Многоточие е книга на Виолета Пенушлиева , която е главен секретар на Съюза на независимите български писатели. Член е на Световната хайку асоциация с множество награди. Нейна хайга е на Възпоменателната стена за вечни времена във Възпоменателен център Цунами в град Фокушима, където са поставени сто художествени творби за Фокушима от целия свят. Театър и поезия - начало и край на творческата ѝ същност."Тази книга на Виолета Пенушлиева Многоточие е оригинална и въздействаща не само с неповторимото си и енигматично заглавие, а преди всичко с богатите художествени внушения и жанровото многообразие. След ... |
|
|
Аксиния израства като обичано дете в романтичен горски дом. След като майка ѝ умира от рак, тя поема тежки отговорности. Опитва ту един, ту друг бизнес, докато отглежда сама детето си. Нейната съкровена мечта е да има истинско семейство, но дали е способна да направи правилния избор, без да изгуби душата си? От мъката и самотата я спасява плетенето. Постепенно разбира, че това е единствената работа, в която намира смисъл. Талантът ѝ е забелязан от чуждестранна фирма. Притисната от нуждата, Аксиния приема предложените ѝ условия. Изграден върху истинската история на модна къща Аксел Харди, сюжетът в ... |
|
|
Младо семейство изоставя големия град и се установява в живописно село край морето. Ева и Леон са успели в професиите си хора, но тежката болест на техния син Давид коренно променя живота им. Ева изоставя кариерата си на музикант и се отдава изцяло на детето, а Леон се изправя пред непосилната задача да се справи с вътрешните си проблеми и оцеляването на семейството. Късната есен носи монотонността и тишината на дните, събуждани единствено от звуците на пианото и грохота на морето. Обезсърчена от поведението на мъжа си, Ева трябва да се бори и с болестта на детето. В дните на сериозни изпитания за семейството, в къщата ... |
|
|
"Първоначално исках да напиша книга за унищожението на човека. Но когато започнах да пиша, от унищожението не остана много. Останаха, по-точно казано, тези неща, тоест всички последни неща. Само за тях си струва да се говори, и за нищо друго. Някои от главите в тази книга са посветени на детството, други на проблемите на семеизпразването у човека, трети на това, което се нарича любов. А също и на онова, което се сънува. Всички до една, разбира се, са посветени на смъртта, защото писането е разговор с мъртвите. А и без това мъртвите са навсякъде." Валентин Калинов "Разказват, че в джунглите на Южна Америка ... |
|
|
Безвремие на Иван Вакрилов е стилно оформен сборник с разкази - някои издавани, но прелюбопитни, други просто ново вдъхновение. Историите се развиват като наниз от мистификации с приказни елементи, които са в състояние да преориентират литературната гледна точка на читателя. В Мамин дол - свят на дружелюбни съседски отношения - времето е все още извън глобалните икономически проблеми и Големият часовник на Времето се опитва да настигне света. Хората му не бързат с умирачката и току навъртят стотака, ама и това си има своя история (Градски митове от село). Нещо между възможно и невъзможно, а да има и поучителен край. ... |
|
|
Всеки от нас е и този, който би могъл да бъде. Симулация на спомен, минало в настоящето, време във времето, филм. Убедителен, защото беше възможно най-достоверен по скалата на вероятността. Онова, което би могъл да бъде животът ѝ, започваше да се материализира и проявява в пълния му смисъл. Човек може да бъде убит два пъти, ако бъде убита и паметта за него. Хора от различни поколения, социални слоеве и професии се опитват да разкрият истината за една смърт, но и да се спасят от терзанията на вината. Техните свидетелства, изградени през темите за тялото и киното, обясняват много повече тях самите и възлагат ... |
|
|
"Наскитах се по баири и кории, по слогове и сечини, по долища и по била, по брегове и върхове. Беше ми и трудно, и лесно, и весело, и тъжно - но само докато се стопя в някой росен изгрев, в медната шума на гората, в лая на гончетата, в тропота на глигана или крясъка на фазана... Всеки такъв ден оставяше в паметта ми златно зрънце, та си събрах цяло съкровище. Ето част от него: почит към словото и любов към хората; струва си да събираш само златото на приятелството; получава само този, който дава; ловът е само кръв, козина и перушина за кретена, който няма сетива за величието на природата и красотата на ... |
|
|
В сборника "Изгубени вещи" по необичаен начин се разказва за наглед обичайни неща. Излезлите от употреба предмети (ютията на въглища, пишещата машина, пощенската картичка, старата книга), които мнозина са изхвърлили на боклука, крият много истории. Смесвайки автобиографичното, приказното и гротесковото, авторът ги е дарил с втори живот и те стават част от човешките биографии, участват в тях както в делнични, така и в гранични, понякога съдбоносни моменти. Уж дребни - смешни и тъжни, случайно завърнали се в паметта, историите на "изгубените вещи" и на хората от градската маргиналия се разгръщат на фона ... |
|
|
Нека тези, които са тук сега, не губят спомена за другите, които са били. В пазвите на Стара планина и до ден днешен се гушат забравени китни български селца. В едно от тях се ражда Йона - девойка наглед не по-различна от всяка друга, но орисана с чудна дарба. Именно на нея е отредено да цери раните на тялото и раните на душата. В един свят, изтъкан от прелестна природна красота, във времената, в които всичко е било едновременно нелеко и все пак щастливо, Йона приема своята съдба. Въпреки тегобите, въпреки мъката, тя смело се бори за щастие и красота. За себе си и за другите. Споменът за нея и всички ония, докоснати от ... |
|
|
Перуански записки Африкански записки Светогорски записки ... "Хайтов е един от немногото белетристи, участващи в обновителните процеси на съвременната българска проза на основата на нейните древни традиции. Чужд на външните примамки на модата, на преднамерените белетристични експерименти, тънък, ценител на старината и рядък познавач на своя край, Хайтов се оказа на първите редици на писателите с искрени модерни усилия към същността на обществените и психологически явления. В неговата проза намираме съхранен интересът към вечно живите човешки страсти, безпогрешно верен усет за човешки ценности, вроден вкус към ... |
|
|
Кой от нас в различна възраст не си е мечтал за чудеса? Кой от нас не е имал най-различни желания и не си е представял как чудодейно се сбъдват? А колко много от нас са си представяли, че поне за ден, поне за час са вълшебник или могъщ магьосник? А нима не ни се е случвало дълго време да желаем нещо и когато то след време се случи, да открием, че или вече не го желаем, или че е било груба грешка да си го пожелаем? Стара тибетска мъдрост гласи: Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне. С всеки изминат ден, с главозамайващото напредване на технологиите, нещата неизменно изглеждат все по-лесни и все по- ... |
|
|
"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
