На портата се хлопа. Слепците в плевнята се будят, хлопащият ги вади от съня им. Сънували са, че лежат отвън - наполовина над, наполовина под земята, сред прясно изораната бразда на безкрайна нива, потънали с единия си крак в земята. Успяват, много бавно, да се измъкнат от съня - нов ден започва. Предстои им, не че знаят защо, да бъдат нарисувани, но никой не им помага да намерят къщата на художника. Отправят се на път начело с Риполус, който май все още различава светлото от тъмното. Падането на слепците е измислена история за създаването на една картина. Повод за написването ѝ е творбата на Питър Брьогел Притча ... |
|
Трето издание. ... Сборник исторически документи."От предговора на автора Войната през 1877 - 78 г., която се обяви под общоизвестния предлог за освобождението на угнетените славяни, заглуши окончателно всяко съмнение за лоши намерения на Русия към България. Никой не можеше да помисли даже, че Русия крие каквито и да било цели с нахлуването си в Балканите, освен създаването на една България. Под впечатлението на всеобщата радост, че се освободихме, никой не можеше да си помисли, че Русия веднага след туй ще се залови, под формата уж на една България, да създава своя Русско-задунайская область. И ако се намираше ... |
|
Разговори за живота. Попадайки в различни мистични светове, Ани води интересни и просветляващи разговори със своя духовен водач - леля Рози. Племенницата разказва четири завладяващи истории, а мъдрата ѝ наставница ѝ показва как да адаптира духовното знание към любовта и връзките. Подарява ѝ седемнадесет духовни практики и за сетен път разкрива, че всичко е в нашите ръце и че можем да сътворим прекрасните отношения, присъщи за дълбоката обич, която свързва душите завинаги. Ако се надяваме да станем щастливи, като срещнем или възродим любовта, обикновено нещата се случват в обратния ред. Първо трябва да ... |
|
Книгата Семейни мемоари: Игнатиеви е посветена на руското наследство на автора. На основата на записи в дневници, спомени, писма и документи от семейния архива М. Игнатиев проследява удивителните биографии на своите предци. Той възстановява техния живот стъпка по стъпка, като започва от имперския двор на Александър II и, минава през революцията, гражданската война и изгнанието. Тази честна, елегантна и богата семейна история не може да не развълнува емигрантите от първо и второ поколение. Авторът обсъжда въпроси, които си задава всеки от тях: какво да остави в живота си от бившата страна и с какво да се раздели, как да ... |
|
"В Делхи улицата ти дава представа за целия град - град на йерархии, съюзи и кланове, където малцина, независимо към коя социална прослойка принадлежат, биха прегърнали идеята за премахване на социалните бариери. Затова градът не притежава истински демократични пространства. Причудливите названия на делхийските жилищни адреси говорят много за очакванията на хората: искат да живеят в жилищни общества и комплекси, групирани в блокове, които, от своя страна, се разделят на сектори, анклави и колонии. В богатите квартали портите и охранителите спират неразрешеното пресичане на разделителните линии. Социалният живот ... |
|
Демокрацията трябва непрекъснато да бъде опровержение на факта, че управляваният реално не управлява, както религията е опровержение на физиологията и на печалния факт, че човекът е смъртен. Реализмът няма място в демокрацията. В нея човек трябва да жертва живота в полза на изкуството, да се абстрахира, да затвори очи, да ослепее и оглушее, и вместо на сетивата, да вярва на ума - само тогава ще изгрее светлината, ще оживее призракът, ще победи изкуството. Модерната демокрация е чудо, което, за да се случи, се нуждае от силна вяра и фантазия. Тя е театър и лицемерие. Яни Киров е историк. Завършва Антична история във ... |
|
"Още древногръцкият философ Хераклит е казал: In idem flumen bis non descendimus или Не влизаме два пъти в една и съща река. Но с тази книга е възможно да оборим това му философско твърдение. Защото дебютната стихосбирка на Марияна Влахова, Вода, наистина е точно това - извор, който тече през сърцето, необятен океан от чувства, вълна и капка едновременно. Думи, които рушат всички прегради пред себе си, също като водната стихия. И които остават следи в теб като след порой или те завличат като библейски потоп, за да изплуваш нов и прероден от бездната на душата си. И понеже поезията и езикът изобщо имат свойството да ... |
|
Изминали са шест години откакто Рипли убива Дики Грийнлийф и наследява богатството му. Сега той живее в разкошна вила във Франция, сред колекция от произведения на изкуството от световна класа и е женен за наследница на фармацевтична империя. В света на Рипли всичко изглежда безгрижно, докато телефонно обаждане от Лондон не нарушава спокойствието му. Схема за фалшифициране на картини, която той създава преди няколко години, е на път да бъде разкрита. Любопитен американец задава въпроси и Рипли е принуден да замине за Лондон, за да предотврати нежелана развръзка. В този втори роман от поредицата за Том Рипли Патриша ... |
|
"Вера Мутафчиева беше последният голям български белетрист. Тя оставя за нас, особено за младите хора днес, които искат да се занимават с литература, една огромна задача - защото показа, че българският интелектуален писател е възможен." Ани Илков "Чрез дълбокия си анализ на съдбата на прочутия пълководец и изменник, Вера Мутафчиева се домогва до нещо, твърде доминиращо и в проявленията на модерния човек. Писателката го определя като алкивиадство - зверинна радост от това, че си жив; порив да извършиш съвсем всичко замислено, за да си го извършил и преживял; влечението към човешките сборища - съвети, ... |
|
"Безкраен свършек на света е сборник с човешки истории за последната възможност да огледаме самотата си в другия и да се свържем. Преди да осъзнаем мисълта, че апокалипсисът вилнее вън, а ние сме свикнали с него, без да вземаме страна между ангелите и демоните му. В тези дистопични, кафкиански, клаустрофобични сюжети светът е подозрително познат, а абсурдът и спорадичният смях нагарчат." Антония Апостолова "В своите разкази Боян Тончев смъква завесата на заблуди от лицето на човека и ни позволява да го видим такъв, какъвто е: обикновен, крехък, раним, наивен, внезапно смъртен и неочаквано щастлив. ... |
|
"Сборникът с разкази Неизбежният наследник е своеобразен паноптикум на българския XX век. Моментна снимка на едно безвъзвратно отминало време и на неговите музейни вече човешки типажи и език - хора, направени от кремък, люти чушки, зевзеци, занаятчии и неизбежни наследници. Написани с много хумор и ирония, с жив и цветист език, разказите отдават почит на Алековото сладкодумие и Чудомировите образи. От войните през първата половина на века, през годините на социализъм до прехода към новото време, Симеон Ботев проследява жалоните, абсурдите и таласъмите на времето, като извежда на преден план самобитни персонажи от ... |
|
"Това е роман за желанието да напишеш роман - чудесна тема! И да го наречеш по такъв прекрасен и безобразен начин... По дяволите, ако такива са жените без качества, аз ще харесвам и ценя единствено тях и нищо друго..." Тома Марков "Роман, уютен като дом, за който не е нужен кредит, а единствено доверие и желание. В стаите му има хумор и ирония, лишена от претенции ерудиция, женска и момичешка непосредственост, а през прозорците влизат светлина, разговори и истории. Вратата не е заключена, всеки може да влезе, може и да не пожелае да излезе обратно навън, преди да го е прочел." Стефан Иванов ... |