Сборникът включва Доклади от Четвърта международна конференция по публична администрация, проведена в Софийски университет "Св. Климент Охридски" през 2020 г. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Лечение и профилактика на инфаркта и инсулта. Погрижете се за сърцето си и то ще ви отвърне със същото. Тази книга ще ви помогне да научите как да накарате този огнен двигател в гърдите ви да работи дълго и добре. Тя се фокусира върху две от най-важните заболявания - инфаркт и инсулт. Как да разпознаем инфаркта и има ли живот след него? Ще научите какви са причините и симптомите на инсулта и инфаркта и как да ги предотвратите, а ако ви сполетят как да се справите с последствията, за да можете да се върнете към нормалния ритъм на живот възможно най-скоро. Тази книга съдържа доказани и изпитани препоръки и съвети от ... |
|
От окосените ниви, от узрелите земи, от спокойствието на далечините се вдига синкав дим, който се спира и заспива. Появява се дърво, очертанията на колиба, свеж отблясък на жива вода. Всичко в една тръпнеща голота. „Заспалият дим” е автобиографична по характер и експериментална по форма. Както и в останалите произведения на Миро, тук се усещат силното вълнение от изживяното и написаното, свободното боравене с философските идеи и поетичният изказ на писателя. Разказаните истории имат дълбока вътрешна връзка и са обединени в роман, който непринудено излиза извън границите на жанра и извън модернизма и неговите стремежи и ... |
|
Ангел Русков е роден на 17 ноември 1948 г. в с. Овча могила, Свищовско. Основното и средното си образование е завършил в родното си село. След това учи в Стопанската академия в Свищов. Там известно време работи като докер на пристанището, а после става редактор във в. "Дунавско дело". Като студент, освен в "Дунавско дело", печата стихове във вестниците "Борба", "Студентска трибуна" и списание "Тракия". От есента на 1979 г. живее и работи в София. Първо е изкопчия, а от октомври 1981 г. - редактор в сп. "София". От 1985 г. работи в сп. "Отечество". След ... |
|
Ако сме честни към себе си, ако е останало нещо от националната ни съвест трябва да признаем, че се разминахме с обещанията, с надеждите ни за повече възможности за лична свобода и справедливост. С тях ни вкараха в убийствения водовъртеж на престъпления, беззаконие и нищета. Разминахме се. Шири се невежество, простащина. Подмениха се националните ни ценности, които са ни запазили като народ повече от 1300 г. Думи като достойнство, чест, родина потънаха в люта битка за пари, за имане, за власт. Красотата, любовта, семейството станаха стока, път към влиятелни крадци, търгаши, политици. Но все още, някъде в дълбочината на ... |
|
Хората, които се стремят да се запазят като човеци с недостатъците и достойнствата си, да обичат и да се борят за любовта си, да страдат и търсят лек за болките си, да се почувстват свободни и силни по своему - това са героите в този сборник. Те са различни и истински. Каквото и да им се случи, каквито и да са - безразлични, смешни, безпомощни, озлобени и зли; каквото и да правят, в един момент те винаги остават насаме със себе си, със собствената си човешка същност и това им помага да се борят и да оцелеят в едно трудно време. Някои от тях може да се познаят, защото и в този сборник героите му са между нас, живи, от плът ... |
|
"През живота си притичах запъхтяна, много радости и мъки преживях. Бях обичана и мразена, ругана, от удари и подлост прокървях, но толкоз много рани спотаени лекуваха приятелски ръце. И двамата ми сина бяха с мене с частицата от моето сърце. С добро ме помнят може би мнозина не всявах страх, не мачках, не крадях. Животът ми безцелно не премина. До края си ще съм, каквато бях! Съдете ме! Признавам, че живях!..." Из книгата ... |
|
Мощен изстрел изтрещява в крепостта Едо, отеква над града и отзвучава надолу по хълма. На пистата за надбягвания застаналите при стартовата линия самураи се снишават на седлата. Еджима Сензаемон, бивш началник на мецуке, се впуска в дива езда. Внезапно жестока болка зад лявото око пронизва черепа му. От гърдите му се изтръгва вик. Ездачът се строполява мъртъв на метри от финала. Дворцовият управител Сано Ичиро - втори по ранг след шогуна и главен администратор на бакуфу, получава новината в момент, когато две враждуващи фракции в двореца се опитват да го присламчат към своите каузи. Останал без най-верния си човек ... |
|
Навярно целият нов подход на Димов към романа, новата постройка и неочаквани акценти в "Тютюн" бяха една от причините той да не бъде разбран още при появата си. Мнозина причисляваха автора към екзотичните цветя, израснали и култивирани не на наша плодотворна културна нива. Но днес е ясно, че с опита си Димитър Димов завеща, а с примера си подкрепи една нова тенденция в националния роман, разшири неговите хоризонти, обогати неговите традиции. В "Тютюн" зрялата мисъл, вкусът и интелектът на моралиста преодоляват плашещото разстояние между неговите блуждения по чужди светове и нашия собствен национален ... |
|
Ново издание на красивия роман на Димитър Димов "Осъдени души". Може ли любовта да издържи на предизвикателствата на войната? Може ли човек да открие щастие, надежда, спасение в един свят, раздиран от жестокост, фанатизъм, глад, страх и болести, в който човешкият живот сякаш е загубил стойност, а непримиримите идеологии увличат милиони във всепомитаща буря? Всепоглъщаща, изгаряща, истинска любов, която не се интересува от идеологии, от религии и войни. Но възможна ли е тази любов, или е осъдена? "Осъдени души“ е роман за сблъсъка на човека с историята, за търсенето на щастие и търсенето на смисъл, за ... |
|
Не ви познавам е своеобразно продължение на Поразените . Действието му се развива в наши дни, но нишките не са прекъснати. Александра вече не е дете. Върху нея се стоварва тежестта на миналото. Деветосептемврийският манталитет е дълбоко прикрит, но просмукан в обществото. Той е чакал своето време като чудовище, притаявало се дълго в укритието си, което сега спокойно може да показва хищническите си зъби, да ръмжи, да заплашва и да разкъсва."Поразените е триптих на пролетта. Както в някои фламандски платна страничните крила се затварят, за да разкрият другото, по-голямо изображение: в този случай това е портретът на ... |
|
"Всяка книга има своя съдба така, както всеки човек изминава своя път. Съдбата на Майките е щастлива. Беше публикувана през 2007 г., спечели престижни български и международни награди, преведе се на девет езика, претърпя единайсет издания у нас. Режисьорът Стилиян Петров създаде театрален спектакъл, който се игра в продължение на пет години. Бях канена на многобройни срещи с ученици и възрастни, на които се обсъждаха проблемите родители - деца. Участвах в различни форуми и дискусии за законодателна превенция на детската престъпност и агресия. Убедих се, че литературата не може да влияе върху приемането на закони, ... |