"Да направиш десет портрета на любовта е лудост.
Да ги изрежеш с ножицата.
Да залепиш отгоре думички,
така че да приличат на колекция.
Все едно, че си още на 6 и някой вече ти липсва,
преди да станеш на 14, или на 16.
Преди да осъзнаеш:
колко малко знаеш за любовта,
преди да се влюбиш,
преди да започнеш да колекционираш,
преди страстта по меки минерали и души,
и стъпки
да те обземе.
Дори и да забравиш всичко казано до тук
един ден ще осъзнаеш,
че единственото нещо, за което говорят поетите
е любов.
Дори и твоите любими също!
Това е затворено общество.
Стотина поети и още толкова ангели.
Дори може
поетите да са малко повече.
С един".
Румен Баросов