"Поезията на Ивона Иванова е писък. Сваля маската от красивото лице на света и крещи в него. Разрушава стереотипите на заобикалящото ни ежедневие и го оголва до абсолютна празнота. В книгата оставаме сами със сетивата си, готови да попиват образите на собственото ни съществуване, от което изходът е само мираж. Светът е с нарушен ритъм и пулс и ние не сме готови да го спасим. Или пък сме?" Александър Иванов Силвия Плат под стъкления похлупак слънце плочки кучета усещам че ще свърша с глава пъхната във фурната или ще скоча в реката щом напълня джобовете си с камъни Ивона Иванова ... |
|
|
Първото клатещо се млечно зъбче е повод за гордост, но често е и причина за известен страх и безпокойство. От тези книги децата получават ясни и онагледени отговори на своите многобройни въпроси и ще разберат как да се грижат за зъбите си. В книгата ще прочетете: Защо започват да се клатят млечните зъбчета? Какво става след като паднат? От какво са изградени зъбите? Защо се разболяват зъбите? Как да запазя здрави зъбите си? Около шестия си рожден ден всяко дете вече има клатещо се млечно (временно) зъбче. Това е повод за гордост, но често е и причина за известен страх и безпокойство. В тази книга децата ще ... |
|
|
Христина Мирчева завършва Немската езикова гимназия "Бертолт Брехт", Пазарджик и Колежа по международен туризъм, Бургас. Журналист на свободна практика в пловдивски и софийски издания, Работи в галерия "Резонанс", автор на книгите "Минава нощ, минава ден", 2012, "Ускорени пейзажи", 2015 и "Бялата сянка", 2017. "Риф" е пловдивското дружество за комикси изкуство и литературен редактор на "Диаскоп" - сайт за българска култура, комикси, художници и изкуство към културния календар на Община Пловдив."Риф" е книга за подмолите. Това са онези ... |
|
|
Това е книга за майки и дъщери. Красива и горчива като самото майчинство. Изящна книга, която сама по себе си е съвършен предмет на изкуството. Но и книга, която помага да се чувстваме разбрани. "Да бъдеш майка" значи да искаш да пазиш, да закриляш, да защитиш. Да живееш в любяща тревожност. После момиченцето пораства, а тревожността остава. Знаеш, че светът ще я нарани, но и знаеш, че не можеш да я пазиш вечно. И тя не иска. Пък и е невъзможно. И затова майката в Двете приготвя сандвичи за из път. И фенерче за тъмното. Въпреки че знае, че не помагат. И ние знаем това. И въпреки това преглъщаме всеки път, ... |
|
|
"Социалната функция на изкуството е изчерпана в елитарните и консуматорски пози на креативния потребител, апотеозно честващ експертни статуси и високи морални позиции. Струва ни се, че съвременните автори, ако въобще има такива, изцяло са интернализирали дисциплиниращите дискурси на литературната, научната и политическата власт. Подобно на Фуко откриваме надежда в технологиите на себе си, фиксиращи обаче не дистанциите спрямо властовите центрове, но най-вече спрямо подмяната на екзистенциално-метафизичните търсения, на крайностите на човека, на граничните образи и езици с оправданията на техните тотални отсъствия в ... |
|
|
"Вселената Йосиф Фаденхехт. Българската правна общественост има нужда днес да ѝ бъде представена тази необятна личност, многообразна Вселена от интелект, чувства, творческа мощ, съпричастност, политически морал, всеотдайност, появила се на този свят преди 150 години. И през половинвековния си съзнателен творчески, професионален живот сътворявала чудеса за тези, които имат очи и сетива да ги видят; за тези, които имат душа и сърце да ги усетят; за тези, които имат мъдростта да я възприемат." Иван Русчев ... |
|
|
В книга 32 темата на броя е литература и театър."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова и можем да кажем, че ... |
