Клер Лидман е мъртва от четиринайсет години, но съпругът ѝ Самюел отказва да го приеме. И когато вижда жена на снимка, която прилича поразително на нея, той моли Ханс Реке и Микаела Варгас за помощ. Те са скептични, ала скоро откриват улики, които подсказват, че това наистина може да е Клер. Разследването ги връща назад във времето към финансовата криза от 90 -те и битката на олигарсите срещу КГБ. Ханс се сблъсква с болезнени спомени от миналото и осъзнава, че трябва отново да се изправи срещу стария си враг Габор Моровия. Междувременно Микаела е тормозена непрекъснато от престъпния си брат Лукас и тревогите се ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Сексът е утехата на човек, когато не му достига любов. ... Това заглавие също е извадено от романа, представен с хубавата обложка по-горе. То е реплика на главния герой, мъж на 90 години, 70 от които, по груби сметки според повествованието, е бил журналист и музикален критик в един от местните градски вестници и продължава да бъде такъв и в момента, който трябва да е някъде около 1960-а, плюс-минус някоя година. Ето и първото изречение от книгата: "В годината, в която ставах на деветдесет, ми се прииска да си подаря една нощ на луда любов с девствено момиче." Началото, погледнато буквално, е доста подвеждащо, ... |
|
|
Изпълнението на кой прочут певец довежда до масовото недоволство на софиянци? Какви животни се ловят в Борисовата градина в началото на XX век? С какво се храни цар Фердинанд? Всичко това и още много любопитни истории ще научите от книгата на Петър Мирчев София тъжна и весела. Спомени на едно софиянче. Това не е просто поредното издание за историята на столицата, а увлекателна разходка из нейните улички, махали и емблематични места. Син на бежанци от Македония, авторът ни разказва за напрегнатите години на Първата световна война, минава през трудното десетилетие след Ньойския мирен договор и достига до годините, в които ... |
|
|
"Великолепен език, отлично изтеглени сюжети и заковани поанти. На места хваща за гърлото, а на места ми идва да се гръмна от завист. Поети са всички рискове на пределната стилизация и читателят няма защо да се чуди кое е по-истинско: мрачният блог на самотника Пармаков, истинската история за героиня от разказ на друг писател или дневникът с добри дела на измислената седемгодишна Ния, който е самата прелест." Христо Карастоянов "Сигурен съм, всеки има скътана някъде своя кутия за спомени. И от тая кутия черпи, за да направи днешното си по-поносимо, по-приемливо, по-търпимо. Константин Петров също има своя ... |
|
|
Мащаб и въображение, сравними с Омировия епос! В опустошения континент Дженабакъз се е родила нова империя: Панион Домин. Кипнала над земята като неумолим прилив от покварена кръв, тя поглъща всичко, което отказва да се покори на словото на Пророка на Панион. На пътя й застава един крехък съюз: Воинството на Дужек Едноръкия и ветерана на Подпалвачите на мостове Уискиджак с техните стари врагове - силите на Бойния главатар Каладън Бруд, Аномандър Рейк и неговите Тайст Андий, и народът на ривите от Равнините. Далеч по-малобройни от своя враг и недоверчиви помежду си, те трябва да известят потенциалните си съюзници, сред ... |
|
|
Наблюдавам се отстрани като в добър документален филм - гърча се от скрупули, като че ли искам да се оправдая за нещо, което е разбираемо. Всъщност какво искам да защитя - филмите си от забрава или да долажа, че животът ми не е протекъл напразно? В най-мрачните си мисли относно професията и ползата от нея стигам до извода, че съм преливала от пустото в празното. А колко по-полезна работа бих свършила, ако си останех в училището! Защото документалното кино по онова време по функциите си, не и по съдържанието си, беше елитарно изкуство. Не цялото, разбира се, но това, което ние, няколкото донкихотовци, правехме. А то ... |
|
|
Майката на народния поет Иван Вазов разказва..."Януарий 13. - Захващам да напиша нещо от живота си за възпоминание на чадата ми. През 1847 ме сгодиха и тогава брат ми Георги, който бе свършил в Пловдив по гръцки и френски много добре, позна, че желая да се науча да чета. Той захвана да ми приказва на букваря: абе, беаба, и тъй ази, като много желаех, лесно се научих да чета и скоро захванах да прочитам всяка книга българска. Тогава бях на 14 години. Ази нямах настика на прочитание. Ако плетях чорап - книгата при мене; ако шетах или държах детето на майка ми - книгата ми беше все в ръката. Често майка ми ме мъмреше, ... |
|
|
Обещанията на равноденствието (1907-1937). Жътвата на слънцестоенето (1937-1960). ... "Мирча Елиаде (1907 - 1986), големият философ, историк на религиите, ориенталист и писател фантаст от румънски произход, е сред най-четените автори у нас през последните две десетилетия, след като отпадна забраната за публикуването му. Тази книга заема особено място в обемистото му и разностранно творчество. Тя е своеобразен гид из глъбините на неговата богата и сложна душевност и мистика на съдбата му. "Спомени" е всъщност житейската и философската автобиография на забележителния мислител, духовен учител на няколко ... |
|
|
Кулинарният дневник на Изи, който може да те разсмее и разплаче, но не и да те направи кулинар."Спомените ни имат вкус и с този кулинарен дневник те каня да откриеш магията на храната, приготвена с любов. Тук няма да откриеш префърцунени рецепти - това е дневник, пълен със спомени, много специални за мен хора и истински чувства и емоции. Няма значение дали си шеф готвач, или никога не си готвил - мисията на тази книга е да те вдъхнови да се забавляваш в кухнята, да научиш нещо ново и да си създадеш чисто нови спомени, докато четеш и изпълняваш рецептите! Очакват те 33 любими мои рецепти, сред които: сандвичи ... |
|
|
Лорън Магуайър определя жанра на книгата си като медицинска мистерия, която все още не е разгадана. Науката няма отговор на въпроса защо фентанилът, който се използва от десетилетия като доказано безопасно средство за анестезия при милиони пациенти, в определени условия се превръща в нещо, което лишава човек от оперативна памет? Крадецът на спомени е хроника на разследването на рядка и опустошителна амнезия при група оцелели от свръхдоза фентанил. След многото пътища, водещи до задънена улица, и случайни попадения, дължащи се на чист късмет, лекарите доказват, че опиоидите могат да увредят хипокампуса - мозъчния център ... |
|
|
Емоционален шедьовър за загубата, надеждата, скръбта, прошката... И за любовта, която лекува. Една фатална грешка изпраща Кена Роуан в затвора. Пет години по-късно тя е на свобода и се връща в града, където се е случил трагичният инцидент. Младата жена се надява да заживее отново с четиригодишната си дъщеричка. Но изглежда, че последствията от нейната постъпка са изгорили всички мостове към изкуплението и прошката, независимо от усилените ѝ опити да се докаже. Единственият човек, който не я е отхвърлил напълно е Леджър Уорд - собственик на местен бар и връзката на Кена с дъщеря ѝ. Но ако някой разкрие, че той ... |
|
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
