Книга за всички и никого."Когато Заратустра навърши трийсет години, напусна той своя роден край и езерото на своя роден край и отиде в планината. Там се наслаждава на своя дух и на своята самотност и десет години не му омръзна това. Но най-сетне се преобърна сърцето му - и една сутрин стана той от зори, изстъпи се пред слънцето и му рече тъй: – Ти, велико светило! Какво би било твоето щастие, да нямаше ония, на които светиш!" Из книгата "Великите книги притежават свой живот, който авторът им нито може да измери, нито да предвиди. Те знаят повече от него. Сами творят - те стигат по-далече, отколкото той би ... |
|
Книга седемдесет и девета от поредицата "Златни детски книги". ... В романа "През Кордилерите" Карл Май продължава разказа за приключенията на Чарли, сеньор Пена и отец Иларио, започнал в "Край Рио де ла Плата". В дивата Гран Чако героите попадат в неприятниситуации. По-късно те се натъкват на тайнствения Десиерто. По пътя си срещат врагове, но и приятели и съюзници. В търсене на престъпния Сендадор се изкачват високо в боливийските Анди, където ги чакат нови изненади. Много немски писатели, сред които Херман Хесе и Хайнрих Ман, и учени са сред почитателите на творчеството на Карл Май . ... |
|
Градът на ангелите или The Overcoat of Dr. Freud. ... Криста Волф (1929-2011) е немска белетристка и есеистка. Следва литература в Йена и Лайпциг. Работи в Съюза на писателите на ГДР и списание "Нойе дойче литератур". От 1949 г. до политическата промяна в страната Криста Волф е член на Обединената социалистическа партия на ГДР. По време на Студената война писателката открито критикува ръководството на държавата, но остава против обединението на Германия. Най-значителните и творби са "Разделеното небе" (1963), "Размисли върху Криста Т." (1968), "Детство по образец" (1976), "Няма ... |
|
Дубравка Угрешич (1949 г.) е едно от големите имена в хърватската литература, "със запазено масто сред класиците на XX век", както казват. Живее в Нидерландия. Носителка на множество литературни награди, сред които швейцарската награда за есеистика "Шарл Вейон", немската награда за есеистика "Хайнрих Ман", австрийската държавна награда за европейска литература и други. Тя е позната на българските читатели със своите романи ("Форсиране на романа река", "Музеят на безусловната капитулация", "Министерство на болката" и др.) и есеистични книги ("Американски ... |
|
Хайнрих Хофман е един от най-добрите фотографи на XX век - векът на тримата диктатори Хитлер , Сталин и Мусолини, които той е имал шанса да заснеме. Хофман се запознава с Хитлер през 1920 г. и веднага оценява изгряващата звезда на бъдещия фюрер. През всичките 25 години на приятелство с Хитлер той неизменно е до него и така получава възможността да заснеме най-важните събития от 1920 до 1945 г. Но връзката им е двустранно полезна. Хитлер много внимателно изгражда публичния си образ пред Германия и пред света. Снимките на Хайнрих Хофман създават медийния образ на германския диктатор точно в светлината, която той иска. ... |
|
"От дълго време писателският талант на В. Г. Зебалд в съвременната немскоезична литература е единствен по рода си. В тази тревожна история, с изящна форма, той достига съвършенство." Хайнрих Детеринг, сп. Литературен "Никой не пише толкова толкова омагьосваща проза като В. Г. Зебалд. Неговите панорамни, разпростиращи се с широк замах, потрепващи от ритъм изречения обгръщат нещата със симпатия и дискретност." Йорг Плат, Дер Тагесшпигел "Само в няколко последователни дни термометърът, поставен на рамката на прозореца, падаше по обедно време под петдесет градуса по Фаренхайт, се разрешаваше на ... |
|
Брой 5 / 2022 г. на литературното списание Текстил. ... |
|
Есета. ... "Немски литературни простори" предлага двадесет размишления върху съзерцанието и делото, тайнството на радостта, завръщането към видимия свят, поезията и борбата, живота и мечтата, мъдростта и себеотрицанието, хумора и строгостта, разпадането на ценностите, иронията и откровението, драмите на съзнанието, избора и свободата, отчаянието и надеждата, самотата и смъртта. Есетата на Венцеслав Константинов са възникнали в дългото общуване с творчеството на големи немски писатели от минали времена до наши дни. Венцеслав Константинов е автор на книги с есета, афоризми и стихове, на студии, статии и ... |
|
Тази книга съдържа петнадесет есета от различни автори и различни езици. Онова, което ги свързва, не е литературата в прекия смисъл на думата, а писането - писането като различни стилове, авторски почерци, жанрове и употреби: как се пише например роккритика; какво е съотношението между биография и творчество; как може да бъде представен един речник или пък книга, която рецензентът не е чел. Обединяват ги и някои на пръв поглед екстравагантни въпроси като: кой е бил разяждан от подозрението, че собствената му библиотека е по-интелигентна от самия него, или пък се е питал дали всяко произведение не притежава повече фантазия ... |
|
Приказната като всички дребни предания препращат към мита, съхранен в колективното несъзнавано на човечеството. Но митът не само като притча, като устно предание, а преди всичко като същностно философско понятие, като архесимвол, такъв, какъвто той съществува в несъзнаваното на всеки човек и следователно - като част от колективното съзнание. И понеже това прасъзнание е безсмъртно, те също остават непреходни, колкото скептично или нихилистично да е настроен нашият съвременник. Тези митични образи се появяват в сънищата, при видения или в състояние на транс. Голяма е заслугата на Фройд и не по-малка на Юнг , че всеки по ... |
|
"Какво има между суперлуната и... супер Земята? Какво става с времето след онзи миг, в който то е спряло? Под каква форма се появява абсолютното зло? Книгата Понякога се случва дава версии на тези и други въпроси. Независимо дали пише проза или поезия, Цветозар Цаков успява да създаде приятелска близост с читателя. Понякога шеговито, друг път със сдържана тъга, поетът лови и опитомява картини и моменти от града, бита и вътрешния живот на човека - без илюзии, без разкрасяване, без резки жестове." Петя Хайнрих "Очаквах една бъбривесто безмила поезия, която като тийнейджър се кълне в единствеността на ... |
|
"Странично осветление е яростният монолог на един фоторепортер, градски човек на нашето време, тръгнал по следите на заплетена история. Острият език, поетически и пълноводен, гневен и крехък прониква в психологически дълбочини и вае трагикомични сцени. Изправени сме пред вечните теми за изкуството и свободата на артиста, за личното пространство, за трансформирането на болката във воля за творчество. В тази книга има смях и култура, Бийтълс и Анди Уорхол, София и нейната жълта тъга." Петя Хайнрих "По подобие на приятния есенен вятър, тази проза се носи сред вътрешните пейзажи на разказвача и ту разсмива, ... |