Уилис е скокльо, марсиански кръглоглав, който за колонистите от Земята изглежда просто като твърде голяма и твърде космата баскетболна топка. Но точно това причудливо същество ще вкара едно смело земно момче в повече неприятности, отколкото то някога е мечтало! Марсианското същество има необикновеното умение да запаметява всичко случващо се около него. То е приятел на Джим Марлоу и се влачи навсякъде с него в търсене на приключения, които обаче са ограничени от строгите правила на Червената планета. Но един ден Уилис се оказва неволен подслушвач на коварен заговор, който заплашва всички колонисти на Марс. И сега Джим и ... |
|
"Стиховете на Елена Янева са изтъкани от светлина, радост, тишина и щастие. В тях бълбука нейната неизтребима виталност, която прави поезията ѝ млада, а енергията ѝ – все така силна. Елена знае как да води тази енергия през строфите, как да я накара да разтвори крилете на стихотворението, и то да полети в нейните никога непредвидими посоки. Защото светът на Елена е ярък, дълбок, вълнуващ. Като всеки свят на много надарен поет." Валентина Радинска, редактор "Елена Янева знае всичко за чудесата, наднича през ключалката на небесните долапи, знае колко тежи душата и колко високо е. С думите на ... |
|
Представи си езеро със спокойни води... Когато брат ѝ, последната надежда на кралството, загина, Брайъни не почувства нищо. Нямаше време за скръб. Вместо това трябваше да бяга, за да спаси живота си, докато враговете нахлуваха в замъка ѝ, а светът ѝ се рушеше. После беше пленена, унижавана и подготвяна да бъде продадена като животно на търг. Купувачът ѝ нямаше да получи само последната кръвна наследница на трона, но и магически източник с огромна мощ. Така Брайъни се оказа притежание на Товен Хърст. Някога тя го желаеше и прекарваше цели нощи в мисли за него, но вече познава истинското му лице. И ... |
|
"... докато накрая ще те целуна по сърцето, защото те искам, ще ухапя кожата, която тупти върху сърцето ти, защото те искам, и със сърце между устните ми ти ще бъдеш мой, наистина, с моята уста в сърцето си ще бъдеш мой, завинаги, ако не ми вярваш, отвори очи, любими господарю мой, и ме погледни, аз съм, кой би могъл да заличи някога този миг, който се случва, и това мое тяло, без коприна вече, твоите ръце, които го докосват, твоите очи, които го гледат..." Из книгата ... |
|
Сериен убиец дебне възрастните хора в Саутборн. Единствената улика, която оставя, е плочка от домино в ръката на всяка жертва - с издълбано на гърба име. Фиона, Сю и Дейзи, доброволки в местния благотворителен магазин Кучетата се нуждаят от уютни домове, са в шок, когато научават, че любимата им клиентка е мъртва. Осемдесет и шест годишната Сара Браун е открита в коридора на дома си от доставчик - убита, с домино в ръка. Но когато още един човек е намерен мъртъв с домино в ръка, а полицията е в задънена улица, дамите се заемат с разкриването на убиеца. За щастие, си имат и помощник - рошавият териер на Фиона. Въоръжени с ... |
|
"Тази книга е продължение на първата част издадена през 2024. Накрая на пътеписите стана ясно, че скоро няма да ми се сбъдне мечтата да се заселя на Луната и да стана Луноходец. И така се завърнах към домашния, земен покой. Както неочаквано ми бе заръчано! Разбира се и в тези кратки истории главният герой е чужденецът от близо и далеч, с редовния душевен недоимък, който ни помага да мечтаем, да се учим на състрадание и добротворство! Не само защото Любовта покривала много грехове. А за несбъднатите мечти сигурно и за тях трябва да сме винаги, винаги благодарни! Най-малкото заради утехата, че с тях можем да ... |
|
"Обожавана моя, само Бог знае колко ми липсва в този посърнал час утехата на Вашето присъствие и ободрението на Вашите усмивки. Работата ме уморява, а морето се противи на упоритите ми опити да го проумея. Не съм мислил, че може да е толкова трудно да се изправиш пред него. И се лутам с моите инструменти и моите тетрадки, и не намирам началото на онова, което търся, входа към какъвто и да е отговор. Къде започва краят на морето? Или дори: какво казваме, когато казваме: море? Грамадното чудовище ли изказваме, способно да погълне всяко нещо, или вълната, която се пени около краката ни? Водата, която можем да задържим в ... |
|
Птича тишина обединява фрагменти и миниатюри, в които поезията се преплита с прозата, опитвайки се да ни напомни за незримата свързаност на нашия вътрешен мир с този на природата: светът на птиците, повторяемостта и уникалността на сезоните, слънчевият лъч и бурята, студеният есенен вятър и лятната голота и тяхното отражение върху човешката чувствителност. Ранимостта на човешката душа долавя вибрациите на природата и двете се сливат в един безкраен кръговрат на раждане и смърт, на видимо и невидимо, на време и безвремие. Елена Стойчева използва света на птиците като градежен елемент на своя духовен живот, чийто ... |
|
Ранни разкази, които френският писател Морис Льоблан създава с основен герой Арсен Люпен. Славата на героя, който не е нито класическият престъпник, нито класическият детектив, надминава всички очаквания на автора и издателите - интелигентен, находчив и симпатичен, винаги защитник на онеправданите, той остава любимец на читателите вече 120 години, откакто е създаден. За основа на превода е използван оригиналният текст на Морис Льоблан от 1913 г. Книгата е част от поредицата Възродената класика на издателство Знаци. ... |
|
"Една изящно изградена поетична мозайка! Рядко може да се намери в нашия многодумен свят автор, който така пестеливо, и в същото време толкова щедро да разказва истории и да докосва най-съкровените кътчета в душата на читателя! Кирил Желязков го прави с всеки свой стих. С всяко хайку той пръска приглушена светлина, тиха носталгичност, мека топлина. На автора и на редактора - честито първо издание на прекрасната хайку сбирка Ято спомени - историята на една красива любов..." Габриела Цанева Кирил Желязков е роден в Симеоновград през 1948 година. Завършва политехническата гимназия в Харманли. Дипломира се като ... |
|
"Тази стихосбирка има дълга история. Врабче върху антената трябваше да бъде втората ми поетична книга. Стиховете, включени между кориците ѝ следват без прекъсване онези, които изградиха първата - Догонвам бягащия ден. Някои от тях са непосредствен отзвук на усещанията, родени след публикацията и премиерата ѝ - осъзнатата отговорност на публичността; други следват горещите политически събития от края на XX век у нас и в Европа - в тях отеква викът на изненада, ужас, отчаяние и безнадеждност; и резонансът - от съпричастност, устойчивост и тиха решимост - битката за утрешния, по-добър ден на човечеството да ... |
|
"Кои сме, откъде идваме и накъде отиваме, какви билки или отровни треви са добавяли епохите и времената, за да се оформи тестото на нашата народопсихология. Стефан Минчев се опитва да даде отговор на тези въпроси в сборника с разкази Българска работа. Съгласуване на времената, отдавайки почит на някои от традиционните добродетели на нашия народ, без обаче да ни спестява недостатъците. Заглавието е провокативно, защото едновременно затвърждава и опровергава негативните конотации, с които битува този израз в съзнанието на съвременния човек. В тези разкази, по-голямата част от които се вписват в традицията на ... |