Разказите на Вазов притежават твърде широк диапазон на теми и огромно богатство от наблюдения над българската действителност. Както в лириката си, и тук той се отзовава на най-разнообразни явления от обществено-политическата и културна дейност на хората, прониква в техния частен живот, засяга въпроси от социален и нравствен характер. Той се взира навред с широко отворено и бдително око... Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
"Моята мелодия не е сложна, моята песен не е като птичата песен. Тя си е една и си е само моя, просто една малка човешка мелодия. Казвам се Йордан Димитров Радичков и съм роден през 1989 година в град София. Написах историите, поместени в този сборник през последните три години. Част от тях видях със собствените си очи, част от тях научих от хората, които бяха около мене по това време. Благодаря на тия хора, че ми се довериха и че решиха да ме нарекат свой приятел." От автора ... |
|
Маркетинг специалистът Нани започва работа в консултантска компания и получава летящ старт с подкрепата на HR директора. Гласуваното доверие трябва да се заслужи, но амбициозната Нани не иска да върви по утъпканите пътеки. Изпадайки непрекъснато в комични ситуации, породени от нейната самоувереност и идеализирани представи за себе си и хората, Нани има подкрепата на двете си най-добри приятелки. Те са готови да изслушват, обсъждат и анализират измислени или реални проблеми до припадък. А вкъщи я чака мама, приготвила уютно местенце за важния професионалист. Животът изглежда превземаем. Докога може да продължи тази идилия? ... |
|
Зорница Гъркова е родена в Перник. Завършва магистратура в програмата на СУ "Св. Климент Охридски" "Литературата - творческо писане". Зад привидно обикновените ситуации и слово на героите проехтява онова, което критиците на 70 -те години биха нарекли екзистенциален ужас. Зорница Гъркова пише в разнообразни стилови регистри и жанрове. В разказите ѝ се открива елементи от късното фентъзи назад до социалния сантиментализъм на предишни епохи. Това е нейното богатство. ... |
|
"Какво се е случило, та този, който е обещавал да стане най-видният български литературен критик, днес е напълно невидим? Дали това се дължи на неговата изключителна скромност или има и други причини? Прочитът на полемиките от миналия век е направен тъкмо през императива на Маринополски за "искреност" в критиката. И досега авторите от периферията се четат през станалите вече канонични твърдения на центъра. Изследователят обръща перспективата и се опитва да чете обратно: да прочете центъра през твърденията на периферията." Евелина Белчева "Реабилитирането на един забравен писател и критик е ... |
|
Стихотин Искаш ли да си дръпнеш от това стихотворение, което ти свих? Кажи ми, нуждаеш ли се още сега от една бърза доза стихотин, от вдигане нивото на допамин? Хайде, какво чакаш, доближи устни и си дръпни... Петър Петров ... |
|
Не можеш да победиш онова, което не познаваш. ... Мери Бекли живее в свят без лъжи. Родният ѝ Чикаго от десетилетия насам е град на ред и спокойствие, чистота и вежливост, просперитет и благосъстояние, на каквито никога преди не се е радвал. Малко след смъртта на майка си обаче, Мери открива странни неща и започва да задава въпроси, но сякаш целият свят е глух за тях. Постепенно девойката осъзнава, че съществуват тайни, които властта крие от обикновените хора и разбира, че думите и знанието съдържат сила, способна да промени хода на историята. Привидно нормалният ѝ живот се преобръща и тя трябва да реши какво ... |
|
Роза Боянова е родена през 1953 г. в село Раброво, Кулско, област Видин. Завършва българска филология в Шуменския университет "Еп. Константин Преславски". Тя е сред учредителите на Бургаска писателска общност и първият председател на БПО (2015 - 2018). Автор е на поетичните книги: "Жадна вода", отличена с национална награда за дебют Владимир Башев, "Биография на чувствата", "Метафори", "Мастилена аура", "Стихоприношения", "Далечен диптих", отличена с националната награда за лирика "Иван Пейчев", "Времена. Три български поетеси и един ... |
|
Хроники на августовските убийства. ... Момче се запознава с момиче на едно гробище. Хора в бяло откарват момичето с бял джип. Момчето вижда момичето на същата скамейка в същото гробище година по-късно. Случайност? Обреченост? Съдба? След трагичната смърт на родителите си Джак Тач живее с леля си Джо. Един ден (по-точно - на 8 -ми август), когато двамата с лелята са на гробището, Джак вижда тъмнокосо момиче, седнало на скамейка и четящо "Големите надежди" от Дикенс. То е осемгодишно, казва се Стела и след минути изчезва, ала хлапакът вече е в плен на мистерията. Стела отново и отново ще се появява в живота му, ... |
|
Съвременна драма, епична по своя обхват и въздействаща като гръцка трагедия. Валъри Алстън - Холт, преподавателка по екология, е вдовица, която живее със сина си Завиър в скромна къща в предградието Оук Нол в Северна Каролина. Завиър, син на чернокожа майка и бял баща, предизвиква всеобщо възхищение заради своето възпитание и музикален талант. Новите съседи на Астън - Холт са новобогаташите Уитман. Валъри и Брад Уитман застават на нож от самото начало - изкопаването на басейна му унищожава вековния дъб на Валъри. Но Завиър и Джунипър, дъщерята на семейство Уитман се влюбват и започват тайна връзка. И макар идеята за ... |
|
Български исторически роман. ... Уважаващият себе си народ не иска друг да разказва историята му, а я пише и помни сам. Преди народът да изчезне, изчезва неговата история, паметта му. Народ, който не помни собствената си история, я учи от разказите на другите и се оглежда в тях като в криво огледало. Тогава обаче той вижда тяхното отношение към себе си и външността си, отражението си и няма да знае кой е всъщност. Историята е начин да познаваш и да виждаш себе си, чрез предците си, тя е следа, която народът оставя в света. ... |
|
"В съвременната българска поезия са единици авторите, чиито души са разкъсвани от толкова жестоки противоречия, от такъв страшен сблъсък между мечтата, бляна, илюзията и грубата действителност, както е при Пеньо Пенев. Творчеството на този поет става средоточие на конфликтите и обществените протуберанси на епохата. Краят на 40-те и началото на 50-те години на миналия век е време на големи и разтърсващи социални разломи и трансформации. Сменя се не само социалната парадигма, обществената и политическата система в България, но протичат противоречиви и драматични процеси в индивидуалното и общественото съзнание. ... |