"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
Съставител: Людмил Димитров . ... Петте включени в сборника пиеси са представителни за словенската драматургия на XX век. Това са: "Любов" от Зофка Кведер (1901) "Поквара в долината на свети Флориан" от Иван Цанкар (1907) "Случката в град Гога" от Славко Грум (1930) "Мъртвият идва за любимата си" от Светлана Макарович (1986) "А Леонардо?" от Евалд Флисар (1992) Първите две са написани, докато страната е австро-унгарска провинция, третата - в Кралство Югославия, четвъртата - по времето на СФРЮ и последната - през първата година на Словения като самостоятелна държава. ... |
|
"Виновно ли е виното червено, че ти си слаб и бързо те напива? Една жена в легло на друг отива, когато у дома ѝ е студено. Една звезда над дявола изгрява, когато ангела не я разбира. Една любов любов при друг намира, когато недолюбена остава. Това мъжете силни не забравят дори и сред житейските задачи, че вино и жена изневеряват, когато няма истински пиячи." Евтим Евтимов ... |
|
Стихотворения. ... "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. Кой те гримира така в тази изтъркана роля? Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл? Всичко е само игра, всичко е само спектакъл. Не остарявай, любов, ето, завесата пада. ... |
|
Първи том от поредицата "Светлина за българите" на издателство "Асеневци". "Сега един Нов Адам се създава. Новият Адам и една нова Ева. И така е писано в Закона: "Ще отиваш при Бога с Любов и ще се връщаш с Любов, ще отиваш при ближния си с Любов и ще се връщаш с Любов. Това е Новият Адам. В отиването и във връщането при Бога и при ближния, и при себе си с Любов се влиза и с Любов се излиза. Това е Новият Живот""Казвате: Какво могат да направят българите? Ако приложат Христовото Учение, те биха запалили целия свят и биха го освободили. Мнозина са ме питали: Каква е мисията на ... |
|
Стихотворения. ... Стиховете в настоящото издание на Бронислава Волкова са подбрани от тома "Спомени на морето" – избрани стихотворения от 1973 - 2010 година, издадени в Чехия през 2011 г. Бронислава Волкова е известна чешка поетеса, писала и издавала стихове и на английски език. Нейни творби са преведени на девет езика. За своята поетическа, културна и научна дейност е получавала награди, включително и от Синдиката на българските учители във Варна при участието ѝ в международна писателска среща през ... |
|
"В тази книга Хайри Хамдан убедително доказва както доброто владеене на българския език, така и специфичното лирическо отношение към действителността, пълно с философски инвенции. Освен това авторът има блестящ усет за детайла и склонност към афористични обобщения. Считам, че тя ще обогати българската литература с особен вид чувствителност и новаторство." Бойко Ламбовски "Не случайно стихосбирката носи заглавието "Един живот не е достатъчен": да, един живот не стига, за да се обхванат в дълбочина и в изпълнени пространства тези два хем така приличащи си, хем и толкова различаващи се свята, ... |
|
Обич е първата стихосбирка на авторката Веска Николова. В нея тя вниква дълбоко в сложния свят на човешката душа, разкрива огромната си обич към хората и изследва фините струни на женското светоусещане. Пътека Дали ще се родя повторно от пепелта на този ден? Тежи лозницата на двора и капе залез позлатен... Как мрака и въздухът се сгъстяват! Гори в тревога мисълта! Ще съм ли същата отново, когато дойде утринта? Когато стъпки отшумели пътеката ще ми даде и ще ми каже: Своя спомен горчив от тях да изпредеш! Дали след време ще открия пътека друга в този свят, където дните ми отново с горещи стъпки ще вървят? Не зная... ... |
|
Зелено е Зелено е в душата ми сега, зелени клонки носи пролетта, премяна нежна старото дърво покрива, зелено стана като младостта. Листа в безброй нюанси на зелено, от тях се ражда любовта зелена, млада и красива. Зелено е в душата ми сега, зелено като след студена зима. Андон Роков Андон Роков е роден в гр. Пловдив през 1970 г. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като адвокат в гр. София. Това е първата му стихосбирка. Стиховете му са дълбоко човешки, писани с любов, изпълнени с много чувства и емоции. ... |
|
"Полегати дъждове" съдържа стихове за любовта към всичко, което авторката е обичала през живота си, и продължава да обича и да му се радва - стихотворенията, езика, природата, близките си хора, родината с голямо "Р", самото битие, красотата, Бог." Валентина Радинска "Книгата е всъщност за равносметката. Любовта се оказва ситото, през което дни и години могат да се изсипят, за да изчезнат без следа, докато някои мигове, макар да не са били усещани на момента като важни, нарастват с времето и остават, за да обяснят живота." Кристин Димитрова Рада Александрова е родена в Свиленград ... |
|
Книгата съдържа стихотворения от колосалната творба на Юнус Емре "Диван" и откъси от "Книга със съвети", които дават представа за мъдростта, хуманизма и божествените прозрения на поета. Над тях ридят майките злочести Нима човек до дъно не пропада, щом може и скалата да се срине. Нима любов не чезне до забрава, щом другият сърцето ни разбива. Обича ли човек, пламти душата. Светът под нас обаче се проваля - душата на човека си е отлетяла. Такава мъка само обич изцелява. Щом някого ашък Юнус обиква, нима със обич няма да отвърнат? Щом Любовта ни спастря живи, нима Смъртта не бива смъртна? Зад ... |
|
Морето си отива е история за преосмислянето на ценностите и усещането за живота по средата на пътя, както и за ролята на любовта и на креативното начало в този процес. Героите са стъпили здраво на земята, преуспели мъже и жени в своите четиридесет години, осмина приятели и четири двойки, които след обща почивка, изпълнена с хармония и приключения, изведнъж са изправени пред екзистенциални проблеми и борба за живот. Всеки от тях преминава през развитие и катарзис, за да оцени познатото или намери ново щастие и успех. След поетичното и ретроспективно начало в историята нахлува драматично действие, пресичано само от тихия, ... |