В ранна утрина светлина всички лица изглеждат бледи и мрачни. Шокирани и разярени. Варна трябва да е град, либерално мислещ, сигурно пристанище за отдих и бягство от лудостта на останалия свят. Точно поради тази причина хората избират да почиват тук, но тя вече не е валидна. Един убиец я отмени завинаги или поне за достатъчно дълго време с четвъртото си убийство. Градът вече е пълен с тайни. Всъщност тайните са най-продаваната стока. За по малко от седмица мъжът направи всичко възможно, за да задоволи търсенето, като истински професионалист знаеше тънкостите на ответните действия. Така шахматист решава сложна почти ... |
|
Съвременна проза ... Страстност и изумителен вътрешен такт, възбуждаща точност и рядко богатство на езика, музикален слух, улавящ най-тънките чувства, тъжен и ироничен ум... Героят в този роман притежава феноменална способност да вижда всичко, което се случва с хората, независимо къде се намират те. Скромен и безобиден, той става желана плячка за жени, за криминалисти и дори за международни спецслужби. Построен по законите на трилъра, романът всъщност е и една история за любовта. Игор Сахновски е удивителен писател! Носител е на редица литературни награди: Fellowship Hawthornden International Writers Retreat ( ... |
|
Стоян Загорчинов следва история на философията и филология в Женева и Нюшател, Швейцария, завършва история и френска филология в Софийския университет. Творчеството му е етап в развитието на българската историческа проза и жанра исторически роман. Загорчинов изследва българското Средновековие, като съчетава подхода на учения реставратор и художника откривател. Историческите му повести и романи разкриват оригинално историческо мислене и белетристичен талант в автентичното реконструиране на епохата. Романът Празник в Бояна е посветен на безименния творец и възкресява творческата личност на ренесансовия художник, отхвърлил ... |
|
"Книгата на Благовеста Манева-Слейман представлява част от напоследък буйния поток мемоарна проза, заляла литературата ни. Което изобщо не смятам за недостатък, напротив - българите може би най-сетне разбрахме, че трябва внимателно и фино да се отнасяме към миналото си без патриотарски изхвърляния, но и без чувство за малоценност. Българското минало е такова, каквото е - понякога извикващо гордост, друг път съжаление. Книгата на Благовеста Манева-Слейман е точно от такъв порядък: написана талантливо, с богато владеене на езика, тя разказва за детството на едно дете, което едва открива света, но тъкмо поради това той ... |
|
Инж. Илия Минев е един от най-дългогодишните политически затворници в България, символ на саможертва за отечеството с 25 години в комунистическите затвори, от които 1890 дни в карцер, и други 8 години принудително установяване. Общо над 480 дни е бил в гладна стачка. От средата на 70-те години Илия Минев започва борба срещу комунистическия режим за спазване на човешките и гражданските права, а в началото на 1988 г. основава първата правозащитна организация в България, която дава началото у нас на легалната съпротива срещу комунистическия режим. Книгата на д-р Иван Гаджев съдържа автобиографичния разказ на Илия Минев и ... |
|
Ако (се) забравя някой ден... Аз искам да запомниш най-доброто в мен. Да съм завинаги такава - посрещаща с усмивка всеки ден. Безкрайно вдъхновена, до забрава. Аз искам да запомниш най-доброто в мен - момиче, в красотата на живота лудо влюбено, което всеки миг на нежност, подарен от теб, в сърцето си е сбрало, някога изгубено. Заедно Кафето сутрин, ако искаш - с мляко. И кратката раздяла с Хубав ден! Разкошеството някой да те чака. И този някой да очаква мен. Следобеди със сладки аромати, въздишките по повод филм любим. И всякакви вълнения крилати, с които нощем можем да летим. И нежността на тънкото ми кỳ ... |
|
Чувствали ли сте се толкова гневни, че трябва да счупите нещо? Или толкова объркани, че сякаш сте се надрусали? Последните няколко години бях изгубен и постоянно се лутах между ярост и безразличие... Някои хора ме мразят. Други се страхуват от мен. Но никой не може да ме нарани, защото не ми пука за никого и нищо. Освен за Тейт. Обичам я толкова силно, че я мразя. Бяхме приятели. После разбрах, че не мога да вярвам дори на нея - а това означава, че не мога да вярвам на никого. Затова я нараних. И я прогоних далеч от мен. Но все още се нуждая от нея. Когато я видя, светът утихва, а гневът ми придобива цел и посока. И го ... |
|
Книгата Угасването на Бетелгейзе е дебютната стихосбирка на Айлин Лазова. Доплеров ефект такава е същността на Вселената колкото и здраво да държиш ръката ми все някога пространството ще ме погълне и ще ме видиш все по-червена и по-червена Айлин Лазова "Угасването на Бетелгейзе от Айлин Лазова пресъздава онова, което е било в началото на поезията, философията и астрономията - наблюдението на нощния свят с интимното задаване на въпросите, които впоследствие ще предпоставят насоките на развитие на изкуствата и науките, занимаващи се с една от най-важните теми: как хората и вселената си взаимодействат. Спокойно ... |
|
Кихот погледни пролетта - полюбувай се! - птици отпиват от преспите: идват вълни и наследството ще залее разсъдъка Тодор Стоянов "В края на 30-те си години Тодор Стоянов прави дебюта си - късен, но не закъснял. В Апории той създава свят, в който митологията, християнската традиция и философията, обиграни чрез литературния канон, стоят редом до обикновеното всекидневие, а възвишеното върви ръка за ръка с ироничното. Стихотворенията му са белязани от специфичното му чувство за ритъм, в повечето случаи кратки и отсечени като от скулптор от някоя скала, и са изпълнени със самобитна атмосфера, която е съвременна в ... |
|
Мракът е техният дом... В мечтаната от всички Зона Зад Златните Порти дебнат древни проклятия, дълбоко скрити под злато, власт и поквара! Мария е обикновено момиче с необикновена дарба, която тече във вените ѝ. Тя е последната потомка на Лемурия и има силата да развали вековното проклятие, тегнещо над Столицата, но още дори не подозира за нея... Докато един ден Светлият принц Алекзандър не я измъква от робството и мизерията в Квартала на Къртиците. Той ѝ дава нов живот. Но в замяна ѝ отнема стария. Още щом стъпва в Столицата, Мария осъзнава, че животът там няма нищо общо с онова, което е очаквала. ... |
|
"Директна и сурова поезия, в която болката се понася без хленч, думите са остри, а самотата е истинска. Любовта и ранимостта остават приглушени, но въздействат - меланхолни като дългите слънчеви следобеди и лятна рокля покрита с цветя, мокра от топлия дъжд." Силвия Чолева "Има някакъв порив към отрешеност, към желанието рязко да напуснеш света, в поезията на Пейчо Кънев, подир чието олюляване и изнасяне отвъд хоризонтите на предела моралният императив се връща върху същността на този свят - още по-радикален, тежък и категорично безкомпромисен." Ивайло Иванов ... |
|
"Ние сме поколението, което живее в най-доброто време по най-лошия начин. Времето на пълни хладилници и празни животи, в които отчаяно искаме някой да ни спаси, но се плашим да повярваме, че ще посмее. Толкова са ни натяквали да мълчим и да бъдем прилични, че накрая се превръщаме в затворници в собствените си светове. Живеем в кутия, в кутия, в кутията. Капаците са хлабави и отвън въздухът е чист, но само гледаме през дупките, големи колкото да не се задушим напълно и се страхуваме, че опасността може да влезе и през тях. Че ще видим окото на хищник да наднича навътре, готово да ни смаже с клепачите си. А отвън има ( ... |