Преоткриване: Супрасълски сборник, старобългарски паметник от Х век
Rediscovery: Bulgarian Codex Supraliensis of 10th century

Супрасълският сборник (наричан още Ретков сборник) от края на X век е единственият запазен обемен ръкопис от всички кирилски паметници, възхождащи към Преславската книжовна школа. Кодексът е написан на пергамент и има изключително графично оформяне и изработка. Открит е през 1823 г. в Супрасълския манастир (първоначално в Литва, сега в Полша). През 2007 г. паметникът е включен в регистъра Паметта на света на ЮНЕСКО. Книгата съдържа доклади от международната конференция, състояла се в София, 19 и 20 август 2011 г.

"Уводни думи

Настоящият сборник е резултат от проект на Института за литература при БАН Супрасълски сборник, кирилски ръкопис от Х в.: създаване на електронен корпус, работна среща и изложба, подкрепен от UNESCO (1 декември 2011 - 1 март 2012). Проектът е предназначен да събере на едно място дигитални изображения на всички части от паметника от три библиотеки в три различни страни (Народната и университетска библиотека в Любляна, Словения; Руската Национална библиотека в Санкт Петербург, Русия; Националната библиотека във Варшава, Полша). Корпусът включва разчетен и въведен в електронна форма текст с възможност за търсене, критически апарат, гръцки текст и паралелен превод на английски език. Дигиталните изображения на всички листове от паметника ще бъдат достъпни едновременно с разчетения текст в комплексен електронен продукт.

Супрасълският сборник (наричан още Ретков сборник) от края на X в. е единственият старобългарски обемен ръкопис от всички запазени кирилски паметници. През 2007 г. паметникът е включен в регистъра Паметта на света на UNESCO. Кодексът e написан на пергамент и има изключително графично оформление и изработка. Открит е през 1823 г. в Супрасълския манастир (разположен край Бялисток, Полша) от М. К. Бобровски. Той го изпраща на словенския учен Б. Копитар за проучване. След смъртта на Копитар първите 118 листа от паметника постъпват в Университетската библиотека в Любляна, където се пазят и до днес. Следващите 16 листа, купени от А. Ф. Бичков през 1856 г., от 1947 г. са притежание на Руската Национална библиотека в Санкт Петербург. Останалите 151 листа след смъртта на откривателя на паметника Бобровски се озовават в сбирката на графовете Замойски. Тази т.нар Варшавска част изчезва по време на Втората световна война и дълго време се смята за изгубена. По-късно е открита в САЩ и е върната в Полша през 1968 г. Днес се намира в Националната библиотека във Варшава.

Проектът бе осъществен чрез сътрудничеството на четири чуждестранни институции: Институт за литература, Словенска академия на науките и изкуствата в Любляна, Националната библиотека във Варшава, Институт за литовски език, Литовска академия на науките във Вилнюс и Руска национална библиотека, Санкт Петербург. Консултанти на проекта са проф. Дейвид Бирнбаум (Университет в Питсбърг, САЩ), който осъществи пилотно издание на част от паметника (http://paul.obdurodon. org), проф. Ралф Клеминсон (Великобритания), който наблюдаваше кодирането на старобългарския текст и превода на английски език, и д-р Ханне Мартин Екхоф (Осло), която разработи проект за анотиран речникиндекс на паметника, прилагайки принципите на проекта PROIEL.

Супрасълският сборник съдържа 24 жития на християнски светци и 23 хомилии за подвижния цикъл от църковната година. Според изследователите, житийната част не представлява превод на съществуващ византийски месечен менологий, тъй като има нехомогенен състав - състои се от текстове, преведени по различно време. Докато в хомилетичната част преобладават архаичните преводи от Кирило-Методиевата епоха, в житийната част повечето преводи могат да се определят като преведени от книжовниците в столицата Преслав през първата половина на Х в. Това са главно жития на мъченици от дометафрастов тип.

За Супрасълския сборник съществуват многобройни изследвания на няколко европейски езика (заглавията в библиографията са над 200). Ръкописът има българско наборно издание от Йордан Заимов и Марио Капалдо (1982) и му бе посветена конференция, докладите от която бяха публикувани (1980). Интересът към него в последните години нарастна значително, тъй като станаха известни много нови факти за историята на текстовете и за техните византийски източници."
Из книгата