Книга с къси разкази, подходяща за разтуха и почивка вкъщи или по време на пътуване. ... |
|
|
"Информационната цивилизация и нейните специфични проявления в стратегиите и архитектурите на организациите, на информационните системи и на тяхното управление са същината на тази така талантливо и аргументирано написана книга. Мениджмънтът, разбиран като теория, технология и непосредствена практика, закономерен за съвременната информационна дейност, е представен конкретно и научно обосновано, което е белег и проява на високи интелектуални и професионални качества и способности на автора." Иван Тодоров "Основното предназначение на книгата на д-р Сариев е да даде представа за мениджмънта на информацията ... |
|
|
"Настоящата книга бе замислена още преди три години и се дължи на приятелството ми с неколцина от най-добрите пловдивски и български поети... Що се отнася до избора на имената, мога да уточня, че това не са всички уважавани и обичани от Пловдив поети, защото настоящият том е само първата книга от поредица. Надявам се в следващия том да имаш удоволствието да споделиш мислите, живота и творчеството на още десетина поети..." Здравко Гълъбов В първия том (без класация в подреждането на имената по томове и вътре в томовете) са представени поетите: Николай Заяков Добромир Тонев Александър Бандеров Веселин ... |
|
|
В "Лични полета" ( 1 и 2) Здравко Гълъбов - този мълчалив вестоносец, хванал литературно-историческото сито в ръце - търпеливо, внимателно, умно и талантливо (това личи по въпросите му) пресява и завещава на поколенията златоносните частици от хора и време, градили в годините храма на голямото поетическо изкуство, родено и населяващо Пловдив. В този храм ние, българите – а и не само ние, - трябва да влезем с бяла риза, с чиста душа и да оставим знака си на благодарност, на взаимност и съпричастност към творчеството на ядро от таланти - "магьосници на вълнуващи прозрения", както и към личностната им ... |
|
|
"Диарбекир и българите": Веселин Сариев дълго се готви за тази книга, прекомпозира, добавя, открива нови свидетелства. Авторът планира и второ разширено издание и на въпрос на в. "Вести" от 1999 г. дали е събрал нови факти, декларира: "Винаги съм работил в тази насока, държа на тази книга, а и съдбата през тези три години ми помогна да открия неизвестни документи, които допълнително хвърлят светлина върху тази българска драма". Сариев прави и предварителни публикации - в. "Народна култура" (1984), в. "Литературен глас" (1984 г.), в. "Литературен фронт" (1986 г.), ... |
|
|
Литературна история и критика. ... "Първата ми книга "Живея и препрочитам" (1990) се открива с думите: Критиката е безкористна необходимост. Критикът - необходимо безкористен. Как иначе ще утвърждава провъзгласената от Куприн "единствена форма на власт, допустима за човека - властта на творческия гений, поета доброволно, сладка, вълшебна власт"?! Такава власт приемам над себе си, стремя се да я приемат и другите. Не виждам смисъл извън нея. Ето и последните два пасажа от някогашната книга: "Да живееш в Пловдив значи да живееш с него. Да живееш интимно и съдбовно чрез поезията му. Останалото ... |
|
|
Вторият том на поредицата "Как работи литературната история?" - "Литературноисторически персоналистични сюжети", е композиран в две книги, като в първата за предговор стои голямата студия от 22 глави "Литературен персонализъм". Тя представлява цялостен енциклопедичен обзор на персоналистическата проблематика - от явяването на самия термин и формирането на съответните национални персоналистически философски школи, с разкази за "предшествениците" в периодите на ранната модерност, до същинския литературен персонализъм и цяла поредица от сродни социокултурни явления. В основната част на ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
Книгата се състои от мистичната поема "Гибелта на Троя" от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов . Сцените върху ритона от Далакова могила показват, че Тракия е била земя, където и през 4 в. пр. Хр. звучали епическите сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание. Затова и изкуството на траките е запечатало славата на героите от миналото в безсмъртни образи."И ето случи се непоправимото Падна възхитителната Троя С раздрани ризи и ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов . Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
