Пиеси ... Петър Маринков е роден на 31 януари 1950 г., завършил е журналистика в СУ „ Св. Климент Охридски", дълги години бе драматург в театър "Сълза и смях". Автор е на: романа „Ковчежникът”, на сборника с разкази „Граф и пеперуди” и на 11 пиеси, сред които "Нощта на кардинала", "Хиляда метра над морето", "Ноев ковчег". През 2006 г. за "Нощта на кардинала" е номиниран е с "Аскеер" в раздела за съвременна българска драматургия. ... |
|
|
Спомени и анализи. ... Често се пита: Какво всъщност е оперетата? Оперета е малка опера. И още по-точно малка комична опера е оперетата. Но в този театрален жанр навлизат с времето и с развитието му все нови и нови елементи от драмата, операта, балета, водевила, и модерните за всяко време шлагерни теми и танцови ритми. Ето този сбор от много театрални и музикални жанрови съставки създава една еклектичност, която много интелигентни хора не приемат и отричат оперетата. Да, има опасност смесването на едно място на много жанрове да създаде безвкусна пъстрота и глуповато, повърхностно зрелище. Така става само когато тези ... |
|
|
Българската социалистическа драматургия на сцената на Народния театър 1944 - 1989 г. ... В книгата е показано творческото израстване на националния ни театър едновременно със зараждането и утвърждаването на българската драматургия. Проследен е пътят от наивната незрялост през върхове на творческо вдъхновение до задушаващите окови на тоталитаризма. В съживения свят на театъра са отразени трудът и талантът на българските писатели, режисьори, актьори, сценографи, критици. И всичко това - на фона на живия отклик на българската публика, капризна и непостоянна, но неизменно влюбена и предана на своя театър. ... |
|
|
В книгата е показано творческото израстване на националния ни театър едновременно със зараждането и утвърждаването на българската драматургия. Проследен е пътят от наивната незрялост през върхове на творческо вдъхновение до задушаващите окови на тоталитаризма. В съживения свят на театъра са отразени трудът и талантът на българските писатели, режисьори, актьори, сценографи, критици. И всичко това - на фона на живия отклик на българската публика, капризна и непостоянна, но неизменно влюбена и предана на своя театър. ... |
|
|
Книгата съдържа 6 пиеси. В първата пиеса ”Издателят”, автор на книги отвлича един издател. Само така може да му прочете нещо от произведенията си. Отначало издателят не иска да слуша. Той отдавна е престанал да гледа на книгите като нещо ценно. За него е по важна печалбата. Но накрая решава да издаде книгата на писателя. Втората пиеса се нарича „И слезе господ на земята”. Тук се разказва за три семейни двойки, които излизат на излет в планината и се загубват в мъглата. Тогава се появява един пастир, който се смята за Господ. И те го подлагат на съд, тъй като според тях господ много грешки е направил на земята. Накрая той ... |
|
|
В трети том „ Провинциална сцена ” има шест пиеси. Първата се нарича „Къща”. Дъщерята е завършила висшето си образование. Бащата се радва много на този момент защото си представя как тя ще се ожени и заедно ще заживеят в една двуетажна къща, която той цял живот прави. Тя обаче казва на родителите си, че е спечелила „Зелена карта” и заминава за Америка. Бащата и майката остават сами. И докато чакат дъщеря си, установяват, че няма какво да ги задържа заедно. Втората пиеса „Сватба” е със съвсем житейски проблеми. Три сестри - пенсионерки решават да оженят детето на едната от тях по обява. Накрая има сватба, но тя не е такава ... |
|
|
В първия том има пет пиеси. Първата пиеса е „Осоговската царица”. Разказва се за действителна личност - Румена войвода. Част от събитията са историческа истина, част - догадки. Описано е как тя решава да стане войвода, как е страшилище да турците и как накрая бива убита от своите. Втората пиеса е една приказна история за четири самодиви, за млад момък и неговата любима. Тя се казва „По Еньов ден.” На този ден слънцето играе, берат се билки, слънчеви люлки се спускат от небето. И изгрява една любов, която не може да бъде угасена от злото. Третата пиеса се казва „Четири фута и един сантиметър в повече”. Разказва се за това ... |
|
|
Радко Василев Радков е роден на 31 януари 1940 г. в гр. Търново. Отраснал в гр. Габрово, откъдето е семейството му. Започва да пише стихове на 7 годишна възраст. Завършил е Духовна семинария през 1959 г. в Черепиш и Класическа филология в Софийския Университет „Климент Охридски” през 1967 г. Работил е като редактор в издателство „Народна култура" (1966 -1972), като аспирант в Института по балканистика и като преподавател по класически езици във Великотърновския университет. Основател и главен драматург на Старинен театър. Един от най-талантливите български поети и драматурзи – автор на многобройни поеми (лирика и ... |
|
|
Реших да събера пиесите си на едно място като съзнавам риска, че те са писани в един огромен интервал от повече от 40 години. През тези години много неща са се променяли не само в България, но и в светоусещането на световния човек - като информираност, морал, норми на поведение и т.н. Да не говорим за политическите катаклизми. Или за социалното битие. Публикувам ги така, както са се играли (или неиграли) навремето, без да правя опити да ги осъвременявам. Все пак драматургията е също един документ на епохата и ако един ден някой режисьор поиска да се обърне към някоя от пиесите ми, той може сам да реши кое да осъвремени и ... |
|
|
Практическо ръководство за начално обучение и работа на театралния звукооператор ... "Идеята на този труд (оставяйки настрана познавателната му стойност, ако намерите в него такава за вас)е да получавате бързо конкретни отговори на възникнали конкретни въпроси от вашата конкретна професионална действителност. Е, на някои от тях няма да намерите такива, но затова сме хора...за да не сме съвършени. Създаденото от нас също не може да бъде такова. А пък и животът е безкрайно изобретателен, та не за всичко може да се сети човек. Всичко, казано по-горе, обяснява защо тази книга има подчертано утилитарен характер и ... |
|
|
"В началото бе Словото... Все ми се струва, че за хората на "живото" и звучащо в сценичното пространство слово това съвсем не е "началото" в библейския му смисъл, както често неправилно е посочван библейския цитат като мото в научната литература! Мигът на раждането на словото за тях е в тайнството на... "тишината", независимо коя - външната, която ни обгражда или интимната, личната, дълбоко скритата в съзнанието ни. Всепоглъщащата тишина - начало, но и край на всеки творчески процес на съзидание..."Любомир Гърдев ... |
|
|
"Константин Илиев притежава в чист вид театрален талант, талант на драматически писател. Той има изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене." Любен Гройс В том 1 на поредицата "Пиеси" ще откриете: Босилек за Драгинко През октомври Без теб Цар Шушумига ... |
