"Пред нас днес се изправя огромният, исполинският призрак на страха. Страхове винаги е имало в нашата история, малко или повече хората са били плашени, но никога преди Страхът не е бил превръщан в основно чувство на живота на всеки гражданин - от председателя на Държавния съвет до последния работник. Страхът е онова, което от пръв поглед се открива върху лицето на всеки български гражданин. Дори зад безогледността на някои граждани, облечени със специална привилегия на властта, човек открива изкривеното лице на страха. Страх, който действа от всички посоки. Страх от всичко и за всичко. И ако първата голяма промяна ... |
|
От едната страна е Буда, дворцовият хълм, днес град-музей. Отсреща е Пеща, огнище на националното възраждане, на интелектуалното и икономическото развитие. През XIX век двата бряга се обединяват и Будапеща е наречена Лондон на Дунава. Поради географското си разположение градът винаги е бил мост между Изтока и Запада. От времето на Римската империя, епохата на Карл Велики, турското владичество, господството на Хабсбургите, превърнали я във втора Виена, до съвременната й история - университетската преподавателка Катрин Орел проследява всички важни периоди в превратния път на Будапеща през столетията. Минало и памет ... |
|
Изданието съдържа две творби на Лорънс Дърел - Мосю и Ливия. ... Сега за първи път на български език излиза и последното голямо произведение на Лорънс Дърел, цикълът Авиньонски квинтет. Пенталогията се състои от романите Мосю, или Принцът на мрака, Ливия, или Погребан жив - които ще намерите в този том, - Констанс, или Самотни занимания, Себастиан, или Водещи страсти и Квинкс, или Историята за изкормвача. В Авиньонски квинтет, често определян като литературна мистификация, се разказва за група хора, които прекарват едно лято в запустяло имение край Авиньон. Някои от тези хора са истински, а други са герои от роман, ... |
|
"По близо до пръстта От една илюзия в друга илюзия - както капката роса се стича от листо в листо, но най-накрая пада на земята. та тъй и ти. Сред залисии и надежди, сред усилия и бездействия - все в нови пътища, с нови идеи, винаги уж отначало, а всъщност само по-далече от небето, по-близо до пръстта." Сезонът на плашилото е книга за края, който е и начало; за вечното ни бродене по лентата на Мьобиус, за лабиринтното ни битие и за настъпването на собствените ни следи. Книга за разпадането и разпиляването, за песъчливата същност на нашето битие, за пясъчната природа на паметта, за изтляването, за превръщането ... |
|
Проф. Петър-Емил Митев , доктор на философските науки, е дългогодишен преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", понастоящем ръководител на Института по социология "Иван Хаджийски". Един от основателите на специалност "Политология", в която разработва поредица от лекционни курсове: история на политическите идеи (трета част); политически идеологии; методи на политологичния анализ; политическият език; революция и реформа; източноевропейският преход; българският преход. Изследването на прехода е като ходене по острие на бръснач... Критичната и заедно с това обективна ... |
|
Кладата на суетата в социалните мрежи изпепелява изкуството на красивия разговор за играта, а оттам се издига фениксът на агресивния тон на онези, най-наглите, които изземат думите и значенията от езика на футбола. Налагат се нови клишета, които водят към едно - края на всеки възможен разговор. Световните първенства съвсем естествено изглеждат проявление на тези радикални позиции. Натрапва се усещане, че трябва да избираме между две радикални гледни точки: националистическото говорене или политическата коректност; обидите или липсата на критика; съзнателното обвиване в мистерия на ситуации с лесно обяснение или пълното ... |
|
Брилянтен военноисторически труд, който напълно доказва твърдението на Уинстън Чърчил, че първият месец на Първата световна война е бил "ненадмината драма". Нюзуик В това знаково, наградено с "Пулицър" изследване, историкът Барбара Тъкман пресъздава първия месец на Първата световна война: трийсет дни през лятото на 1914, които определят хода на конфликта, на историята и в крайна сметка - на облика на настоящия свят. Започва с погребението на английския крал Едуард VII - най-голямото събиране на кралски особи и висши държавници някога, и проследява ескалирането на напрежението и неизбежния сблъсък, ... |
|
Роджър Пенроуз е един от най-блестящите умове във физиката от втората половина на ХХ век, а Пътят към реалността е едно от най-важните му произведения. В тази книга той си поставя една привидно неосъществима задача: да предостави на читателя пълно и достъпно изложение на математическите понятия, идеи, теории и подходи, използвани в днешната физика. Прочитът на тези над 1000 страници, изпъстрени с тензори, диференциални уравнения, интеграли и алгебрични формули изисква огромни усилия от страна на читателя, защото нито един сложен въпрос няма да бъде отминат и нито една трудност няма да бъде омаловажена. В добавка към ... |
|
Научните възможности за постигане на физическо безсмъртие. Неизбежна ли е смъртта? Досега това беше единственото сигурно нещо в живота ни. За да заглушим екзистенциалния ужас от наближаващия край, през вековете сме се обръщали към религии, идеологии и различни творчески начинания. Според Хосе Кордейро и Дейвид Уд обаче смъртта вече не ни очаква с абсолютна сигурност. Науката и технологиите са на ръба на революционен пробив: човешкото безсмъртие. Тази книга ни позволява да надникнем в удивителния експоненциален напредък на изкуствения интелект, регенерацията на тъкани, терапиите със стволови клетки, принтирането на ... |
|
За духовните закономерности във Вселената и предизвикателствата в любовта. Един увлекателен и пълен с изненадващи обрати разказ за верния път и лутанията около него, в който се преживяват заблуди, разочарования, катарзиси - всичко онова, което те прави по-силен и по-мъдър. Провалите не могат да откажат този, който вярва в Любовта, защото тя е по-силна от всичко. Фабулата в Любовни лабиринти е ориентирана към обикновения читател на нашето време. Разказът е жив и импресионистичен, без излишна натруфеност и надменно-интелектуална поза. Петя Йотова се изявява като събеседник, увлечен в непринуден разговор за живота, в ... |
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин . Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна , най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
Разкази и стихотворения. ... "Истинското ми завръщане е тази книга. На едно място съм събрала необикновения свръхбагаж, с който пристигнах", така поетесата Мирела Иванова представя с няколко думи книга си "Бавно" в интервю пред Оля Стоянова от вестник "Дневник". Преди месец, Мирела Иванова се завърна от международния творчески дом "Вила Конкордия" в Бамберг, Германия, където прекара една година по покана на баварския министър на културата д-р Томас Гопел. Престоят ѝ там е изпълнен с десетки поетични четения, изнесени доклади, литературни пътувания и срещи, и работа над ... |