Великденски и пролетни картички от Третото българско царство

За пръв път тук са събрани образци на великденско-пролетни картички от Третото българско царство. Поздравителната картичка има предназначението да бъде изпратена, получена, прочетена, разгледана и... забравена. Би трябвало получателят след това да я изхвърли, както е и ставало. Поводът на изпращането, а също и чувствата между изпращач и получател, често са натежавали на везните. И вместо в коша, тези красиви изображения, придружени с мили и сърдечни привети, са били запазвани като скъп спомен. Липсата на какъвто и да е интерес към тях досега е нанесла непоправим удар - проучването или събирането на картички става все по-невъзможно поради изчерпването на техните местонахождения.

Още преди 1989 г. повечето такива картички поради не особен интерес към тях са били изхвърляни, а след тази дата много стари сгради в София смениха собствениците си. Новият притежател, ако не събори новопридобитата къща или апартамент, то първата му работа е да ги осъвремени и да изхвърли на боклука хартиите и мебелите на предшественика си. Цял един пласт на интимност и на веществен знак за едно отминало време отива в небитието. Междувременно обаче намесата в интернет търговията и на български колекционери, вещи в нея, доведе до износа на подобни честитки на Запад, в САЩ или в Русия. Част от най-добрите образци на великденски картички, останали в България, са репродуцирани в тази книга, в която за пръв път визуално са показани вкусовете и предпочитанията на едно отминало в небитието поколение българи.

Петър Величков е български литературен историк, текстолог, журналист, изследовател на писателката Яна Язова, поет. Роден е на 27 август 1954 г. в с. Поповица, Пловдивска област. Завършва Великотърновски университет Св. св. Кирил и Методий, специалност Масови комуникации и журналистика. Преди това се дипломира като машинен инженер в Технически университет (София). Работи от 1980 г. като журналист във вестниците АБВ, Подкрепа, Експрес, Монитор и 24 часа. Редактор е на списание Библиотека (от 1998 г.), издание на Национална библиотека Св. св. Кирил и Методий.

Автор е на бестселъри от типа Стара слава - Страсти и скандали в царска България (1. изд. 2000, 2. изд. 2004), Софийските потайности (2004), на изследванията Българинът: голата истина (2005), Великденски и пролетни картички от Третото българско царство (2008), Прототипи и герои (2013) и Какво хапнаха и пийнаха великите българи (2013), на книгата Яна Язова: проклятието на дарбата (2007), на стихосбирките Сам си стигам (2002) и Неразличим (2004).

В периода 1987 - 1989 г. излизат подготвените от него за печат по оцелели чернови романи на Яна Язова Левски, Бенковски и Шипка, които съставят трилогията Балкани. По-късно разчита и урежда издаването на останалите ѝ неизлезли приживе творби. Редактира над 200 книги на български класици и съвременни автори. Бил е редактор-съставител на библиотека Новолуние и на възстановената библиотека Златни зърна от издателство Хемус. Възстановява през 2007 - 2009 г. оригиналните текстове на четирилогията Асеновци (Солунският чудотворец, Дъщерята на Калояна, Йоан Асен II, Последният Асеновец) от Фани Попова-Мутафова. Съставя с Румяна Пашалийска антологията за деца 1943, в която влизат творби на известни български писатели от 1943 г., останали неиздадени 75 години.

Председател е на журито на Националния литературен конкурс за разказ от млади автори Яна Язова, който се организира всяка година от Народно читалище Постоянство и Община Лом. Членува в Съюза на българските журналисти.

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com