Космическа опера. Невероятна смесица от фентъзи и фантастика."Природата взе каквото има да взима. Ще започнем от нищото, но от сърце. Константин Тилев е тръгнал на толкова дълго и сложно пътешествие, че направо го подозирам в онзи гениално лекомислен поглед върху света, въплътен в израза "не знаех, че не може". Създаването на цял един свят, екологична, икономическа и нравствена система е сред най-любимите изпитания на фантастите, където те най-често... катастрофират. А "Омала" не просто е оживяла, тя съществува, родена от подозрението, че всичко, хрумнало някога на човека, рано или късно ще се ... |
|
Декември 1913 г., Харковска губерния. Платон Чечел е поканен като гост на частно новогодишно парти. Изгнаникът случайно попада в кръга на влиятелни харковци. Но мъртвото тяло на един от гостите е намерено веднага след бала с маски. Убит е сякаш от върколак. Снежните преспи са откъснали имението от света. Няма как да си отидат, а чудовището продължава да убива. Но изведнъж у Чечел възниква сериозно подозрение, че върколакът е сред самите гости... Но защо убива и кой е той? Книгата е част от поредицата "Криминални мистерии" от Андрий Кокотюха. ... |
|
"Пиша тази книга на 94 години. Имах необикновен живот. Едва сега оценявам колко необикновен е бил. Когато заснемах първите си филми, мислех, че се намирам сред дивата природа и бродя из девствени земи, но това е било илюзия. Трагедията на нашето време се е случвала около нас, почти незабележимо, с всеки изминал ден - прогресивният упадък на биологичното разнообразие на нашата планета и загубата на дива природа. Свидетел съм на този упадък и в тази книга споделям разказа си от първо лице за това какво се случи и моята визия за бъдещето. Това е историята на най-голямата ни грешка и как стигнахме дотук - и как, ако ... |
|
Една неделна сутрин Серджо и Джована очакват семейни приятели за обяд в уютния си апартамент в Рим. Малко преди появата на гостите на вратата им звънва непозната жена с необичайна молба. Преди много години тя е живяла в този дом и сега би искала да го разгледа за последно. Така започва една история, застрашаваща привидно спокойното и монотонно съществуване на Серджо и Джована, бележейки тях и приятелите им завинаги. Трилър на чувствата, така описват романа "Като дъх" на Ферзан Йозпетек, който чрез вълнуващи обрати пренася читателите от днешно време към края на шейсетте, от Рим до Истанбул. Дали ако човек влезе ... |
|
"Дневник на писателя" е периодичен сборник от произведения на Фьодор Достоевски, излизали под това заглавие в периода 1873 - 1881 година. Първоначално под рубриката със заглавие "Дневник на писателя" Достоевски публикува свои произведения в седмичното списание "Гражданин", издавано от княз Мещерски и редактирано от самия писател. През 1876 и 1877 г. "Дневник на писателя" излиза самостоятелно като месечно издание. През 1880 и 1881 г. излиза само по веднъж. В "Дневник на писателя" читателя ще се срещне с някои от по-малко известните произведения на Достоевски, сред които ... |
|
Две сестри. Една изгаряща демонична любов. И жестоко убийство, което трябва да бъде отмъстено. Емилия и Витория са стреги - вещици, които живеят сред хората и практикуват тайно своя занаят. Една нощ Витория изчезва. Обезобразеното ѝ тяло е открито от Емилия. Съкрушена от мъка, тя се заклева, че ще намери убиеца на сестра си. Дори ако се налага да използва черна магия, която е забранена от поколения. Така Емилия среща Гняв - демоничния и изгарящо красив принц на войната и яростта. И неопитните вещици знаят, че не можеш да се довериш на подобно създание, но за Емилия това вече няма значение. Защото е готова на ... |
|
Легендарният съветски разузнавач и диверсант Павел Судоплатов е изпълнявал различни секретни поръчения на Сталин. Генералът излежава десет години във Владимирския затвор, като очаква справедливо и пълно реабилитиране. От ноември 1938 до 1942 година той е един от ръководителите на съветското външно разузнаване. Благодарение на това е запознат с много подробности на съветската тайна война и дипломация. Кой е инициаторът на съветско-германския пакт за ненападение? Какво предшества съветско-финската война? Какво е съобщавало съветското разузнаване през пролетта на 1941 година? С кого и при какви условия през есента на ... |
|
Действието в този трагичен и мъдър роман се развива във Велико Търново - с неговата приказност. Преплитат се действителни и въображаеми истории дори на реално съществували личности като Емилиян Станев и Невена Коканова. Редуват се трагични и красиви моменти, а сред грохота на прелитащите американски самолети през Втората световна война се заражда истинска любов. Показано е разделението на българското общество. Вечните злосторници, които винаги са близо или са част от властта и носят гибел. Предателите, които сами се продават, водени от тъжната максима "Страхувай се и ще живееш". Проследени са човешките ... |
|
Защо обичаме нещо или някого не е въпрос, който често си задаваме: на него трудно се отговаря. Може би това е така, защото обичта е по скоро чувство, което е трудно да се опише с думи. И точно затова книгата пред вас, която си задава въпроса Защо обичам България, е любопитна, още повече, че на този въпрос се е постарал да отговори чужденец. Ханс Висема не е чужд на България и тя не е чужда за него по редица причини, част от които ще разберете, като прочетете книгата. А може би вече сте чели неговите "Сибирски уроци за живота, любовта и смъртта". Холандският професор по технологии и предприемачество ни предлага ... |
|
В едно кралство, в което опасността дебне под морските вълни, русалки търсят отмъщение с песен, a магията е избор... Тя ще управлява. Като принцеса на островното кралство Висидия, Амора Монтара е прекарала целия си живот, обучавайки се да бъде Върховен анимант - господар на душите. Докато останалите в кралството могат сами да изберат магията си, за Амора, тя никога не е била въпрос на избор. За да запази позицията си на наследница на трона, тя трябва да докаже, че владее до съвършенство опасната душевна магия на семейство Монтара. Когато церемонията по представянето ѝ се обърква, Амора е принудена да избяга. Тя ... |
|
"Пет реда вятър" е името на новата ми книга, в която словесният пейзаж копира природата. Танка е "кратка", петстишна традиционна твърда форма на поезията. Отпада метриката и не е задължителна, както прочее вече и при хайку. Но въпреки това мисля, не бива да е "обрасла с думи", образно казано. Мога ли да нарека Танка "миг избягал от хайку" за да доизкажа още? В този ред на мисли последните два реда обобщаващи ли си или са поанта? Тук подхождат ли сезонните думи? Мисля на глас. Питам се, питам ви. И в същия момент опипвам тъканта на сътворението на Танка. Това е изящна поезия, нали?& ... |
|
"Стойностната поетеса Виолета Пенушлиева прекрачва лирическите граници и представя синтетична проза, каквито са тези къси разкази. Това е приятна и сполучлива художествена изненада, защото е създадено необичайно повествование с нестандартна образност и със своеобразна лексика, с която се самохаректеризират героите. Това е жива проза - образите израстват от думите свежи, осезаеми, пластично изградени. Тези разкази са са населено човешко пространство с много духовни ценности - героите са с извисена нравственост и пробудена съвест, с безкористна обич към света около себе си. Те не са социално обвързани и върху тях няма ... |