Христо Запрянов е роден през 1963 г. в гр. Пловдив. През 1988 г., едва 25-годишен, написва първия си роман „Одраното куче”, който излиза през 1992 г. и печели безапелационно Националната награда за дебют „Южна пролет”. „За този български роман бих захвърлил творбите на цяла една генерация немски писатели” Der Stern Magazine „...Нито един детайл не е излишен. Характерите са очертани пестеливо – няма словесен баласт, няма сантименталност. Романът „Одраното куче” единствено може да се сравни с „Един ден от живота на Иван Денисович” на Солженицин .” New Book Magazine Подобни щедри отзиви излизат във всички страни, където ... |
|
Христо Запрянов е отдавна признат у нас и по света (Германия, Холандия, Англия) млад прозаик, заради чиято книга „ Одраното куче ” (1992) немски критик зачерта символично в сп. „Щерн” творчеството на цяло едно поколение съвременни немски писатели. В сборника с три негови пиеси, издаден от ИК „Жанет 45”, читателите обаче несъмнено ще разпознаят и блестящия драматург, който успява да бъде едновременно интригуващ, забавен и психологически задълбочен. ... |
|
Сборникът е посветен на 100-годишнината от рождението на писателя Георги Божинов . "Смок свири на върба, всички жабки той събра..." е стих от стара детска песничка, нещо като бивалици-небивалици, малко нещо като щяло-нещяло, шарени приказки... Повечето разкази не са публикувани в книга, печатани са в литературни списания и алманаси. Писани са в различни периоди - от 1937 година до края на 90 -те . В сборника те не са подредени хронологично - хронологията едва ли би подсказала нещо за съзряването на писателя. Писателят сякаш се е родил в един монолитен, завършен вид и никакви литературни или социални повеи и ... |
|
Българска народна приказка."Нагостили бащата пребогато. А на изпроводяк зетят метнал на гърба му лисичи кожух за армаган. – Леле, леле, старче, какво доживяхме! Мене зетят ме нагости със слама, а тебе те е бил, та чак кожата ти е одрал!" Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио . ... |
|
"Бухалът Браун отнесе катеричката Наткин в къщата си, като я държеше нависоко за опашката и имаше намерение да я одере. Но катеричката се дърпаше толкова силно, че опашката ѝ се скъса на две. Тя се втурна нагоре по стълбите и избяга през прозореца на тавана. И до ден днешен, ако срещнете катеричката Наткин качена на някое дърво и я запитате за някоя гатанка, тя ще хвърля пръчки по вас, ще тропа с крачета, ще ви се кара и ще крещи." Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио . ... |
|
Брийн Шивон Кели е израснала в света на хората и дълго време дори не е подозирала за собствените си сили. Сега тя е в Талаф - свят с две луни, където магията процъфтява. Тя и приятелите ѝ се възстановяват след ужасяваща битка и мъчителни загуби. Дядо ѝ, тъмният бог Одран, е сразен в опита си да превземе Талаф. Но той ще се завърне отново. Въпреки болката и прокрадващите се в сънищата ѝ видения Брийн съумява да се наслади на радостните моменти - сватба, раждане на нов живот, първата ѝ Коледа в Талаф, споделени мигове с Кийган и любовта помежду им. Колелото на времето се завърта и скоро ще се ... |
|
Преди много време светът на магията е бил отделен от този на хората. Но някои като Брийн Шивон Кели могат да пътуват свободно между двата свята. Тя се завръща в Талаф заедно с най-добрия си приятел Марко, който е едновременно стъписан и очарован от това място, населено с дракони, феи и русалки. Тук Брийн не е неуверената учителка, която той познава, а силна жена, която се учи да прегърне истинската си същност. Марко е приет радушно от нейните хора и от Кийган - водача на Талаф. Кийган тренира Брийн да бъде воин в задаващата се битка, а заедно с възхищението му от нейните умения и сила нараства и влечението му към нея. Но ... |
|
"Много е хубаво, когато в съвременен роман срещнеш отблясък от твое старо любимо четиво. В "Квадрат от петима" на Пламен Трайков съзирам отблясък от два романа на Христо Калчев "Луда вода" и "Вътрешна светлина", публикувани далеч преди "вулгарните" му романи, в началото на 80-те години на миналия век. С тях Христо Калчев показа истинския си ръст на романист. В новия си роман Пламен Трайков ни поднася пестеливи, но цветни характеристики на персонажите, стегнат и естествен диалог, многопластова действителност, увита в одраната кожа на истинския живот. Авторът уверено, без ... |
|
Дейвид Фишър, чиновник от Агенцията за природно усъвършенстване - АПУ, не беше замесен от тестото на героите. Поне така се надяваше. Той искаше единствено спокоен живот с чудесна съпруга и възможността да изпълнява дълга си към обществото, проверявайки за последиците от магически въздействия - като например състоянието на околната среда след внос на леперкони в Южна Калифорния, и да установява, че различните производители на тавматургични средства не замърсяват - преднамерено или не, околната среда с магически отпадъци от дейността си. Много трудно бихте си представили по-обикновен и приземен човек от инспектор Фишър от ... |
|
Дневникът на Сатаната (1919 г.) е последното произведение на Леонид Андреев , публикувано едва след преждевременната му кончина. Този неомитологичен роман, написан под формата дневникови записки на въплътилия се в човешко тяло Сатана, разкрива противоречивата човешка природа, нееднозначното присъствие на Доброто и Злото в света, любовта като унищожителна сила. С присъщия си черен хумор авторът достига до горчиви изводи за покварата на модерния човек, надминал в земните си дела дори онзи, който наивно смята себе си за въплъщение на Злото, тоест самия Сатана."Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че ... |
|
Един ръкопис без финал. Едно разследване на убийство без труп. Един покойник без лице. В багажника на кола в покрайнините на Гренобъл са открити останките на млада жена. Гледката е шокираща - очите са извадени, лицето е одрано, а ръцете са отрязани и събрани в торба. За полицията много скоро става ясно, че шофьорът не е собственик на автомобила. Имал е малшанса да открадне кола със зловещ товар. Но кой тогава е извършителят на този садистичен акт? Леан Морган и Енаел Мирор - бившата учителка се е превърнала в кралица на трилърите, но пази ревностно личния си живот. Живот, успешно конкуриращ ужасите, за които писателката ... |
|
"Числото 33 обикновено се асоциира с онази възраст, която човеците наричат Христова. Две трети от стихотворенията в тази книга са писани преди и около трийсет и третата ми годишнина. Възможно е някои приятелски настроени критици да кажат, че тези стихотворения са най-хубавото, написано от мен. Няма да им противореча, само ще се изразя другояче – това са стихотворенията, които (с две изключения) няма да бъдат включени в още незавършените книги "Русенски албум", "Посвещения и епитафии" и "Недоизречения". Впрочем подтикът за това издание дойде от Божана Апостолова , за което ѝ ... |