Десетилетието на Никита Хрушчов 1953 - 1964 година остава в съзнанието на съвременниците в черно и бяло. То ражда две нови думи в съветския политически речник - реформи и размразяване. Хрушчов успява да измъкне страната от лагерните мрежи и да я превърне в ядрена свръхсила. Реформите му изваждат на бял свят знаменити личности - Игор Курчатов, Сергей Корольов, Андрей Сахаров, Юрий Гагарин,
Александър Солженицин, Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски...
XX конгрес на "КПСС" хвърля в шок и страната, и света. Студената война е в разгара си, всички искат да видят загадъчния лидер на страшната "руска мечка". И Хрушчов прекрачва "желязната завеса". Визитите му в Австрия, Великобритания, "САЩ", Франция, участието в работата на "Женевската среща" и "Общото събрание" на "ООН" представят новото лице на "Съветския съюз" с широка "медийна" усмивка, но и с ужасяващ ракетен юмрук. Срещите на Хрушчов с Антъни Идън, Конрад Аденауер, Дуайт Айзенхауер,
Шарл дьо Гол, Ричард Никсън, Джон Кенеди се превръщат в световна сензация. Но върхът в държавническата кариера на Хрушчов е Карибската криза. Хрушчов и Кенеди изиграват най-рискования епизод на студената война, а двете свръхсили излизат от кризата с нови правила за съперничество в ядрената епоха и "гореща" телефонна линия между Кремъл и Белия дом.