Книгата е част от поредицата Книги за ученика от издателство Пан, в която са представени литературни произведения, включени в учебната програма за 4. клас - 12. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изисквания. ... |
|
Сигурд е най-малкият син на викингския вожд Хокон, който с корабите си извършва набези в Европа и оттам докарва роби и скъпоценности. Отгледан от робинята Еда, Сигурд е различен от братята си. Баща му иска да го превърне в страховит воин, който да мачка другите. Но Сигурд съчувства на робите и се сприятелява с Тир и Рейм, брат и сестра, които са отвлечени от Ирландия. Страхува се, но по някакъв начин се чувства близък с Гарванката, отхвърлено от другите момиче с магически способности, което има като неговите очи. Оказва се, че около Сигурд има твърде много тайни, в мрака дебнат опасни врагове, а цената на викингските ... |
|
Лутаме се между спомени и настояще, търсим смисъл. Защо са се случили определени неща и сме изпуснали други? От нас ли зависи дали ще е щастливо бъдещето ни, или има и други фактори? Освен да ни развълнува, може ли една чужда мечта да осмисли живота ни? Може ли копнежът на някой друг да разруши нас? Къде е балансът между благородството да сбъднеш нечие желание и отказа от своето собствено? Може ли мечтата на другия да се окаже твоя, а ти да не си знаел? Ралица Димитрова разказва емоционално и вълнуващо, по начин, по който малко автори успяват. 10-те разказа в книгата са посветени на една и съща тема - ... |
|
Тази книга ще потопи читателя в драматичните истории на пет много различни жени, чиито пътища се преплитат съдбоносно. Авторката търси отговор на въпроса дали очакванията на тези жени, преминали през изневяра, развод и други тежки житейски премеждия, не са твърде високи и нереални. За скръбта няма стратегия - е мотото на една от героините. И въпреки че тази мисъл лъкатуши по страниците на книгата, всяка от тях намира начин да пребори отчаянието. Дали времето, в което живеят, и свободата на избор са достатъчни, за да открият и опазят щастието? Романът Любов само в краен случай е провокиращ поглед към живота на ... |
|
"Нека ти разкажа една видинска легенда... Ако змей залюби мома, тя е обречена. Очите му изпиват силата ѝ, тя започва да линее и скоро умира - без значение дали е обикновена смъртна, или царкиня. За да се спаси от любовта на змея Пламен, Вида, господарката на Видин, го подлъгва с измама и го вгражда в основите на крепостта си, за да закриля любимия ѝ град завинаги. С последния си дъх младият змей проклина нея и сестрите ѝ никога да не намерят покой. В наши дни... Изминалите хиляда години превръщат Вида в легенда, но проклятието и до днес я държи неотлъчно на поста ѝ. Крепостта, закриляна от ... |
|
Когато дългогодишната връзка на Кали (Калиопа) неочаквано приключва, сърцето ѝ е разбито и светът ѝ се срива. Затова, щом списанието, за което работи в Лондон, ѝ възлага да напише статия за гръцкия остров Икария, тя приема веднага и това ѝ се струва съвършеното бягство. Твърди се, че местните жители са сред най-щастливите и най-дълголетните в света. Островът има тайна, която Кали е решена да разкрие... Топлият морски бриз я посреща като милувка за добре дошла, а плуването на лунна светлина в изумрудени заливи, компанията на сърдечни и одухотворени хора и една жена, която притежава мъдростта на ... |
|
"Животът е пътуване, дестинациите са неизброими, а най-важната от тях си ти самият в различните ти роли, възрасти, състояния. Или човекът когото искаш да срещнеш, приятелят, любимият, близкият. Но твърде често улиците са еднопосочни, също както и билетите за бъдещето. И се разминаваме, крачейки в една посока. Или не се срещаме, просто защото вървим рамо до рамо, а не един срещу друг. Не можеш да вървиш срещу същността си, но успешно можеш да се разминеш със себе си, ако не си готов да се познаеш. А може би ние, хората, сме обречени да се разминем точно с онези пристигания, предназначени за нас. За да продължим да ... |
|
Мексиканската литература оформя своя съвременен облик преди по-малко от столетие, между 20 -те и 40 -те години на ХХ век. Нейната самостоятелна история обаче започва поне век по-рано - още преди обявяването на независимостта на страната през 1821 г. Настоящата антология е първият опит за последователно и пълноценно представяне на зараждането и развитието на мексиканската проза през този първи век от нейното възникване. В своите просвещенски дирения мексиканските творци ще поведат читателите през още неизследвани исторически лабиринти в нелекия път към осъзнаването на младата нация. Духът на позитивизма ще се изправи ... |
|
Професор Буберг и Петер Хортен са изпратени със специално поръчение от краля да разследват жестокото убийство на Ханс Хале, уважаван от всички управител на имение, който няма врагове. Предполагаемият извършител е бил задържан веднага след убийството и изглежда, че случаят е решен. Но професорът и неговият асистент възобновяват разследването. Дали този, който е изтръгнал сърцата на два елена в гората и е нарисувал обърнати кръстове на челата им, е способен да убие и човек по толкова жесток начин? Професор Буберг и Петер Хортен се сблъскват с различни версии за случилото се, разпитват свидетели и заподозрени. Въпреки ... |
|
Кабира е най-голямата дъщеря на богат велможа и пазителка на чудотворен извор, властващ над живота и смъртта. Искан, син на везира, е красив, но егоцентричен млад мъж, готов на всичко, за да получи това, което иска. И той може да го получи чрез извора. Затова скроява жесток план, за да го заграби. От много поколения насам най-голямата дъщеря използва, пази и се грижи за извора. Искан убива семейството на Кабира, жени се за нея, за да заграби извора и я изолира от света. Ако заченатите от него деца са момичета, той ги убива. Трите момчета, които Кабира ражда, веднага са отделени от нея и отгледани от майка му. Искан иска ... |
|
"Редно е да се отбележи, че леля ми Рози беше рядко красива жена и всеки, който беше спал с нея, се ползваше с особен престиж в селото. В апогея на нейната красота млади, хубави смелчаци редовно черпеха дядо ми, предизвикваха го да си премерят силите на по чашка с надеждата да спечелят благоразположението му и да се издигнат в очите му като идеални кандидат-зетьове (понеже той не изпитваше грам уважение към мъжете, които не носеха на алкохол), в резултат на което се напиваха като кирки. Когато ракът напъпли цялото му тяло, иначе стегнато като ученическа линийка, дядо ми взе току-току да прекъсва пиянските сесии, за ... |
|
"Вървим по горска пътека с приятеля и колега Марин. Стъпките на 130-килограмовото му тяло отекват в отсрещния скат. Тръгнали сме от ранна утрин, а сега наближава два след обяд, но все още сме далече от хижата. Темите на разговора ни се сменят често - прескачаме от гъби на жени, от политика на спорт, от варене на ракия до промените на климата... Внезапно по средата на едно изречение Марин проплаква: – Ей, ама както съм огладнял, ако ми падне, ще изям цяло прасе, може и диво. Засмивам се. – Марине, като ти знам възможностите, вярвам, че можеш да изядеш цяла кокошка, заек, хайде пуйка, ама чак цяло прасе, не вярвам. ... |