Много от тайните в разузнаването остават неизказани. Атанас Кременлиев описва, по неговите думи, малка, незначителна част от това, което е видял и преживял в коридорите и лабиринтите на българското разузнаване, но всъщност е написал учебник по разузнаване. Той оглежда всички страни и специфики на разузнаването - историята на разузнаването в различните страни, спецификите, свързани с идеология, политика, противоборство, религия, тероризъм, средствата, с които си служи - агентура, технически средства, прикрития, пари, секс и др., работата на българското разузнаване в различни страни, сътрудничеството на българското ... |
|
Никой никога не се чувства сам в една книжарница. Годината е 1959-а. Флорънс Грийн решава да отвори книжарница в малко крайморско градче в Източна Англия. Тя трябва да се пребори както с учтивата, но безмилостна съпротива на местната власт, така и със завистта и неприязънта на изпитващите трудности търговци от съседните магазинчета. Дори природата, с влагата в Старата къща, е против нея. Подкрепят я единствено десетгодишната ѝ помощничка в книжарницата и възрастният и вече болнав господин Брандиш, който от години се е усамотил в къщата си. Ще успее ли Флорънс да разчупи застоялата атмосфера на градчето и да го ... |
|
Почти винаги вярваме на очите си. Поговорката Око да види, ръка да пипне не е възникнала току-така. Чували сме, разбира се, за онзи шоп, който като видял жираф, възкликнал: Е те такова животно няма! От опит обаче знаем, че не винаги това, което виждаме е същото, което сме видели по-преди или обратно - уж е едно и също, а пък са различни неща... Не, това не значи, че не трябва да вярваме на очите си, а че би било лекомислено да вярваме, че знаем за нещо или за някого всичко, само защото сме го видели. Историята за Хлона е фантастична, по-скоро вълшебна. Главният герой, като повечето от нас, вярва на очите си, на приборите ... |
|
Светът е създаден така, че всичко в него е съизмеримо. Да, но понякога се чувстваме малки в този свят, а понякога големи. Рядко се радваме на това, по-често негодуваме. Това е така, защото във всичко, което правим и което ни се случва, важна роля играят нашите представи и желания. Внимавай какво си пожелаваш! - казват монасите от Тибет. Искаме да създаваме, но като че ли по-често рушим. За да започнем отначало. На чисто. А какво би се случило, ако, водени от нашите представи и желания, разрушим всички възможности? Има ли нещо, което е в състояние да ни запази и да ни даде надежда? В историята за Истинския Принц - ИП - и ... |
|
Почти всеки би желал да контролира живота си, да бъде наясно със случващите се неща, да взема правилните решения. Същевременно да е наясно със собствената си личност, цели, идеали... Към всичко изброено добавяме думичката трябва и полагаме усилия - кога успешно, кога неуспешно - да го осъществим. Ако закъсаме, търсим съвет и е тъжно, когато няма от кого. В такива моменти като че искаме времето да спре, за да се огледаме, да осмислим нещата, да наваксаме пропуснатото или да поправим грешките си. В историята за Амалия главният герой получава тази безценна възможност. Дали ще се възползва от нея? С илюстрации от Капка ... |
|
"Роман за домовете за изоставени деца, написан от първо лице. Има една особена категория хора, дамгосани от обществото. От същото това общество, което ги е създало. Има един закон, който се грижи това заклеймяване по възможност да е за цял живот. Има особени "порядки и ред", налагани в много домове за сираци. Този роман е моята лична борба срещу един остарял закон, пълен с желани "грешки". "Грешки" - облагодетелстващи конкретни институции и властимащи. Романът е и моята последна надежда да открия корените си. Надежда - той да попадне в ръцете на онази единствена жена, която ще съумее ... |
|
"Ние принадлежим на два различни свята. Аз съм израснал на улицата, а тя в кулата на мечтите. Аз изкарвам прехраната си с юмруци. Тя не може да нарани и муха. Пътищата ни не трябваше да се пресичат. Никога не трябваше да се срещаме. Но това не променя фактите. Готов съм да продам душата си, за да вкуся онези червени устни. Да се бия срещу самия дявол, за да чуя смеха ѝ. Да горя в ада за една-едничка нощ с нея. Скарлет Прийст не биваше да узнава, че съществуват мъже като мен, но понякога изкушението надделява над волята. Даже този път да води към падението ми, всяка следваща крачка си струва риска." Из ... |
|
Открити са потомците на древните българи! Въпросът е за кого ще гласуват? Шеметен низ от абсурдни и комични ситуации! Попов пренася читателя в екзотичен свят на приключения и любовни перипетии, на диктатори и волни джигити, свят на песни, шамански заклинания и танци по тънкия лед на голямата политика. Но под звездния купол в необятната степ продължават да припламват вечните въпроси: кои сме, откъде идваме, защо сме тук? Лекуващият смях на Алек Попов идва, за да ни помогне да надживеем комплексите си и да погледнем бъдещето с нови очи. Една алегорична история - колкото абсурдна, толкова и възможна - в която свободната ... |
|
"Мисия за двама? Далечната планета? Мечти! Можел да пропътуваме през живота си и сами. Но когато сме двама, пътуването е несравнимо! Нищо, че всеки следва своята мисия. Вярно е, че далечната планета е цел на космическите пътешественици. Но нали е и най-отдалеченото място, към което дълго ни носят мечтите? Когато душите жадуват несбъднато, а няма толкова големи надежди за сбъдване тук и сега, те политат с мечти, с които няма бързо да се разделят. Дано пътувайки да чуят небесните отгласи на любими гласове. Дано съдбата се смили и на оная планета да зазвучат мелодии на сбъднато щастие!" Из книгата ... |
|
Докосващи истории от голямата фламандска писателка Анелиз Вербеке. Нежни и меланхолични, тъжни и весели, неправолинейни и носталгични - такива са историите, с които фламандската писателка Анелиз Вербеке ни потопява в света, който ни заобикаля. Нейната книга "Алилуя" (изд. Изида, превод Анета Данчева-Манолова) е написана с ерудиция, наблюдателност, психологическо разбиране, човечност и съпричастност към недостатъците и стремежите на днешния човек. Това е книга, която докосва и се помни дълго. Според Алилуя светът около нас само наглед е обикновен, той е по-скоро необясним и чудотворен, стига да пожелаем да ... |
|
Берлин, 1956 г. Най-студеният ден от цялата зима, ръцете на момичето са изцапани с въглища. Берлин, 1958 г. В същите тези ръце има една тайна или може би спомен - значка с три гравирани букви: ИКП. Берлин, 1961 г. Кръвта от сардините е останала от другата страна, защото стената е разделила града на две. Берлин, 1968 г. Мислил ли си какво означава да останеш тук завинаги? Берлин, 1971 г. Какво се взима за из път, когато бягаш, когато завръщането е невъзможно. Животът на Катя би могъл да бъде разказан по много начини, но острата и изящна проза на Ароа Морено Дуран ни го разкрива през призмата на историята, която има силата ... |
|
Незавършени шедьоври на знаменити световни писатели. Защо първият роман на Томас Харди си остава непубликуван? Какво се случва с ръкописа на дългоочаквания magnum opus на Труман Капоти? Защо Хайнрих Бьол изоставя "Изгубеният рай" и как го преработва в други творби? Много от литературните загадки най-сетне намират отговор в този единствен по рода си пътеводител към света на изгубените, непубликувани или незавършени творби на знаменитите световни писатели. Казват, че истинските литературни шедьоври всъщност винаги са незавършени. Не защото нямат финал, а защото не спират да вълнуват читателите и да ги ... |