Млади разкази от късния соц. Сборникът-галерия Голо лято е събрал най-хубавите разкази и фотографии на автора. Георги-Момчилов Попов е роден през 1957 г. в София. Син, внук и правнук на артисти визионери, завършва средно образование по дизайн и вътрешна архитектура. Успоредно учи и фотография. Първите му публикации обаче го насочват към изкуството на словото. След не съвсем старателно студентство през 1985 г. успешно се дипломира във ВТУ Св. Св. Кирил и Методий, специалност Българска филология. Университетът във Велико Търново е организатор и домакин на първата му самостоятелна фотоизложба (1981). Следващите две ( ... |
|
Мигове извънредност във фотографии и текст от световноизвестния диригент Йордан Камджалов. Йордан Камджалов е световнопризнат диригент, носител на множество международни отличия. Дирижира в десетки държави на три континента. Съосновател е на фондация Йордан Камджалов и създател на редица културно-просветни инструменти, посветени на възпитанието и социалното здраве на човека и обществото. Всички приходи от настоящото издание са дарение за културно-просветните дейности на фондация Йордан Камджалов. ... |
|
Не можехме да си представим покойната кралица Елизабет II в ролята на истински детектив, но С. Дж. Бенет я изобразява съвсем убедително в такава необичайна светлина. В нейния бестселър Нейно Величество кралицата разследва: Уиндзорският възел видяхме, че покойната кралица може да разкрива всякакви престъпления и то съвсем дискретно, без това пречи на обичайните ѝ задължения. Във втората книга от поредицата Нейно Величество кралицата разследва: Задача за три кучета Елизабет II се заема да установи каква е връзката между една липсваща картина и шокиращата смърт на един от служителите ѝ в Бъкингамския дворец. ... |
|
Тук Хемингуей никога не е бил и нови разкази са истории за хора и случки, които сплотяват и развеселяват компанията. Те изтъкват разказвача, но винаги в забавна и смешна светлина, така че всеки да се почувства съпричастен. Иван Гарелов е журналист с огромен опит. Характерно за него е да изглежда непринуден, докато е напълно подготвен. И този вид разкази са неговата специалност, истории, разказвани и оформяни години наред. В тях авторът споделя специализирани познания за храната и хората по целия свят - как изтрезняват унгарците, как живеят монасите в Атон, какво се яде по време на война във Виетнам и на пикник в Кувейт. ... |
|
Има обаче хора, които не умеят да плуват. Не умеят и не искат да се научат. Защо не искат ли? Не искат защото когато влязат във водата, тя изпива силите им, а когато са стъпили здраво на земята, се зареждат от нея с енергия. Те избират да катерят върховете, колкото и трудно да е това, защото когато стигнат там горе, могат да докоснат Слънцето. Могат да видят изгрева и залеза, луната и звездите, бурята и дъгата след нея. Оттам също се вижда много добре мъглата, покрила голямата река долу в ниското. Тези хора сами коват съдбата си, напук на всички орисници, напук на злобата, завистта и страха около тях. Сами прокарват ... |
|
Мегън и Никол, които се наслаждават на последното си лято в Емерсън Бей преди колежа, изчезват по време на плажно парти. След две седмици в плен в бункер в гората Мегън като по чудо успява да избяга. Но не и Никол. Момичето, което е дъщеря на полицейския началник и чието бъдеще е изглеждало многообещаващо, вече не е същото, но се опитва да продължи напред. Една година по-късно Мегън описва преживения ужас в книга, която я превръща в знаменитост. Вниманието на всички е приковано върху нейната щастлива развръзка, докато интересът към съдбата на Никол все повече избледнява. Но не и за Ливия - нейната по-голяма сестра и ... |
|
"Тоя шарен и симпатичен Пловдив! Седем години бе живял тука Иван Мърквичка, а всяко завръщане го караше отново да обикаля като замаян познатия пазар. Покрай цялата щедро изложена на показ стока течеше безспир човешкият поток - навлечени с аби и потури мъже, граждани с дрехи ала франга, нагиздени кокони с рокли от атлаз и моаре; редом някъде се мяркаха фес и калимавка. Дори и говорът на хората бе също толкова пъстър и живописен - носеше се глъч на български, гръцки, турски, арменски..." Из книгата В книгата си Георги Райчевски представя калейдоскоп от герои и събития, показващ буйния икономически и културен ... |
|
Мигове. Животът ни е сбор от мигове. Някои от тях съкрушително болезнени и изпълнени с вчерашна мъка. Други носещи красива надежда и обещания за утре. Преживяла съм стотици мигове в краткия си живот - мигове, които са ме променяли, които са ме предизвиквали. Такива, които са ме ужасявали и оплитали. Но най-важните - онези разбиващите сърцето и спиращите дъха - в тях винаги е присъствал той. Бях на десет години, когато изгубих гласа си. Тогава част от мен бе открадната, но имаше един човек, който съумяваше истински да чуе гласа ми в тишината. Брукс Грифин. Той бе светлината в мрачните ми дни, обещанието за едно красиво ... |
|
Том първи е разделен на две книги, обхващащи най-продължителния период от живота и дейността на Т. Александров - времето от дипломирането му в Българското педагогическо училище в Скопие (1898 г.), участието му в революционните борби и в Балканските войни (1912 - 1913) и Първата световна война (1915 - 1918), достигащ до края на 1919 г., когато народа ни и Революционната организация на македонските българи очакват с трепет решенията на Парижката мирна конференция. Настоящето многотомно издание на архива на Тодор Александров е най-пълното представяне на неговото документално наследство, наброяващо хиляди документи, ... |
|
В какво се измерва отсъствието? Необичаен въпрос в един свят, в който като че ли се стремим да компенсираме всяка липса, да запълним всяка празнота, да скъсим времето на копнежа, да прогоним скръбта. Книгата на Албена Тодорова говори за отсъствието спокойно и вглъбено. Думите ѝ попадат във вътрешния ни разговор с онова, което ни липсва. Те описват, кротко и по същество, малките промени, които са настъпили междувременно в света. И с това задействат у читателя силни емоционални вериги- като чувството за вина, че не си успял да спреш часовниците (както започва прочутият Погребален блус на Йейтс) - че, допускайки ... |
|
Наричат го вицекрал, сивият кардинал, очите и ушите на цар Борис III, специален агент на царя, всесилният архитект. Съвременниците го определят като най-силният и влиятелен човек в Царство България. Министерският съвет прекъсва заседанията си, за да го приеме. Вратите на Двореца се отварят, за да влезе той. Контактува с Мустафа Кемал Ататюрк, преговаря с Хитлер, във връзка е с почти всички водещи дипломати и резиденти в Европа... Той е най-приближеното лице до цар Борис III, негов съветник и доверен емисар, останал до него и на смъртния му одър. Той е Йордан Севов - архитектът модернист, строителен инженер и предприемач, ... |
|
Какъв ли щеше да бъде животът ни, ако събитията през ноември 1989 г. се бяха развили по съвсем различен начин? Каква щеше да бъде съдбата ни, ако бяхме останали зад Желязната завеса, която ни отделяше от света и един от друг? Този въпрос си задава Алена Морнщайнова и ни предлага своя тъжен, но убедителен отговор с романа си Ноември. Драматична история на обикновено семейство, което е разделено от големите ноемврийски събития. Проследяваме живота на Мария Хайна, арестувана и осъдена на двадесет години затвор заради участието си в демонстрациите. Тя знае, че вероятно никога повече няма да види децата си пораснали, и само ... |