомнамбул или не бях попаднал под властта на едно от онези влияния, наречени внушения, за които е известно, че съществуват, но все още са необясними. Във всеки случай психическото ми състояние граничеше с лудост и бе достатъчно да прекарам едно денонощие в Париж, за да възвърна душевното
си равновесие. Вчера, след като направих някои покупки и няколко гостувания, които вляха в душата ми свеж и животворен въздух, завърших вечерта си в "Театр Франсе". Играеше се пиеса от Александър Дюма-син и тази интелигентна и силна творба довърши моето изцеление. Несъмнено самотата е опасна за будните умове. Нужно ни е да сме заобиколени от хора, които мислят и притежават дар слово. Оставени дълго сами, ние населяваме празнотата с призраци."
Из книгата

Ги дьо Мопасан е френски писател натуралист, автор на известни разкази, романи и повести. Той е един от най-четените писатели, не само във Франция, но и по света. Смятан е за най-големия френски майстор на късия разказ, а неговите произведения оставят трайни следи в световната литература. Те са изпълнени с непреходни послания, които са актуални и до днес. Голяма част от творбите му са успешно екранизирани.

Анри Рьоне Албер Ги дьо Мопасан вероятно е роден в замъка Мироменил, Тувил сюр Арк на 5 август 1850 година. Баща му произлиза от аристократичен лотарингски род, а майка му от културно буржоазно семейство. Вероятно влечението към изкуството момчето наследява от баща си, който е известен с любовта си към музиката, живописта и литературата. След като се ражда по-малкият брат на Мопасан - Ерве, родителите му се развеждат. На 13-годишна възраст Мопасан постъпва в семинарията, но той е прекалено активен и палав, за да се примири със суровите условия и правила на живот, наложени в семинарията. Прави няколко опита за бягство и скоро след това е изключен от там. След това се записва в най-реномирания лицей на Руан, където завършва средното си образование. През 1869 година заминава да изучава право в Париж, но скоро след това избухва Френско-пруската война и Мопасан се записва като доброволец, който взима участие във военните походи. След края на войната семейството на Мопасан е разорено и той е принуден да започне работа като дребен чиновник в "Министерството на морските работи", където прекарва около 10 години. Привлечен от литературата Мопасан се занимава с журналистика, предприемайки далечни пътувания като репортер. След сближаването си с Гюстав Флобер, в продължение на повече от шест години Мопасан пише и пренаписва различни разкази. Но започва да ги издава едва когато Флобер признава неговите произведения за достатъчно зрели и стилистично завършени. За други свои литературни наставници младият Мопасан приема Л.Толстой и И.Тургенев.

Първият разказ на Мопасан е публикуван в сборника "Медански вечери" (1880 г.), който е редактиран от Емил Зола. Същата година се появява книгата "Лоената топка", която е една от най-бележитите творби на писателя. За нея самият Флобер отбелязва, че е истински шедьовър, който със сигурност ще се запази във времето. Историята разказва за група френски буржоа, които попадат в зоната на пруската окупация. Единственият начин да се измъкнат оттам е е да убедят младата дама с прякор Лоената топка да задоволи похотта на началника на жандармерията. Впоследствие творбата е успешно екранизирана (1934 г.). След огромния успех на произведението Мопасан изобщо не мисли да спре до тук - неговата творческа продуктивност е наистина впечатляваща. Окрилян от своя наставник Флобер, той само за десет години (1880-1890 г.) написва почти всичките си книги - общо 29 на брой. Романите му "Един живот", "Бел Ами" и "Силна като смъртта" са признати за едни от най-добрите творби на френската литература. Романът "Един живот" (1883 г.) представя тихата и незабележима драма на човешкия живот, с неговите изгубени илюзии, неосъществени надежди и предадени чувства. В книгата Мопасан изобразява класическата тема на всички времена и народи - човешкият живот с всичките му радости и скърби. Главна героиня в творбата е аристократката Жана, отличаваща се с възвишена душевност и романтични представи за света. Изправена пред редица изпитания, тя осъзнава, че реалността няма нищо общо с момичешките ѝ блянове. За романа самият Лев Толстой казва: "Това е най-големият шедьовър на френската литература след "Клетниците". Безспорно една от най-известните творби на писателя е романът "Бел Ами" (1885 г.). В него авторът засяга едновременно няколко класически проблема, които са тясно свързани с основната идея на произведението - опит да се покаже човешката природа, развратена от материалистично настроеното общество. Книгата разказва за безскрупулността на тогавашния политически и журналистически елит. Романът е екранизиран многократно, като първата екранизация е от 1919 година. В романа "Силна като смъртта" (1889 г.) писателят разказва за любовта на салонен художник и светската дама - графиня Дьо Гилроа, която успява да издържи всички изпитания на времето, но това е така само привидно. Красотата на нейната подрастваща дъщеря Анет привлича неудържимо художника и помага на любовниците да осъзнаят, че илюзиите не са вечни и че животът безмилостно разрушава пясъчните кули на чувствата. Сред многобройните произведения на Мопасан с голяма популярност се славят "Маската" и "Крадецът". Освен своите романи и разкази, писателят пише пътеписи от пътуването му в Корсика и Алжир, както и поезия.

Последните години от живота на Мопасан са тежки. Вследствие на нервни припадъци, той прави опит за самоубийство през 1892 година. След тази случка писателят е приет в приюта за душевно болни на доктор Бланш в Париж, където умира на 6 юли 1893 година. Ги дьо Мопасан е реалист, един от най-влиятелните автори в световната литература. Той е най-въздействащия френски писател, а творбите му се отличават с психологически, хумористични и сатирични истории, грабващи със силата на своите персонажи. Героите му са истински, реални същества, които са подложени на основните природни закони. Плетеница от ридания и възторзи, усмивки и сълзи, радости и мъки, обединени от човешкия порив за оцеляване чрез ненакърнимо достойнство. Едно безмилостно писателско перо, отличаващо се с пестеливост, но и разкриващо рядката дарба на писателя да говори за абсурдите на човешката природа с хумор и ирония.

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com