Мафията, която тихомълком израсна и се превърна в една от най-мощните в света. ... На 15 август 2007 г. в немския град Дуйсбург са намерени телата на шестима младежи. Всеки от тях е убит с контролен изстрел в главата в италиански ресторант. Родом са от Калабрия и намират смъртта си заради вражда, започнала през 1991 г. в Сан Лука. Това кръвопролитие кара целия свят да заговори за ндрангета, най-невидимата и прикрита, най-страшната и безпощадна, но и най-богатата и могъща мафия в света, изградена на "кръвно" родство между главорези. Тя се ражда в Калабрия, най-бедния район на Италия, много преди този разстрел. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съзвездие BG". ... "Ортодокс" е роман с въпроси. Много и весели. Например тези на малкия Петърчо. Като Бог е всемогъщ, може ли да създаде нива, която не може да изоре? Какво са самодивите и караконджулите? А еретичните думи като "електричество" и "холография" какво значат? А читателите питат: Този роман про-религиозен ли е, или анти-религиозен? Фентъзи ли е, или научна фантастика? И докато героите му сеят купища весели поразии, ще смогнат ли да научат по нещо сериозно за достойнството, щастието и човешката същност? Авторът Григор Гачев е лекар по ... |
|
В лиричната комедия "Звезда без име" младата дама Мона от букурещкия "бо монд", избягала от любовника си от казиното в Синая, е свалена като пътник без билет и пари за глобата на малка гара. В градчето живее учител по математика, интересуващ се от астрономия, който е открил непозната звезда. Той я приютява за една нощ в квартирата си и я запознава с откритието си. Мона открива друг, непознат за нея свят. На сутринта тя все пак се прибира с пристигналия от Синая любовник, а учителят, назовал новата звезда с нейното име, повече никога няма да я види, "защото една звезда никога не се отделя от своя ... |
|
"Винаги съм си мислел, че моментът, в който човек среща любовта на живота си, ще е като по филмите..."Хенри Пейдж е киноманиак и безнадежден романтик. Той чака любовта като на забавен кадър, любовта, от която сърцето замира и нищо друго вече не е от значение. Така че последният човек, в когото допуска, че може да се влюби, е Грейс. Грейс Таун не е обичайната филмова героиня. Облича се в размъкнати момчешки дрехи, мирише така, сякаш не се е къпала от седмици, и се подпира с бастун, докато ходи. Тя не се покрива с ничия представа за момиче мечта, но Хенри не може да спре да мисли за нея. Има нещо прекършено у ... |
|
Франц Фердинанд Трота е последният от славния род Трота. Живее нощ за нощ, а дните си проспива. Докато не идва Голямата война, която променя света му и го белязва с вината, че е несправедливо оцелял. Романът "Гробницата на капуцините", писан през 1938 г., е документ за онова време и за разпада на Хабсбургската империя, а днес заема достойно място на рафта с най-великите произведения в световната литература през ХХ век. За автора Йозеф Рот (1894 - 1939) e скиталец, журналист, пияница, мечтател. Роден в градчето Броди в Източна Галиция, учил във Виена, воювал като доброволец от Хабсбургската империя на ... |
|
Можем ли да кажем нещо ново за този непреходен роман? Едва ли. Затова нека прочетем какво пише Вирджиния Улф за Джейн Остин в Собствена стая: "Колко невъзможно е било жените писателки да се отклоняват вляво и вдясно от общоприетото! Кой е този талант, дето би дръзнал да се изправи лице в лице с тогавашната критика? Направили са го само две от тях: Джейн Остин и Емили Бронте. И така те са боднали по още едно перо, може би най-ценното, на шапките си. Защото са писали така, както пишат жените, а не както пишат мъжете. Джейн Остин е погледнала мъжкото писане, изсмяла се е и е създала свое, съвършено естествено, ... |
|
"Книгата се казва "Фсьоню", което в моя стил означава всичко ново, обяснява най-веселият български поет. Това е книга, която съм съчинявал през последните 5-6 години и я издавам след 6 години мълчание. "Фсьоню" е книга, която като я писах съм се смял до сълзи. Много е смешна. Първата ѝ част съдържа 750 епиграми, разположени на около 300 страници. На останалите 150 страници са стихотворенията. Общо изданието е 500 страници. Твърде обемна е, но за мен това е нормално. Моите книги са дебели, защото пиша бързо и не се лаская от мисълта, че с епиграми пестя декари гори. 100 от 150-те ... |
|
Роман за смисъла на съществуването, за духовното пътуване, за лудостта и "нормалността". ... Вероника знаеше, че в живота винаги трябва да изчакаш най-подходящия момент, за да действаш. Случи се така: двама нейни приятели, трогнати от оплакванията ѝ, че напоследък не може да спи, я снабдиха с по две опаковки силен наркотик, който вземаха музикантите от едно местно заведение. Цяла седмица Вероника държа четирите опаковки на нощното си шкафче, като флиртуваше с наближаващата смърт и се сбогуваше - без никаква сантименталност - с това, което се нарича Живот. Сега бе доволна, че е отишла докрай, и скучаеше, ... |
|
"Морският вълк" е една от позабравените класики на Джек Лондон, която се възражда с настоящото издание на "Хеликон". Написана като приключенски роман, творбата се разгръщаща във философско размишление за живота и нашата висша цел като хомо сапиенс. Темата за оцеляването на по-силния, за естествения отбор доминира навсякъде в текста и дава окраска на опасност и напрежение, задължителна за всеки приключенски роман."Морският вълк" е книга, в която както в погледа на Вълка Ларсен, се четат "и животът, и смъртта". Книга, която еднакво ще развълнува както малките приключенци с ... |
|
Разумът или чувствата - в кое да вярваме? Да контролираме поведението си и да се ръководим от правила, които смятаме за важни, или да дадем воля на сърцето си, пък нека ни отведе накъдето ни е писано? Като всеки даровит писател Джейн Остин ясно си е давала сметка, че за подобна дилема няма еднозначен отговор. Че когато става дума за човешки характери и сблъсъци, разумът и чувствата не могат да бъдат поставени на кантар. И че единствено истинността на героите ѝ ще ги гравира в скрижалите на времето и в читателската ни памет. Затова този роман, издаден преди малко повече от 200 години, и до днес ни пленява със ... |
|
Можем ли да кажем нещо ново за този непреходен роман? Едва ли. Затова нека прочетем какво пише Вирджиния Улф за Джейн Остин в Собствена стая: "Колко невъзможно е било жените писателки да се отклоняват вляво и вдясно от общоприетото! Кой е този талант, дето би дръзнал да се изправи лице в лице с тогавашната критика? Направили са го само две от тях: Джейн Остин и Емили Бронте. И така те са боднали по още едно перо, може би най-ценното, на шапките си. Защото са писали така, както пишат жените, а не както пишат мъжете. Джейн Остин е погледнала мъжкото писане, изсмяла се е и е създала свое, съвършено естествено, ... |
|
Истинската история на една необикновена жена от XI век разказва най-големият съвременен фламандски писател Стефан Хертманс в романа "Вечно чужда". Той ни пренася от малко градче в Прованс до Кайро и поречието на Нил, за да разкаже за тази необикновена жена, бореща се за любовта си в свят на омраза и смърт. Вдъхновен от реални исторически факти и старинен ръкопис, авторът реконструира съдбата ѝ, като хвърля мост между епохи и култури, отдалечени на хиляда години една от друга. Прованс, Франция, XI век. Дъщерята на високопоставено християнско благородническо семейство напуска тайно дома си, за да последва ... |