Icon painting in Bulgaria is closely connected with the historical destiny of the Bulgarian people and with Christianity adopted in 865 as official state religion. That was the time of the emergence of a new pictorial system, interpreted and evolved on the basis of a rich ancient artistic heritage of the Graeco-Roman and Thracian cultures, but subordinated to the traditions and lifestyle of the proto-Bulgarian and Slavonic tribes, a fact which makes it so original. The ceramic icons made in the late 9th and early 10th century in Preslav, the capital of the First Bulgarian state and the surrounding monasteries reveal the ... |
|
Юбилейно издание - 120 години от рождението на Илия Бешков. ... От рождението на Илия Бешков са изминали 120 години. Неговото творчество в карикатурата е своеобразна история на България, на ключови събития у нас и по света. Което и да вземете от албума с карикатури на Илия Бешков от 1923 до 1957 г., е актуално и днес. По време на Царска България, както и по време на социализма, той е бил постоянно следен от службите като опозиция и класов враг. Издателство "Изток-Запад" вече представи в книгата "Черната тетрадка" (2015) част от досието на художника, водено от 1925 до смъртта му през януари 1958 г.& ... |
|
Рисунки на оцелелите от Хирошима и Нагасаки. ... В историята на човечеството изминалият XX век ще се запомни с дълга поредица от масови трагедии и със забележителните си научни открития. Тези два процеса нерядко вървят ръка за ръка. Съчетали са се и в един зловещ експеримент - атомните бомбардировки над японските градове Хирошима и Нагасаки. През 40-те години на XX век САЩ са във война с милитаристична Япония. Част от върховните управници на страната решават да приложат като оръжие за масово унищожение новооткритата атомна бомба - за да смажат окончателно своя противник и за да проверят разрушителния ефект от новото ... |
|
Книгата от Проф. Валентин Ангелов на издателство "Абагар" разглежда темата за българското изкуство. ... |
|
Евгения Атанасова-Теневае журналист и запален изследовател на творчеството на Кристо и Жан-Клод. Автор е на документални филми и статии, посветени на техните произведения. Повече от десетилетие наблюдава отблизо творбите на Кристо, многократно се е срещала с художника. Двамата разговарят както за конкретните му произведения, така и за неговия живот. Тези интервюта и изследвания ще бъдат част от предстояща пълна биография на Кристо. При строежа на "Плаващите кейове" на езерото Изео журналистката за първи път участва и като работник в проекта. Тази книга е плод на личните ѝ преживявания и навлизане в ... |
|
Рисунъкът и темите на интервюираните художници са жизнени. Те няма да потънат в забвение. В книгата са включени интервюта с: Никола Манев Любен Диманов Стоян Цанев Милко Божков Христо Йотов Михаил Лалов Васил Стоев Иван Стратиев Майя Горова Богомил Живков Вълчан Петров Георги Липовански Пламен Бонев Проф. Десислава Минчева Долорес Дилова Васил Петров Леон Бабачев Проф. Стоимен Стоилов Доц. Николай Алексиев Огнян Боев Иво Масларски Мариела Табакова Валерий Пощаров Веселин Досев ... |
|
Христо Михайлов е ловец на красотата. Той я търси и гони в тайнствените лесове на сенките, където до могъщите стволове на дъбове се извиват омайните стебла на незнайни цветя, невидими за трезвия човешки поглед. Той я търси в неизбродимите полета на Словото, което изгражда пътища към хората, но и води към далечни светове. Той я намира в ателието си, в неразгадаемата спирала на сребърна обица. Той я вижда в камъка, в дървото, в котела на кипящата сплав от метали, чисти я с грижовни ръце от полепналата по нея ненужна обвивка, за да я покаже на нас, своите приятели: " Вижте колко красив е светът!" ... |
|
Издание, допълнено с непубликувани снимки. ... "Събитията се явяваха, изменяха, а наедно с тях и хората. Аз живеех с тия събития, всякога с молива или писалката в ръка, дружах и с много от чинителите на събитията и си взимах бележки - някои върху дребни късчета хартия, а други оставаха в паметта ми. Така у мене се събраха доста много спомени, защото и години доста много преживях. Един ден се яви при мене представител от издателството на Писателския съюз и ми предложи да напиша някои от моите спомени и да ги предам на издателството. На тая покана отговорих благосклонно, защото тя идваше от място отговорно и осведомено, ... |
|
"Кандински е фокус на всички пътища в развитието на съвременната живопис. Голям естет на новото пластическо изкуство, той лелее в своето творчество зародишите на всички нови течения: по един ослепително логичен път той е преминал всички степени в последователното развитие на основния принцип на всяко изкуство: простотата. Започнал с колоритните ефекти на неоимпресионизма (той е страстно влюбен в колорита), Кандински тръгва по пътя на едно естетическо отлъчване от веществото, от формата, която владее още в импресионизма, и достига до удивителния минимум от средства - боя и линия (първичните елементи на живописта), - ... |
|
В текст и 1370 илюстрации. ... Книгата е пръв по рода си опит за представяне на българските църковни стенописи едновременно в техния оригинален богословски контекст и в широкия сравнителен план на православната и католическата иконография. Избраният подход да се изследват религиозните теми и съответните иконографски интерпретации в логическата им взаимосвързаност предотвратява фрагментарността, която е неизбежна при съсредоточаване върху отделни образи, сцени, празнични цикли, епохи или райони. Сравнителният както диахронен, така и синхронен план позволява максимално ясно да бъде изведено общото в християнското изкуство ... |
|
Приложението „Черно-бели илюстрации, вдъхновени от Стивън Кинг” на Петър Станимиров вдъхва живот на над дузина кошмари, родени от въображението на един писател и един художник. От една страна имаме литературното наследство на Стивън Кинг и зловещите истори от сборника „Нощна смяна”, преиздаден у нас в по-пълен вид под заглавието „Понякога те се завръщат” през 1994 г., а от друга – художественото майсторство на Станимиров, който илюстрира легендарни разкази (сред които „Човекът с косачката”, „Ягодова пролет”, „Децата на царевицата”, „Вампирът” и „По едно за из път”) с неподражаем и отличителен стил. ... |
|
За пръв път тук са събрани образци на великденско-пролетни картички от Третото българско царство. Поздравителната картичка има предназначението да бъде изпратена, получена, прочетена, разгледана и... забравена. Би трябвало получателят след това да я изхвърли, както е и ставало. Поводът на изпращането, а също и чувствата между изпращач и получател, често са натежавали на везните. И вместо в коша, тези красиви изображения, придружени с мили и сърдечни привети, са били запазвани като скъп спомен. Липсата на какъвто и да е интерес към тях досега е нанесла непоправим удар - проучването или събирането на картички става все по- ... |