Учебникът се основава на задължителния университетски курс по старобългарски език, който студентите филолози изучават. Граматичният материал е изложен по дялове - увод, фонетика, морфология. Старобългарският език - най-древният писмен език на славяните и трети класически език на средновековна Европа - се разглежда в индоевропейски и праславянски контекст, във връзка със съвременните славянски езици, със съвременния български книжовен език, диалектите и народното творчество. Целта е да се изгради представа за фонетичната система и морфо-синтактичната структура на старобългарския език в диахронен и синхронен аспект. ... |
|
|
Второ, подобрено и разширено издание. ... Изданието се отличава с превод от немски език на старобългарски. Съдържа 11.567 ключови думи. ... |
|
|
Петър Илчев (1927-1995) е един от основателите на Катедрата по кирилометодиевистика в Софийския университет. Преподавал е дисциплините Старобългарски език и История на българския език в Софийския университет "Св. Климент Охридски", Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Бил е лектор по български език и литература в Ягелонския университет, Краков (1966-1967). Награден е с орден "Кирил и Методий" I ст. (1985). Основните му научни интереси и приноси са в областта на старобългарската палеография и глаголическата азбука като ... |
|
|
Четвърто издание. ... В изданието са представени общите закономерности и характерните особености на българската лексикална система в три основни дяла: лексикология, фразеология и лексикография. В тях подробно се разглеждат основните понятия за лексикалната семантика, категориалните и лексикално-семантичните отношения между речниковите единици. Направена е класификация и научно описание на лексиката според нейния произход, сфера на употреба и стилистични особености. Разглеждат се основни въпроси от българската фразеология и лексикография. ... |
|
|
В монографията са представени лексико-сематичната група на глаголите, изразяващи движение в съвременния български език. Те са интересен обект за изследване, тъй като не са обособени самостоятелно в лексикологията и в граматиката и са претърпели значителни промени в сравнение със старобългарският език и с други славянски езици. Глаголите са анализирани както в семантичен аспект - в прякото им лексикално значение, така и в стилистичен аспект - в метафорична употреба в различните функционални стилове. ... |
|
|
Четвърто издание. Препис: Д-р Николай Иванов Колев . ... "Драги читателю, В ръцете си държиш книгата на Г. С. Раковски - Ключ на българския език. Идеята за тази книга му идва през 1857 г. в Нови Сад, тогава в Австро-Унгария. Работата над нея Раковски започва в Одеса през 1858 г. Книгата е издадена след смъртта му от неговия племенник Киро Стоянов в Букурещ през 1885 г. в изпълнение на завещанието на автора да я пази като очите си и да я направи достояние на своя любим български народ. Удивителното при Раковски е, че ние го познаваме като енергичен основоположник на организираната подготовка на народа ни за ... |
|
|
"Супрасълски сборник" или по-добре " Ретков сборник", е един от бисерите на Преславската книжовна школа от " Златния век на българската книжнина" по времето на цар Симеон (893-927). Като твърде обемен и с разнообразно съдържание от жития и проповеди, той има изключително значение за старобългарската култура- език, стил, писмо, украса и идеология. В тази насока му съперничат само съчиненията на Йоан Екзарх Български. ... |
|
|
"Супрасълски сборник" или по-добре " Ретков сборник", е един от бисерите на Преславската книжовна школа от " Златния век на българската книжнина" по времето на цар Симеон (893-927). Като твърде обемен и с разнообразно съдържание от жития и проповеди, той има изключително значение за старобългарската култура- език, стил, писмо, украса и идеология. В тази насока му съперничат само съчиненията на Йоан Екзарх Български. ... |
|
|
Съставител: Анна-Мария Тотоманова , Мария Тотоманова-Панева, Явор Милтенов. ... Проф. д.ф.н. Татяна Славова преподава старобългарски език в СУ Св. Климент Охридски вече четири десетилетия. Професионалните интереси са в областта на средновековната славянска текстология и библеистика, българската историческа лексикология и лексикография, славянската епиграфика, палеография и хронология, прабългаристиката, дигитализацията на ръкописното наследство. Автор е на монографията Преславска редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод и на книгите Тълковната палея в контекста на старобългарската книжнина; ... |
|
|
Петко Хинов превежда от старокитайски ("Сън в алени покои" от Дао Сюецин, 4 тома), съвременен китайски, старобългарски, църковнославянски, руски, сръбски, румънски. От детство е влюбен в българското слово и книгите. В тази книга авторът ни представя как "езикът и словото пронизват всяко измерение на всяко разумно човешко общество. Езикът е оная духовна сила, чрез която душите и сърцата на хората се докосват помежду си... Мъдрият старобългарски език е използвал една и съща дума за "народ" и за "език" - "iазыкъ." Неминуемо условие, за да пребъде един народ през вековете, това е ... |
|
|
Охридският миней се съхранява в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" под № 122. Той е забележителен български ръкопис от 1435 г., който съдържа информация за богослужението в България от X до XV в. Втората част е за месеците януари - август. В нея са запазени редица старобългарски оригинални произведения: "Служба за св. Алексий Човек Божи" от Климент Охридски, "Служба за св. Еразъм Охридски", "Служба за св. Вит, Модест и Крискенция", "Служба за св. Климент Охридски", "Общи служби от Климент Охридски". Книгата съдържа изследване на състава на службите, ... |
|
|
В монографията е осъществена достоверна реконструкция на поместен събор на Българската църква през 894 г. в Плиска, на който на 28 март е бил одобрен внесеният от Симеон Закон за съдене на хората (и свързаното с него решение за въвеждането на старобългарския език в богослужението). Законът ограничава автономията на свободната селска община и засилва централизацията на държавата, чиято мощ заставала зад старобългарския език като трети свещен за Европа език, а с последвалия Златен век във Велики Преслав се полагат основите на славянската православна цивилизация. Ето защо 28 март 894 г. може да се смята за нейна рождена дата. ... |
