Написах тази книга, която не бих приел за черна, въпреки че разказвам предимно за тъжни човешки истории. Тя не е и бяла, а е смяна на сивите нюанси, каквото е нашето ежедневие. Темите са свързани с алкохола и неговата "заслуга" да определя съдби. Описаните случаи са извадени от пъстрата ми лекарска кариера, проследена в хронологичен ред - от селски здравен участък до известни университетски клиники. Хронологията не означава биографичност. Предизвиканите размисли от конкретни случаи в практиката са резултат на убежденията ми за общество, професионализъм, етика и морал. Редките художествени измислици са само ... |
|
Обикновено причисляват Толнаи към авангардните поети, но е невъзможно да се каже като представител на кое точно течение бихме могли да го оприличим. Той по-скоро прилича на онези творци, впрочем също в центъра на неговото полезрение и интереси, които, дълбоко пропити от големите духовни течения на епохата си, дори поддържащи тесни връзки с представителите на определящите трендове, в собствения си творчески път все пак следват напълно различна посока, а средата им е нужна дотолкова, доколкото ѝ се противопоставят. За Толнаи красотата е "спяща категория". Тя не е активна, не е актуална вече дори в днешните ... |
|
Или 100 грама за храброст от каменната ера до наши дни. ... Пълна с любопитни, слабо известни факти и написана с много хумор, тази книга прави забавен исторически преглед на пиянството в човешката история. Някои пият по празници, други по време на ритуали, трети - за да се сбият, четвърти при сключване на договори и т.н. В Древна Персия, когато трябвало да се вземе важно политическо решение, се провеждали две обсъждания - веднъж на трезво и втори път под влиянието на алкохола. Ако и в двата случая се стигнело до едно и също решение, владетелите се спирали на него. Затова и боговете покровителствали мъдрите персийци ... |
|
Изкуството има силата да променя живота, но също и да го отнема. Семейство Морс от поколения наред притежава страшно наследство - картина, която носи нещастие и смърт на всеки, който я погледне. Един ден картината мистериозно изчезва и животът на измъчените Морс уж идва на мястото си, ала всъщност членовете на семейството се пръсват разделени по света. Десет години по-късно строгият и деспотичен доайен на фамилията призовава всички у дома. Наследниците се завръщат, ала в огромното имение откриват само изстиналия труп на дядото, замръзнал в порив към мястото, където някога е висяла окачена прокълнатата картина. Какво се е ... |
|
Онно и Макс се радват на искрено приятелство, докато и двамата не се влюбват в Ада. Това, което никой от тях не предполага, е, че любовният им триъгълник е само част от предначертан свише план. Защото Господ иска да разтрогне договора си с провалилото се човечество. Дали обичащите се предугаждат божествените намерения и на кого е възложена най-важната мисия? 65-те глави на "Отриването на небето" Мулиш пише, когато е на 65-годишна възраст. Самият автор нарича романа "весела игра, сериозна шега", посредством която стъпка по стъпка се разгръща своеобразна теория за сътворението на света, чрез която се ... |
|
Книгата е част от поредицата "Клуб Класика" на издателство "Хермес". ... Красива, умна, богата и неомъжена, Ема Удхаус е напълно удовлетворена от живота си. Не изпитва нужда нито от обич, нито от брак. Нищо обаче не я забавлява повече от това да се меси в любовните отношения на останалите. Нейният добър приятел мистър Найтли я предупреждава да не си играе със съдбите на хората, правейки се на сватовница. Тя не се вслушва в съветите му и внимателно начертаните ѝ планове се провалят. И водят до последици, които ще подложат на съмнение доброволното ѝ бягство от романтиката. Джейн Остин ( ... |
|
Съставители: Амелия Личева, Дария Карапеткова. ... Историите, които ще прочетете, са на хора от различни поколения и с различни специалности. Някои от тях са известни публични личности, други за първи път се пробват в жанра на мемоарното и анекдотичното. Всички тях обаче ги свързва едно - обичта им към Алма матер, за която се постараха да говорят с усмивка. 130-годишнината на Софийския университет е прекрасен повод за това. ... |
|
Трябва да се помириш с миналото си. Бъдещето ти зависи от това... Животът на Ерика Блеър, успешен брокер от Ню Йорк, се преобръща напълно, когато по-малката ѝ дъщеря, Кристен, загива във влакова катастрофа. След трагедията Ерика се разкъсва от вина, защото не е закарала момичетата до колежа, а другата ѝ дъщеря - Ани, вярва, че е станала грешка и че сестра ѝ е все още жива. Самообвинението и отрицанието ги отчуждават една от друга и всяка остава сама в собственото си нещастие. Скоро Ерика получава мистериозен, анонимен имейл: "Открий липсващото парче". Тези думи я карат да се завърне на остров ... |
|
Той посвети живота си на един безкраен шедьовър: изграждането на по-добро бъдеще. Инструментите на неговата професия включваха вяра, предпазливост, решителност и способността да учи - да се променя и израства. Но най-важният инструмент за него беше надеждата. Той използваше надеждата, за да посажда семена дълбоко в твърдата земя. Животът му бе непредвидим и изключителен, както и любимият му дом. Той вярваше, че постигането на мира и превръщането на Израел в едно по-добро място са част от пътя към създаване на един по-хармоничен, процъфтяващ и благороден свят, и едва ли има по-висока цел, която един човек би могъл да си ... |
|
Есента на един човек. Есента на една държава. Есента на света. Историите на Даниел Глюк и Елизабет Деманд са пътуване, започнало някъде през 30-те години на ХХ век и още несвършило. Той е на сто и на легло, а тя - на трийсет и две, лектор по история на изкуството. Тази книга събира в един сезон личното и глобалното и разказва по необичаен начин за уж обичайни неща - детство, влюбване, амбиции, остаряване, смърт, и в същото време ги съчетава с болезнени теми като Брекзит, екология, социално неравенство, войни. "Есен" е първият роман от поредицата "Сезони" на британската писателка Али Смит. През 2017 ... |
|
Стихосбирката на Боян Ангелов "Последна риза" ни представя творби, заредени с дълбока асоциативна мисъл, многопластова, но непретенциозна образност, за разлика от безумията на постмодернистите и посредствените словесни полюции на убогите духом, но пъчещи се с различността си поклонници на третия пол. При цялата трагичност на авторовите послания това е поезия на дискретното внушение, на състрадателния шепот. Този шепот обаче е по-силен и въздействащ от крясъците. Всъщност авторът иска да каже на своите читатели, а и на съвременниците изобщо - хора, събудете си, опомнете се. ... |
|
Антология. ... "С Георги Братанов ни свързваше единствено литературата. Никога не сме си говорили за нещо друго, освен за поезия. Преди близо 50 години - някъде около 1970 - 1971 г., създадохме в Софийския университет литературен клуб между Юридическия факултет и Българска филология. Аз бях от Плевенския край - той от Ямболския. Сближихме се неусетно по диагонала на България. Мисля, че той беше от главните инициатори. Защото бързо доведе другите Ямболски звезди - Димитър Кралев, който пък водеше Яръмов и Димитър Вълев. Доведе и все още разумния, но обезумял от поезия Недялко Вълев. Около две години живяхме в този ... |