"Душата е повече там, където обича, отколкото там, където живее.
По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал.
Любовта към ближния е ограничена от това доколко всеки човек обича самия себе си.
Никой не може да обича абсолютно неизвестно нещо.
В главното - единственото, във второстепенното - свобода, във всичко - любов.
Човек е такъв, каквито са неговите желания.
Човекът няма друга причина да философства освен стремежа към блаженство.
Волята ни винаги е свободна, но не винаги е добра.
Навикът, ако не му се противопоставяме, става необходимост.
От какво се състоим? От тяло и дух. Кое от тях е по-доброто? Разбира се, духът.
Времето лекува всички рани. Времето не минава напразно и не изтича без каквото и да е въздействие върху нашите чувства - то твори в душата удивителни дела.
Какво е време? Ако никой не ме пита, знам какво е време. Ако трябва да обясня на питащия - не, не знам.
Всички искат да бъдат блажени, но не всички могат.
Същността на вярата е в това, че вярваме на всичко, което не виждаме, а наградата за вярата е във възможността да видим това, в което вярваме.
Стреми се не да разбереш, че си в състояние да вярваш, но да повярваш, че си в състояние да разбереш.
Вярвам, за да разбера. Разбери, за да повярваш. Нека да вярваме, ако не можем да разберем.
Когато над нас се изливаш, Ти, Господи, не се принизяваш, а нас възвишаваш. Ти не се разпиляваш, а нас съединяваш.
Нямаше да съществувам, въобще нямаше да съществувам, Боже мой, ако Ти не съществуваше в мене. Или по-точно нямаше да съществувам, ако не съществувах в Тебе.
О, Господи, помогни ми да стана добродетелен, но не веднага!"
Аврелий Августин Блажени
Рейтинг: 1.00 / 1 глас 
