"Прегледът на нормативната регламентация и значение на самопризнанието в наказателния процес в исторически ракурс показва неговата противоречива природа и функции. Така например, в обвинителния наказателен процес обвиняемият е основен субект в производството, поради което са налице легални гаранции, които препятстват предприемането на действия с цел принудително снемане на неговите самопризнания. В противовес на това, една от основните характерни черти на следствения (инквизиционен) тип наказателна процедура е приложението на теорията на формалните доказателства, според която самопризнанието е главно и най-силно ... |
|
|
Владимир Страхилов е съдия в Районен съд Велико Търново, доктор по наказателно право и бивш хоноруван асистент по наказателно право в ЮФ при ВТУ Св. св. Кирил и Методий. В книгата са използвани като база и основа теоретични разработки, различни редакции на НК на Република България, други български, чуждестранни и международни нормативни актове, публикувана съдебна практика, трудове в областта на филологията, историята, философията. Обидата в българското наказателно право засяга културата на общуване, нарушава психическото равновесие на нейния адресат, предизвиква самозащита на усещането му за собствена значимост, ... |
|
|
"Обществената опасност на престъплението е централен институт в българското наказателно право още в Наказателния закон от 1896 г. Той е ключов при определяне на понятието за престъпление и при определяне на самия кръг престъпни прояви. Нямам самочувствието, че настоящото съчинение може значително да надгради написаното от проф. Костадин Лютов. Неговата монография по темата за обществената опасност си остава и сигурно винаги ще бъде една от най-убедителните и научно издържани работи по този въпрос. Това, което ми дава смелост да се върна към темата след проф. Лютов, е различният подход към някои въпроси и за да ... |
|
|
Второ преработено и допълнено издание. ... Монографичният труд представлява цялостно изследване на правната уредба на длъжностното присвояване според българското наказателно право. Разгледани са българските законодателни решения относно престъплението от 1896 г. до настоящия момент, както и нормативната уредба на сходни присвоявания съобразно наказателните кодекси на други държави. Изследвани са елементите на общия и специалните състави на длъжностно присвояване, както и условията за прилагане на чл. 205 НК. Особено внимание е отделено на ценностите като предмет на длъжностно присвояване, на вариантите на отношение ... |
|
|
Условното осъждане е класически институт на наказателното право, въведен в България през 1904 г. Понастоящем той се прилага по отношение на около 16 хиляди лица годишно, което е приблизително 50% от всички осъдени лица. Въпреки дългата му история и широкото му прилагане по наказателни дела, до момента в българската правна литература липсва задълбочено монографично изследване по въпроса. Книгата съдържа четири глави, в които пълно и всестранно са разгледани проблемите на условното осъждане по българското наказателно право. Първата глава съдържа историко-правно изследване на разглеждания институт и изяснява неговата правна ... |
|
|
Съкратеното съдебно следствие в първа инстанция е въведено с действащия НПК, приет през 2005 г., в сила от 29.04.2006 г. За недългия период на действието му, правната му уредба претърпя значителни изменения и допълнения. Книгата се фокусира върху целите и същността на института, проследено е историческото му развитие и е направено разграничение на съкратения процес от останалите производства, отклоняващия се от общия ред за разглеждане и решаване на наказателни дела в наказателно-процесуалния кодекс. Детайлно е разгледана процедурата по предварително изслушване и развитието на производството по всяка от формите му, като ... |
|
|
Изследването е посветено на фигура, която към момента не е уредена в българското законодателство - съгласието на пострадалия. Направен е опит да се намери балансът на основните ценности, защитавани от правото. А смисълът на наказателноправната защита е тя да бъде желана и полезна за тези, до които се отнася. Монографията включва и предложения de lege ferenda за актуализиране и усъвършенстване на наказателноправната уредба, както и за промяна в Конституцията на Република България. Книгата би била полезна за изследователите в областта на наказателното право, практикуващите юристи, студентите по право, както и за всички, ... |
|
|
Книгата е първото цялостно монографично изследване, посветено на престъпленията против спорта като актуален проблем на съвременния обществен живот. Централно място в нея е отделено на критичния анализ на законодателната уредба на този относително нов институт в българското наказателно право. Последователно са разгледани социално-икономическите, историческите и юридическите характеристики на престъпленията против спорта, съотнесени със съдебната практика по прилагането на глава VІІІа от Наказателния кодекс. Направени са обстоен сравнителноправен анализ по отношение на други аналогични престъпления в българския НК и ... |
|
|
Основната цел на монографията е предлагане на доктрината и на практиката на обширен, задълбочен и изчерпателен научен преглед на института на задължителната защита на обвиняемия. С възможно най-голяма подробност е обърнато внимание на отделните хипотези на задължителна защита в наказателния процес, провеждан по общия ред. Направено е цялостно изследване на нормативната уредба на задължителната защита. Разгледана е българската наказателнопроцесуалната доктрина по въпроса. Анализирана е значителна по обем съдебна практика както на трите редовни съдебни инстанции, така и на извънинстанционното съдебно производство по ... |
|
|
С озаглавяването, макар и иносказателно, търся да споделя виждането, че поради влиянието на произвола българският наказателен процес в много отношения практически застава между личния и обществения интерес. Образно казано, той ги отделя и разграничава, вместо да ги събира и удовлетворява оптимално. Наказателният процес в отделни, но не редки случаи, се оказва разделителна, вместо събирателна за двата интереса линия. Дължа да споделя, че под оптимално удовлетворяване на двата интереса разбирам постигане на такова сцепление между тях, че при удовлетворяването на единия да не се опразва от съдържание (неглижира) другият. ... |
|
|
Теоретичен модел за законодателно развитие. ... Книгата представлява опит за задълбочено и всестранно научно-практическо изследване на обстоятелствата, изключващи обществената опасност, запълвайки празнината в българската юриспруденция, породена от досегашната липса на подобно всеобхватно проучване. Това я превръща в първата цялостна монографична разработка по темата, която има амбицията да не е обременена от традиционните схващания в нашето наказателно право. Трудът е призван да даде убедителен отговор на въпросите относно правната същност и социално-историческите корени на тези обстоятелства, относно обективното ... |
|
|
Монографичният труд разглежда правната същност и практическото проявление на съществените процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 2, 3 и 4 НПК. Основната му цел е да изясни съдържанието на всяко едно от тях: липсата на мотиви към присъдата или решението, на протокол от съдебното заседание, случаите на незаконен съдебен състав или нарушаване на тайната на съвещанието. Анализирани са разпоредбите, които ги уреждат, откроени са някои техни недостатъци, направени са предложения за усъвършенстване на правната уредба. Правният анализ се основава, както на теоретичните изследвания по темата, така и на изобилната съдебна ... |
