Романът "Всичко тече" е създаден "за чекмеджето" през 1955-1963 г. През 1963 г., малко преди смъртта си, Василий Гросман го преработва и дописва. Излиза от печат първо на Запад - през 1970 г. в Германия (на руски). Следват първите преводи - на италиански (1971); немски, английски, френски (1972); сърбохърватски (1973). С този роман съветският писател Василий Гросман става известен посмъртно в свободния свят. През 2018 г. излиза и в превод и на български. Василий Гросман е роден през 1905 г. в украинския град Бердичев, в ляво еврейско семейство. Работи като инженер-химик и първоначално публикува ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
И все пак - в началото бе любовта... ... В огъня на ХІХ век, четири фигури - четири посоки. Четири човешки знака в историята на Балканския полуостров и все още огромната Османска империя. В лична битка с времето, народността, религията, насилието, изкушението. Далечни и близки, непримирими и неразбрани, всеки откърмен със своя Бог, търсещи голямата Божия светлина. Българката София и турчинът Абдулалмаз, Нурие и Ангел – четири ярки съдби, изрязани с остър нож в една архаична азбука на догматични и жестоки, писани и неписани правила и закони. Чедата на Аллаха срещу чедата на Христа. И едните, и другите са чеда на Бога, с ... |
|
|
Документален роман. ... Аз съм дете с къси панталони, бяла ризка и фотоапарат. Щракам и щракам. Детето расте. Чувствата му стават все по-силни. Познанията му се разширяват. Нахлуват въпроси. Жажда. Глад за откриване. Фотоапаратът е хладнокръвен регистратор със стъклено око. В ръцете на юноша. В ръцете на млад мъж. В ръцете на зрял човек. Фотоапаратът остава същият хладнокръвен регистратор. Запечатва пейзажи от две политически системи. Запечатва портрети на хора знаци в тези две системи. Някои само скицирани. Други потопени в душевността. Хора знаци. Известни и обикновени. Търсещи себе си във времето на прехода между ... |
|
|
Главният герой на романа Дъжд в Париж Андрей пристига в Париж за пет дни и мисли, че този град може да го извади от поредица неуспехи и лични сътресения. За негово съжаление, през цялото време навън вали дъжд, поради което се отдава на пиене и спомени в хотелската си стая: за младостта през 1990-те години, за първата си любов и като цяло - за всичко за първи път - в Къзъл, столицата на Тува. Родителите и приятелите му вече са напуснали града, но това е неговият дом, от който той не желае да си тръгне... Искреността и прецизността на автора, вниманието към детайла създават образа на четирийсетгодишен мъж и неговия живот в ... |
|
|
Защо Карл се страхуваше да се реализира като художник? Защо той прекрати връзката си с Ерика, жената, която искаше да му помогне да успее на всяка цена? Защо Нада беше изоставена от майка си Ерика, след като и двете имаха нужда една от друга толкова много? Коя всъщност беше Марис? Защо Клод се срещаше с нея, когато в действителност той обичаше Нада? Нада се бори с ненужните ограничения, наложени от семейството ѝ. Успява да открие какъв живот желае да води и личността, която да стане. Човешките обвързаности, които съществуват между главните герои, не са унищожени от смъртта. Напротив, психологическите бариери ... |
|
|
В Норвежка къща Алма обича старата си дървена къща, чийто двор се простира нагоре към гората. Кварталът е заможен, а тя е разведена, с пораснали деца и работи като текстилен дизайнер. За да се издържа, изработва знамена и гоблени, дава под наем част от къщата. Тогава се нанася младо полско семейство, което не се подчинява на нейните правила. От една страна, Алма вижда самата себе си като либерална, от друга, схваща фриволното отношение на поляците към нейната собственост като посегателство върху идентичността и ценностите ѝ. Писателката не рисува красива картина на живота в норвежката къща. Вигдис Йорт пише книга ... |
