За жестокостите на сърби, гърци и румънци срещу българите след 1918 г.

Писмо на майор А. П. Никол до монсеньор Авенол, генерален секретар на лигата на нациите, Женева. "Уважаеми читателю,

Публикуването на документи за съдбата на българите извън границите на България след 1919 г. беше невъзможно между 1944 и 1990 г. Под така наречената ненамеса във вътрешните работи на съседите и под натиска на съветското правителство у нас даже историците не смееха да публикуват доказаната информация по тази тема. Сега това е възможно и с настоящия документ допълваме един фрагмент към нашата национална история.

През 1859 г., Г. Раковски документира следното състояние на етническите българи на Балканите: "Българският народ, макар и да е под турско иго, и да се е преселил много при падането си във Влашко, Богданско, Немско, и най-вече в Бесарабия, Крим, и другаде в Русия, от него обаче в отечеството му е останало значително число, превъзхождащо всички други народи, живеещи в европейска Турция. Днешните му жилища се простират: от сегашната граница на сръбското княжество от Радуевац, където река Тимок се втича в Дунава, по цялото крайбрежие на тази река до устието ѝ, което се втича в Черно море на мястото наричано Солина, а оттам по цялото черноморско крайбрежие чак до Босфора, по Руманската (тракийската) страна, оттам по крайбрежието на Мраморно море, Дарданелите, и крайбрежието на Бяло море (Средиземно) до град Солун, като включим крайбрежните градове, където обитават смесени българи с преселници римогърци, турци, арменци, евреи и цигани, вътрешните градове и села се обитават преимуществено от чисти българи.

От Солун до Атонската планина, също така, повечето обитатели и туземният народ са българи. От Атонската планина, по почти цялата наречена Тесалия до залива Артъ, и оттам по Юнаническо море, през Албания до Нови пазар, град лежащ в Босна, а оттам към Запад до днешното сръбско пограничие, което започва близо от Крушовиц, до гореспоменатата река Тимок, където се влива в Дунав. По всички тези места, като изключим неколцина римогърци, погърчени арбанаси, турци, евреи и цинцари (хромовласи) всички други, ако ги попиташ: какъв сте народ вие, те казват: българи, или бльгари, или бугари. А, ако ги попиташ на какъв език говорите, те отговарят: български, бльгарски, бугарски. Освен тези българи има и други българи, обитаващи и в самата Морея (Пелопонес, б. изд.) и в Мала Азия.

А в днешното сръбско княжество, от Крушовиц до Смедерево, почти всички села са населени от родом българи и говорят още български език. Около Белград (който винаги е бил старобългарски град) се намират повече от 20 знаменити български села, а именно: Мокри лук, Винча, Мириево, Сланици, Велико село, Железник, Бела вода, Княжевец, Вишница, Болич и село Пали лука, което се държи от самия Белград. Тези българи са съхранили езика си, народното си облекло, обреди и стари обичаи. А окръжията (нахии), които в последно време княз Милош е откъснал от Видинската област и е присъединил към сръбското кнжество, които се наричат Крайна - те почти всичките са българи."

Настоящото писмо на майор Никол, писано през 1932 г., до генералния секретар на Лигата на нациите в Женева, г-н Авенол, е ценен автентичен документ за нашата история, документиращ нечовешкото отношение на нашите съседи към българите, останали в придадените им територии след първата световна война. Майор Никол съвсем правилно констатира, че насилията над българите извън границите от 1919 г. няма да донесат до траен мир на Балканите."
Д-р Николай Иванов Колев, 15 декември 2023, Херцогенаурах, Германия

Роден в Габрово, Николай Иванов Колев израства в скромно семейство. Баща му е учител по физика, а майка му текстилна работничка. След като завършва и преминава периода на казармата, Колев започва да върви по стъпките на баща си и дори надминава постиженията му. През годините Николай Колев следва кариера на професионален учен. А с поставянето на ясно определена цел, естествено, идва и успеха. През 1988 г. Колев става доктор на техническите науки в България. След удостояване с Хумболтова стипендия работи в Центъра за ядрени изследвания в Карлсруе през 1984 - 1985 г. След удостояване с награда на Университета в Кобе през 1990 за кратко време е гост-професор в този университет. От 1992 г. започва работа като старши експерт в компания Сименс, където е началник отдел до края на професионалната си кариера.

През периода от 1977 г. до 2014 г. създава около 30 технически изобретения, публикува около 300 научни труда, между които и монографията в 5 тома, издадена от издателство Шпрингер на английски: Динамика на многофазните потоци. Друга част от научните публикации са от света на историята: Българска история до XII век през погледа на старите автори, Кубрат, Отнесени от източния вихър, Учителите на българите и други.

ГУТА-Н
Габрово, 5300
ул. Никола Войновски № 26, вх. Б
nikolay.kolev@herzovision.de