Спомени за писатели и отзиви за книги. В Литературни легенди и съвременни прочити са споделени спомени за ярки представители на българската литература от близкото минало, превърнали се в легенди - Елисавета Багряна, Дора Габе, Иван Пейчев, Христо Фотев и други, както и отзиви за книги, представяни в Бургас през последното десетилетие. Книгата включва още: културоложкото изследване Реториката на барока от проф. Росица Йорданова и статията Творецът и неговото творене през погледа на децата, анализираща изключителните интерпретации на най-малките по темата. ... |
|
Има книги, които човек приема като живи същества. Тази е такава."Смълчава и трогва, заради вътрешната храброст да се пише искрено. Все по-рядко срещано, все по-изчезващо качество. След последната страница ти се иска да я прегърнеш. Разказите тук са чиста обич. Без нито един фалшив тон. И с милост към живота." Катя Тодорова "Тези кратки разкази пресъздават случващото се на земята сякаш видяно от небето. Те са трохички реалност, мечти, болки и фантазии, накратко странични ефекти от Божията милост. Йорданка Белева умее да привнася поезия в прозата си, което ѝ помага да чуе и види онова, което често ... |
|
Изданието съдържа две произведения - Бягство от Балканите 1943 и Димитров не си хаби куршумите 1948. ... Уникален поглед върху събитията в България преди и след 9 септември 1944 г. Майкъл Пъдев (1915 - 1989) е роден в София с името Михаил. Завършва Американския колеж, след което работи като репортер, парламентарен кореспондент и международен редактор за столични вестници и за Радио София. През 1939 г. става софийският кореспондент на лондонския Таймс. При навлизането на германските войски в България (1940) е арестуван. Следват месеци в концлагера Гонда вода и бягство от България; през Турция и Египет се установява в ... |
|
Защо ме будиш, пролетен полъх... Младият Вертер отива в едно градче да поеме правата си върху някакво наследство и да откликне на желанието на семейството си да заеме административна длъжност в посолството, за което отдавна е подканян и от самия посланик. Животът обаче е прекалено красив, за да бъде затворен в някоя канцелария, и Вертер го посвещава на четене, разходки сред природата и нови познанства, които не му носят пълно удовлетворение, но все пак запълват приятно времето му. Докато веднъж на път за една танцова забава не се запознава с Лоте - пленителна девойка, облечена за танци, която реже филии хляб и ги раздава ... |
|
"Книга за края на любовта. И на света. Краища, които сами сме написали преди реално да се състоят. Крехки като паяжина и сурови като скални отломки, едновременно отрезвяващи и апокалиптични, стихотворенията на Димитър Кенаров обръщат очите ни към последните неща. И към идещото след тях." Надежда Радулова "Тази книга е толкова пряма, че не се чете лесно. Тя отваря очите ни - за всичко, което сме загубили, докато паметта ни увещава, че то все още е наше. За крушението на сънищата пред погледа, който отказва да бъде излъган. За дивната градина на любовта, засадена с прагматика. И отново, за любовта." ... |
|
"Не мога да те уча да обичаш. Та то е като дишането просто. Или посрещаш огъня с гърдите си и тихичко благодариш на Господ, че си избран и светлата си участ като един безценен дар прегръщаш, или... Прости, не мога да те уча! Не мога да те уча на могъщество!" Нели Коларова ... |
|
Опазил Бог да чакам на Атлас небето с рамена да ми подпира! Отде ще знае старец беловлас небето докъде ми се простира! Изобщо... накъде ми се лети... И колко надалеко ще отида... Дано не ви звучи от този стих, че хвърлям към титаните обида, но, всъщност, колко здраво го държи? Защо е непосилно да се диша? Егати опашатите лъжи! Че даже в Уикипедия ги пишат! Не знам какво си мислите за мен... Навярно, че съм опака и дръзка... Аз мисля, че Атлас е уморен. Не вярвам в здравословната развръзка. Не казвам, че е лесно... Ако бе, защо сме си измислили титани... Но който има собствено небе, е най-добре самичък да го хване! ... |
|
Веселин Стаменов представя най-обещаващия български разказвач на мистерии - нашият отговор на Дан Браун. Величествени Родопи. Тайни, дебнещи от сенките на древността. И една буря, която разкрива не само неподозирани истини, но и преобразява живота на хора, свързани от съдбата. Татул е роман, който провокира въображението и докосва най-дълбоките струни на човешката душа. Между мистични ритуали и архангелски гняв, хаос и светлина, историята ни напомня за крехкостта на живота и несравнимата му стойност. Следите от миналото и изборите на настоящето се преплитат в мистериозна приказка, в която героите намират отговори - ... |
|
Бейли Фолоухил. Истинска мечтателка. Мила, щедра и красива, перфектната дъщеря, която е готова да направи всички жертви, за да постигне заветната мечта да бъде прима балерина. Но... нещо се обърква. От обект на възхищение тя се превръща в предмет на клюки. Проблемното дете. Зависимото. Тя е... повредена. Лев Коул. Той винаги е бил градското "златно момче". Елитен атлет, футболен капитан, най-желаният красавец в града. Ала лустросаната фасада е само това - един фарс. Не само че жената до него не е тази, която иска, а само прилича на нея, но и той няма никакво желание да продължи по пътя, който другите са му ... |
|
"От началото на 90-те Иван Сухиванов пише лапидарно, без пунктуация, с ексцентричен синтаксис. От шлака на езика и похабените лакуни на смисъла пробва да възстановява забравени достойнства на поезията, кентавърската ѝ същина, мълчанието на дивите тръстики [...] вселява се в електрическото ѝ тяло, вирее по солените крайбрежия на бургаската поетична школа." Светлозар Игов ... |
|
Из Далмация на велосипед. Пристан Лодки са накацали по клоните на пристана като редове листа, за да търсят защита от бурите, за да имат дом до сутринта. Всяка лодка с другата споделя как е преминал нейният ден. Дали вълните са били високи, а залезът с кристали озарен. Сутрин всяка тръгва по задачи. Клоните кършат ръце опустели. Притесняват се за своите листа. Къде ли са заминали, къде ли? Владимир Гюров ... |
|
Краят на една история Когато една история свърши, не желая за нея да говоря. Не желая да търся вина, нито да се моля или споря. Затварям я в бутилка, отивам на скалата и я хвърлям в морето. Вълните споменът изтриват, разтоварват мъка от сърцето. Морето бушува, тя ще пътува, пристан някъде ще си намери. Не ме интересува, ако ще да спре и при червените кхмери. Не ни е писано да сме двама, да отплува и да си отива. Жалко, какво да се прави, беше толкова дивна и красива. Владимир Гюров ... |