"В изблик на гняв не бива да се говори, нито да се действа.
Временният неуспех е винаги по-добър от временния успех.
Шегата, подобно на солта, се ползва умерено.
Колкото и да са кратки думите "да" и "не", те изискват най-сериозния размисъл.
Ако можеш да си орел, не се напъвай да си пръв сред гаргите.
Животът е като представление - в него най-често най-лошите измежду хората заемат най-добрите места.
Не прави нищо срамно нито пред другите, нито насаме. Нека върховният ти закон бъде самоуважението ти.
Нищо не е толкова поучително, колкото летописът на нашите заблуждения.
Общуването с жени винаги води до беди.
По следите на леността върви бедността.
По-лесно е да умрем за жената, която обичаме, отколкото да живеем с нея.
Животът е като стадион. На стадиона някои идват да се състезават, други търгуват, най-щастливите да гледат и да се наслаждават. Така и в живота някои се раждат жадни за слава, други - за печалба, а философите - единствено за истина.
Ласкателството е като нарисувано оръжие - привидно хубаво, а полза никаква.
При самохвалците, както и при позлатеното оръжие, вътрешното не отговаря на външното.
Спестявайте сълзите на децата си, за да могат някога да ги леят на гроба ви.
Чашата на живота щеше да сладни непоносимо, ако в нея не капеха малко горчиви сълзи."
Питагор ( 582 - 496 пр. Хр.)