Съставител: Александър Маринов . ... Доклади от Втора годишна конференция по публична администрация СУ "Св. Климент Охридски", април 2018 г. ... |
|
|
"Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев , Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно. На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, "Преход". Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа без ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Преди 100 години основателите на "Свободния университет за политически и стопански науки" - предтеча на Университета за национално и световно стопанство, определят като негова мисия подготовката на "висококултурни... и вещи специалисти за българския стопански, обществен и политически живот, право, администрация, финанси, индустриално-търговско, застрахователно и кооперативно дело, дипломати, консули, публицисти и други". Сред основателите на "Свободния университет" има известни български министри, истински строители на България: проф. Стефан Бобчев, проф. Стоян ... |
|
|
"По волята на съдбата баща ми Станко Тодоров беше два мандата министър-председател на България, председател на парламента и почти несменяем член на висшето ръководство на Комунистическа партия. Покрай него имах възможност да наблюдавам хората, които изиграха важна роля в най-новата история на страната: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор Живков , Людмила Живкова, Борис Велчев , Александър Лилов , Петър Младенов и Андрей Луканов. През втората половина на миналия век България вървеше плътно до Съветския съюз. Това ми позволи да разбера доста за съветските лидери Йосиф Сталин , Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, ... |
|
|
Съставител: Цочо В. Билярски . ... Българският суверенитет и независимост на Цар Фердинанд. В тази книга ще се срещнете с малко познати и почти неизвестни документи от тайната дипломация на българския монарх Фердинанд Сакскобургготски с Русия от времето на тъй наречения негов личен режим. Тази му задкулисна дейност намира най-голямо потвърждение в думите на руския пълномощен министър в София А. Неклюдов, че човек, който е способен да търгува със своето политическо влияние, бидейки на трона или до трона - няма никакъв морал. Тук са поместени пълните текстове на подписаните с Фердинандовото участие тайни българо-руски ... |
|
|
Трети том от поредицата "Български хроники" обхваща периода 1878 - 1943 г. ... „Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги на – само на крачка пред нас, само век е минал... Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е ... |
|
|
Първа книга от поредицата Българските генерали 1878 - 1946 г. съдържа биографични данни, засягащи жизнения път и делото на 125 генерали от Третото българско царство. Акцентът е поставен върху участието им в изграждането на Българската армия и в петте войни, в които България воюва през периода 1878 - 1946 г. Изданието обръща поглед към личностите, поставили основата на Българската армия, към генералите - познати или малко известни, популярни или забравени, служили на България във война и в мир, стояли начело, но и споделяли трудностите с войската си, допускали грешки и обвинявани в грешки, съдени с вина и без вина, ... |
|
|
Супрасълският сборник (наричан още Ретков сборник) от края на X век е единственият запазен обемен ръкопис от всички кирилски паметници, възхождащи към Преславската книжовна школа. Кодексът е написан на пергамент и има изключително графично оформяне и изработка. Открит е през 1823 г. в Супрасълския манастир (първоначално в Литва, сега в Полша). През 2007 г. паметникът е включен в регистъра Паметта на света на ЮНЕСКО. Книгата съдържа доклади от международната конференция, състояла се в София, 19 и 20 август 2011 г. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Обичайно в увода авторът посочва мотивите си да пристъпи към анализа към съответния проблем и посочва неговата важност. В моя случай, аз съм облекчен - едва ли съществува съмнение в значимостта на темата за престъпленията по служба за правовия ред у нас. Тяхното усъвършенстване ще направи по-успешно противодействието на този изключително опасен вид престъпност, често пъти основателно разглеждана и като част от проблема с корупцията. В света действат и много по-стари наказателни закони от приетия през 1968 година Наказателен кодекс. Но не са много страните, които са запазили своето наказателно законодателство след ... |
|
|
"Наистина вярно е: пътешествията не съществуват, а големият смисъл, подир който тичаме, издъхва току пред нозете ни. Един град, един фенер, една къща - опорните точки на географията, където минава животът ни, оставяйки подире си своите въпросителни. Сред тази миниатюра, изрязана в правоъгълника на един олющен прозорец, всички пророци на света и всички летописци на света се оказват в един ъгъл." Йордан Велчев Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия П. К. Яворов в Пловдив (1967) и Великотърновския университет Св. Св. Кирил и Методий, специалност История (1974) . ... |
|
|
"Каквото имах - на забравата го казах." Йордан Велчев Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия П. К. Яворов в Пловдив (1967) и Великотърновския университет Св. Св. Кирил и Методий, специалност История (1974) . Започва работа през 1978 г. като историк в Окръжен държавен архив - Пловдив. От 1992 до 1994 г. е гл. худ. ръководител на Регионалния телевизионен център в Пловдив, след което две години е редактор на сп. Военноисторически сборник при Военно издателство - София. Пише поезия, проза и есеистика. Автор е на изследвания върху взаимоотношенията на ... |
|
|
Andrei Danchev (1933 - 1996) was a Bulgarian linguist, Anglicist and Americanist who worked for the Department of English and American Studies at Sofia University. Danchev was the author of a widely accepted system for the Bulgarian transcription of English names and, together with M. Holman, E. Dimova and M. Savova, also an English-oriented system for the Romanization of Bulgarian known as the Danchev System. ... |