|
|
Валерия Косати се поддава на внезапен импулс - купува лъскава черна тетрадка. Започва да води таен дневник, в който записва мислите и чувствата си, домашното ежедневие. При всяко отваряне, тя се потапя все по-дълбоко във вътрешния си живот, изследвайки го по-внимателно и разкривайки дълбока неудовлетвореност и безпокойство. Скоро Валерия разбира, че нейната индивидуалност е задушена от предаността и чувството ѝ за дълг към семейството. Тя осъзнава, ясно и безмилостно, екзистенциалното си състояние и лицемерния, потискащ конформизъм на света, в който живее. Докато търси собствения си глас и истинските си желания, ... |
|
|
Действието на Годината на падането се развива в Нова Зеландия, Исландия и Великобритания. Романът проследява взаимосвързаните истории на три жени: 29-годишната графична дизайнерка Селина, по-голямата ѝ сестра Смит и възрастната хазяйка на Селина, Куила. Когато мистериозните порцеланови кукли започват да се появяват на прага на Селина, тя знае, че това е лош знак. Малко след това тя се впуска в необмислена връзка с известния телевизионен готвач Рандал. Междувременно в историята влиза Смит, която е бижутер и живее в камион-къща в Златния залив. Тя е решила да издири изчезналата си майка. Животът на Смит се усложнява ... |
|
|
Годината е 1866 г. и тримачтовият кораб Генерал Грант е на своя южен маршрут от Мелбърн за Лондон, със злато от разкопките, укрито в подгъвите и джобовете на завръщащите се миньори. В мъглата и тъмнината корабът се удря в скалите на Окландските острови, навлиза в пещера и се разбива. Само четиринайсет мъже успяват да стигнат до брега и една жена - госпожа Джуъл. Тя е бреме, от което те нямат нужда. Заклещени на замръзнал и открит остров, корабокрушенците трябва да полагат усилия заедно осемнайсет месеца, за да останат живи. Те обаче са разнородна група със собствени тайни, които трябва да пазят, а единственият им корабен ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Красноглед" от издателство "Изток - Запад". ... Нобелистът Иван Бунин, остроумната Тефи, жлъчната Зинаида Гипиус, поетът и религиозен философ Дмитрий Мережковски, лирикът Георгий Иванов (когото Бунин наричал Българина), странният и хазартен Георгий Адамович - това са част от руските писатели, емигрирали в Западна Европа, които са герои в живописната мемоарна книга на Ирина Одоевцева "По бреговете на Сена". Авторката добавя разкази за своите срещи със Сергей Есенин, Игор Северянин, Марина Цветаева, Константин Балмонт, Иля Еренбург, Константин Симонов, но ... |
|
|
Книгата е част от серията "Библиотека Световна класика" на "КК Труд". ... "Дванадесетте стола" (на руски - "Двенадцать стульев") е написан през 1928 г. Негово своеобразно продължение е "Златният телец" (1931). На български романът е преведен от Димитър Загоров, включително и на това издание. През целия роман двойката Остап Бендер и Киса Воробянинов търси съкровищата на тъщата, мадам Петухова - диаманти, скрити в един от 12-те стола от изящна гарнитура на майстор Гамбс. Мадам Петухова ги е скрила, опасявайки се от обиск, но не искала да го каже на зет си - Иполит Матвеич, ... |
|
|
– О! За мен ще напишат съвсем друго. За мен биха написали така: “Вторият труп принадлежи на двадесет и седем годишен мъж. Той е обичал и страдал. Обичал е парите и е страдал, защото ги няма. Главата му с високо чело, увенчано със смолисточерни къдри, е обърната към слънцето. Неговите изящни крака, четиридесет и втори номер, са насочени към северното сияние. Тялото е облечено в чисти бели дрехи, на гърдите му лежи златна арфа с инкрустация от седеф и нотите на романса “Прощавай, Ново село”. Покойният юноша се е занимавал с пирография, което се вижда от намереното в джоба на фрака удостоверение, издадено на 23/VIII.24 г. от ... |
