Някога в прастари времена, в зората на човешкия род, на някакъв райски остров живее първото човешко племе. То е еднополово и женско, еманация е на водата, обитава с еднаква наслада морето и сушата, пулсира с ритъма на лунните фази, на приливите и отливите. Докато един ден една от тях довежда на бял свят същество със странни образувания по тялото, мъжко същество, в което жените виждат природно отклонение, назовават го Изрод и бързо се отървават от него... Този мит за Сътворението и последвалите бурни трансформации преразказва в залеза на живота си един римски историк, сенатор от времето на Нерон. Описанието му се основава ... |
|
|
„Когато си мома с вече поувяхнало младежко излъчване, без афиширана сериозна връзка, а даже и без дете, в болница като тази, в която тече нескончаем латиноамерикански сериал, превърнал се в част от ежедневните занимания, то едва ли не всеки разведен, неженен, че и все още семеен колега на възраст между 35 и 65 години решава, че при теб номерът му непременно ще мине. Сигурно защото смятат, че вече си достатъчно отчаяна и си готова да се бухнеш на последния закъснял влак с шепата му останали пътници. Това с избора е лукс, който не можеш да си позволиш." „Устните ти са сухи и около тях леко боде. Това усещане ще ми ... |
|
|
Един железен път трябва да пресече от запад на изток младото княжество. Той освен, че ще свърже столицата с морето, ще обедини и разединената доскоро държава. Очаква се да е и врата към Русия, каквото и да означава това... Строителството му обаче е белязано от политически интриги, финансови машинации, верски предразсъдъци, които едва не го провалят. Събитията са разказани в три паралелни сюжета от три гледни точки - на послушник в манастир, на католически свещеник и на автора. Министри и придворни, предприемачи, въглищари и бараби, православни архиереи и енорийски свещеници, търговци, изполичари и най-презрени нещастници ... |
|
|
"Тази поредица от статии се основава на споходило ме неотдавна разбиране. Знаете ли, повече от 30 години съзнателно следвам духовния път, а в последните няколко години съм принуден да служа като учител. За това време имах доста опити, при които чувствах, че сякаш съм се доближил до това, което може да се нарече, проблемна точка или пробив. Този опит ми даде забележително осъзнаване, което изведе моя път на абсолютно ново ниво. Макар да осъзнавах, че това са важни опитности, смятах, че са основни, и всеки който, че бил за известно време по пътя на учителството, полагайки усилия, би трябвало да достигне до това ... |
|
|
Пролуки е третата книга от автобиографичната трилогия на Храбал (след Сватби в къщата и Vita Nuova ), в която той разказва живота си през погледа на съпругата си Елишка (Пипси). Сюжетът обхваща времето от публикуването на първия му сборник с разкази и утвърждаването му като автор със световна известност до събитията през 1968-а и последвалите няколко години на нормализация, когато става писател в ликвидация. И тук големият белетрист изповядва с шокираща искреност страховете, маниите и пристрастията си, но и гражданските си позиции. И тук като в калейдоскоп оживяват образи на забележителни чешки творци, на Хайнрих ... |
|
|
Тази книга е една своеобразна тетралогия (съставена е от 16 разказа, свързани по 4 помежду си с общи герои), в която авторът предполага, че интимното (не само в неговия сексуален смисъл) е не само важно, но и в болшинството случаи водещо в характера и поведението на всеки човек. От раждането му - та чак до гроба. То е ключ както към света на успялата бизнесменка на средна възраст Румяна Недева (която има всичко, но се оказва, че по пътя към бизнес успеха е прекъснала връзката си с най-важното за една майка), така и към света на нейната баба, която пък цели седемдесет години чака в своето селце смъртта на своя грохнал 90- ... |
|
|
Книгата Прорези на Стоян Сгурев показва как от драматичната борба със себе си той е родил завладяващи и смислени духовни послания, облечени във формата на органична поезия. ... |
|
|
Избрани стихотворения. ... Венцислав Стайков (1961, Кърджали) е автор на осем поетични книги: "Мисли на един луд" (1998), "Забравени богове" (2000), "Бяла граница" (2001), "Билет за небето" (2003), "Млечни пътеки" (2004), "Ескизи от юг" (2006), "Цяла нощ те скитам" (2009), "Пейзаж с римски мост" (2010). Лауреат е на конкурсите "Искри над Бяла" (2006), "Думи в цвят" (2005 и 2007), "Мелнишки поетични вечери" (2008), Националния ежемесечен конкурс "Глоси" (2008), Национален конкурс за хайку (2008), " ... |
|
|
"Дебютната стихосбирка на Румен Павлов ни отвежда в нови места. Привидно всичко е същото, обаче е подредено напълно необичайно. Жестоко напрежение слепя думите още по-плътно една в друга, вбива ги. Стихотворението имплодира. Не се налага да разбираме всичко. Знаем само, че с неподправен трагизъм Румен започва своята светла битка за собствените си истини." Марин Бодаков ... |
|
|
Какво е саможертвата? Да загинеш на бойното поле в името на отечеството или да спасиш живота на едно дете? Сава е бежанец от пепелищата на Одринска Тракия след Балканските войни, сега студент по право в София. Елиза е генералска дъщеря, талантлива пианистка, сега в последния клас на Музикалното училище. Любовта им е невинна и кратка - новата, голяма световна война ще прати младия идеалист в школа за запасни офицери, а през септември 1916-а ще го отведе на Добруджанския фронт, където съдбата го среща с мобилизиран румънски писател и четиригодишно сираче. Затрогващ и хуманен, Рана e отзвук от жестоките болки на една ... |
|
|
Лиляна Михайлова пише за скромния човек, с когото се срещаме всеки ден. Но когато изпаднем в беда, именно този скромен и незабележим човек показва истинската си същност - готов да ни помогне. Той е състрадателен, съчувстващ, човек, на когото можеш да се опреш. Човек, който мисли за твоето добро, а не за себе си. И след време осъзнаваш, че всъщност този скромен човек е най-добрият човек, когото познаваш. "Когато се случи да се питам кой е най-добрият човек, когото аз познавам, името Лиляна Михайлова неизменно изскача в съзнанието ми на първо място." - пише Надежда Захариева в свое интервю. Лиляна Михайлова ( ... |
|
|
Как един български аероплан влита в историята на футуризма... Как се срещат литература и ботаника в Яворовите "Теменуги"? Какъв е случаят с единственото футуристко списание у нас "Кресчендо" и кога провинцията ражда авангард? Защо социализмът е труден за разказване? И още - за следобеда на една идеология, за някогашните лексикони и виновното дете на късния соц. За невидимата литературна антология, скрита в последните български банкноти. И за една възможна история на тъгата в българската литература. Книга за онова, което остава вън от кадъра, и за светлината, идваща от пукнатините на монументалното. ... |
