"Аз Зевс, цар на боговете и бог на царете, ще ви разкажа моята история... На онези, които мислят, че да си бог е лесно, ще кажа: "Не се заблуждавайте". На смъртните, според които нашият живот е изпълнен само с чувственост и наслади, ще заявя: "Поучете се от грешките си".
Заради едно пророчество избягнах на косъм да бъда убит като дете и израснах на самотен остров. Постепенно станах мъж и, подтикнат от баба си Гея, замислих план да сваля от власт баща си Кронос, владетел на Олимп. Сам изучих какво са животът, любовта, смъртта и гневът. Поведох борби, разбудих гигантите, освободих братята и сестрите си. Осъществих съдбата си... На вас, които сте потънали в забрава, е време да припомня какво сме преживели, докато човекът беше още дете...
Аз, Зевс, спах твърде дълго... Но ето, че се събудих."
За автора
Морис Дрюон е автор с несъмнени качества на ерудит и разказвач с интерес към историята и големите епически теми. Това, което е прието да се нарича "романизирана биография" трудно би могло да обозначи "мемоарите" на митологичния цар на боговете в Древна Гърция, тъй като очевидно става дума за въображаем разказ на въображаем персонаж. Любопитното в случая е, че писателят приема гледната точка на разказващия "аз" и по този начин, чрез собствения му дискурс, изгражда образа му. Този силно словесен, вербален подход при създаването на литературен образ не е нов в историята на литературата, но затова пък е умело използван, за да създаде нужния пространствен и времеви размах на начинанието, от което то несъмнено се нуждае.
Интроспекцията върви едновременно с нещо, което бихме могли да наречем, по аналогия, "екстро"-спекция. Разказването за себе си се развива едновременно с разказването за другите и с разказването на света, който, подобно на хората, също се еволюира и минава през фази на раждане, детство, зрялост и т.н. Характерното „съжителство” на богове и хора в митологичното измерение на Античнния свят тук е телескопирано в психологически план. Възможността божество да се обръща с разказ към смъртните е сама по себе си удобен литературен прийом, който неминуемо предполага както психологически, така и социологически анализ на света.
Авторът осъществява и двете, като същевременно с това актуализира фрагментарните и приблизителни знания на не специалист като читателя за универсума на гръцката митология. Разказът се вписва в познатата митологическа рамка, към която не са проявени намерения за промяна или ново виждане.
Разказът представлява нещо като космически дневник на олимпийския владетел, който прекосява всички персонажи и основни теми на гръцката митология. Изброяването би било твърде дълго: Дионисий, Артемида, Титаните, Кронос, Пандора, Европа, Минос, Тантал, Атина, Уран... Всички са извикани за живот и описани като живи герои, които влизат във взаимодействие с Древна Гърция, наречена люлка на нашата цивилизация. Резултатът е цялостен роман от героико-фантазен тип, а не отделни и частично разказани митове.
Морис Дрюон е роден на 23 април 1918 в Париж. Той е племенник на Жозеф Кесел и започва да публикува от осемнайсетгодишна възраст, удостоен е с наградата Гонкур през 1948 за "Великите фамилии". Член на Френската Академия от 1966, той е автор на повече от петдесет произведения - впечатляващо наследство - между които "Прокълнатите крале" и "Тисту градинарят".
Рейтинг: 9.60 / 10 гласа 
