Йесика Ниеми е временно отстранена от служба след спречкване с агресивен мъж. Новината за случая бързо става водеща в хелзинкските медии и полицайката решава да замине за отдалечен остров в Оландския архипелаг в търсене на уединение. Неприятностите обаче следват Йесика неотлъчно като сянка. След нея на острова пристигат трима възрастни емигранти, живели като деца там във вече разрушеното сиропиталище. Макар да са минали десетилетия оттогава, те все още разказват със страх историята за младо момиче на име Мая. Всяка вечер тя обличала синьото си палто, отивала до кея точно в 02:00 ч. и се взирала във водата, сякаш очаквала ... |
|
Тази книга е написана от българка-емигрант, учен и човек, за когото писането е връзка с източника на вдъхновение и живот. Пеперудата е плод на многогодишен трудна авторката, преминала през превратностите на времето в нейното лично развитие на два континента с три различни култури. Авторката е родена в северозапада, в Бяла Слатина, китно градче в дунавската равнина, известно като родно място на поетесата Блага Димитрова и поетът Николай Хрелков. По професия е молекулярен биолог, възпитаник на Софийският университет. След докторат в Италия, работи много години в САЩ в държавния и частния сектор като водещ учен със ... |
|
Николас и Изабел са родени един за друг, но дали някога ще го разберат? Призраците на миналото, съдбата и силата на истинската любов ги притеглят един към друг, но житейските обстоятелства се намесват, за да ги разделят. Когато Николас е на дванайсет години, баща му, държавен чиновник, оповестява, че е получил божествен знак да напусне работа и да се посвети на рисуването. Но мрачните му картини не се търсят и семейството е изправено пред низ от беди. Изабел, дъщеря на поет, има безгрижно щастливо детство до деня, в който брат ѝ, талантлив музикант, губи дарбата си и престава да реагира на околния свят. Тласкана от ... |
|
Безгрижен и спокоен ден в зоологическата градина внезапно е прекъснат от оглушителни изстрели. Наблизо са Джоан и четиригодишният ѝ син Линкълн, чийто идиличен свят се преобръща на мига и двамата се оказват главни действащи лица в кошмарен сценарий... Докато паниката владее зоопарка, а полицията е безпомощна, в сенките дебнат безмилостни убийци с неизвестни мотиви и ужасяващ план. Напълно забравили човешката си природа, те сеят смърт и разруха в безспирен яростен порив. Часовникът тиктака, а с всяка изминала секунда примката около Джоан и Линкълн се затяга. Добре познатите пътеки се превръщат в зловещи лабиринти, ... |
|
"... трябва да се избавя от себе си, за да виждам."Едно влизане в съвсем ежедневно пространство отприщва поток на мисълта, в който Г. Х., героинята на този роман, започва да потъва във водовъртеж от смисли, времена и идентичности. В това пътуване отпадат оковите на личността, житейските обусловености, фалшивите понятия за себе си и другия, позволявайки ѝ да се приближи до своята същност, а може би и до скритата истина на съществуването си. Тя преминава отвъд илюзията на знанието и излиза духовно преобразена, с променено усещане за реалност и ново разбиране за света, почти неподвластни на човешката ... |
|
Това е история на човек, оцелял на бойното поле, но изгубил себе си в една война, която продължава да го съпътства и чийто край не означава край на разрухата. Оживелият се е завърнал мъртъв. В него сякаш се надговарят двама мъже. Кой съм аз всъщност, кой съм аз? Целият роман е вик на раздвоената му осакатена душа, на нейната болка и обърканост. Поток на съзнанието, докато човекът се бори със своите призраци, монолог в сегашно време подобно на фантастична бурна река: "... тук гореше светът, тук милиони бяха овъглени и обезкървени, тук лежат нашите братя, тук лежи Европа, тук лежи човечеството, тук съм и аз, тук лежа, ... |
|
In Georgi Gospodinovs Roman trifft der Erzähler auf Gaustín, einen Flaneur, der durch die Zeit reist. In Zürich eröffnet Gaustín eine Klinik für die Vergangenheit, eine Einrichtung, die Alzheimer-Kranken eine inspirierende Behandlung anbietet: Jedes Stockwerk ist einem bestimmten Jahrzehnt nachempfunden. Patienten können dort Trost finden in ihren verblassenden Erinnerungen. Aber auf einmal interessieren sich auch immer mehr gesunde Menschen dafür, in die Klinik aufgenommen zu werden, in der Hoffnung, den Schrecken der Gegenwart zu entkommen. Und schließlich sind es sogar ... |
|
Накрая След бездиханния живот и бездиханната любов, под призрачния небосвод с металносребърен обков прииждат морните вълни на моите последни дни. Затънал съм до гуша в тях, но, Боже мой, не ме е страх! Обичах и обичан бях - благодаря ти, че живях... Петър Анастасов Петър Анастасов (1942 - 2023) е един от най-уважаваните български поети. В своето творчество той изследва темите за родното, интимното, уютното, за приятелството и любовта - отдадена, но и загадъчна. Негови пиеси са поставяни на театралните сцени в цялата страна, а по сценариите му са заснети няколко телевизионни новели. В настоящото издание са побрани ... |
|
Из традиционните улички на старата столица Киото момче от Окинава докосва змиорка и това разделя живота му на до и после. Насред светлините на централна Осака млада жена преоткрива себе си, захвърлила своята неприязън към кимоното. Далеч на север парад от митологични фигури оцветява нощта на Аомори - най-снежният японски град. А между горите на Вакаяма и белите пясъци на изпълнената с фойерверки Ширахама мъж намира нещо нетърсено... Това са само част от персонажите в този сборник с разкази, описващ крехката граница между реалност и илюзия. Под булото на привидното ежедневие, историите тук ще ви разкрият една различна, ... |
|
"...приеми поясненията под черта към някои от случайните думи от речника, употребени като заглавия, с доза чувство за хумор и като приложени тук единствено за целта на стиховете - не като съмнение в твоята читателска ерудиция, а като необходим контекст в експеримента на един homo ludens... в играта на думи и смисли (защото всички понякога обличаме костюма на играещия човек)..." Ивета Данаилова ... |
|
Затворих очи в желанието си да задържа за по-дълго видяното. Знаех, че след кратко време нищо няма да бъде същото. Белотата ще се превърне в спомен... Но по-важното беше преодоляването на съмненията, болката, чувството за безнадеждност. Усетих прилив на свежест, която сякаш избърса праха от нещо излиняло и сега можех да дишам свободно, с пълни гърди. Осъзнах дълбокия смисъл на същото - една доза белота! Повече не ми беше нужно! И днес тя ми е достатъчна!"Дария Манева продължава да следва пътя на своите дълбоки прозрения, свързани с преоткриването на стари като света истини. Прави го по свой начин - проникновено, ... |
|
Виден общественик, юрист и бивш политик, но и човек на изкуството, поет и мислител - това е Илко Димитров, който умело насища произведенията си с равни дози разум и душевност. Поезията му често задава трудните, но така необходими въпроси, извежда на преден план екзистенциалните теми, касаещи човешкото битие, живота, смъртта, търси смисъла на съществуването и мястото ни във Вселената. Илко Димитров е роден през 1955 г. в София. Автор е на книгите: Опит за определение, поезия, 1989; Приказки за Попо, книга за деца, 1992; Обратен водопад, поезия, 1995; Вселена по здрач, поезия, 1998; Паркът, поема, 1999; Трите кошници, ... |