„Баща на мъртвите " е една от най-добрите белетристични творби на Балаж Дьоре. Текстът съхранява езиковия пуританизъм и микрореалистичната прецизност на епичната проза, същевременно на езиково равнище, въпреки консерватизма си, привнася обновителни елементи. Дните на траур и реминисценции принуждават разказвача отново и отново да извиква в паметта си личността и житейската история на бащата, придавайки им ново тълкувание; да извърши преоценка на познанията и пластовете от спомени, които от синовна позиция му позволяват да надникне в миналото, и които в светлината на тайните дневници на бащата търпят значителна ... |
|
Романът "Слепоглед" на канадския писател Питър Уотс е "твърда" научна фантастика с трилърови елементи, написан в отличните традиции на автори като Станислав Лем и Грегъри Бенфорд. Някои дори определят книгата като находчива комбинация от Майкъл Крайтън и Айзък Азимов, смесваща чистата наука с причудливи сюжетни елементи и провокативни послания. "Слепоглед" е абсолютно неустоимо и интелигентно поднесено жанрово пиршество, развито блестящо от Уотс, чиято страст към биологията и когнитивната психология е втъкана плавно във фабулата на книгата. Романът е номиниран за наградата "Хюго& ... |
|
Поумнелият Марескал получи повишението си. Един ден, когато влезе в кабинета на знаменития директор на полицията господин Льонорман, той бе принуден да потрепери, смаян от срещата. След краткия разговор господин директорът се приближи с цигара към подчинения си и му каза: "Огънче, моля!". По тона, с който беше изречена тази фраза, Марескал позна Арсен Люопен. Морис Льоблан (1864-1941) е френски писател и журналист, станал световноизвестен с криминалните си романи за благородника крадец и детектив Арсен Люпен. Написал е над 60 романа и разкази, някои от които са филмирани за киното и телевизията. ... |
|
"Мъжът е в пълното си право да има и куче, и жена. Но ако не разполагаш със средства да си позволиш и едното, и другото, по-скоро си вземи куче". Граучо Маркс ... |
|
Книгата съдържа стихотворения от Иван Росенски. Иван Росенски е роден на 01.05.1952 г. в с. Горна Росица, област Габровска. Живее в Габрово от 1957 г. Завършил е Техникум по механо-електротехника Д-р Н. Василияди, гр. Габрово. Работил е като шофьор, шлосер, агрегатчик, електротехник, киномеханик, осветител, охранител, огняр и други. Издал е следните книги със стихове: Оправдание (1982, награда Южна пролет за най-добра първа книга), Колекция (1990), Роса (1996), Така или иначе (1999), Нещо пеещо (2012). Член на Съюза на българските писатели. ... |
|
Поетът, чиито сетива са толкова чувствителни, че реагират и най-лекото разместване на молекулите в прегръщащия го свят, открива музика дори в мислите, дори в тишината... Такъв поет е Иван Росенски – усещащ мелодията във всичко, обличащ ѝ думи римувани, за да потече, като „Нещо пеещо“, уловено в книга. В поетичния калейдоскоп на тези 48 страници има събрани кратки поетични мисли за десетки малки и големи мигове от живота. "Снегът се стопи, всичко се раззелени и косът свирна. Пролет гората си хвърля чернилото върху хората. След копривата, щир, лапад и лобода се яде през май." Из "Нещо пеещо" ... |
|
От авторката на "Да остана ли?". ... Минали са три години, откакто любовта на Адам е спасила Миа след катастрофата, опустошила живота ѝ... три години, откакто Миа е излязла от живота на Адам. Сега двамата живеят в противоположни краища на страната: Миа е изгряваща звезда от "Джулиард", а Адам е любима плячка на таблоидите заради статута си на рок звезда и заради прочутата си приятелка. Когато Адам остава сам в Ню Йорк, случайността отново го събира с Миа за една последна нощ заедно. Докато се разхождат из града, превърнал се в нов дом за Миа, двамата си припомнят миналото и разтварят сърца за ... |
|
Любов отвъд живота... В Силата на любовта - втората книга от трилогията на Елизабет Чандлър - Тристан установява, че произшествието, при което е загинал, не е било нещастен случай! Някой е срязал спирачките на колата му. Кошмарите на приятелката му Айви продължават, докато един ден тя не си спомня какво е видяла през онази ужасна нощ. Грегъри е неотлъчно до нея, също както и Тристан. Ангелът пазител забелязва новия й приятел да сипва нещо в чашата ѝ с чай. Айви го изпива и двамата с Грегъри, следвани от невидимия Тристан, се отправят към гарата. Там Айви най-сетне го вижда от другата страна на релсите. Когато ... |
|
Глория Голдбърг е зашеметяващо елегантна, безмилостно остроумна и безобразно властна. Сама е създала козметичната си империя "Глори", сама е спечелила милиони, но смята, че е време да се оттегли и да остави на някого бизнеса. Тя има трима внуци, които вижда рядко. Но сега решава да ги покани в огромното си имение в Санта Фе, за да получи отговор на въпроса: "Кой от вас е достоен да наследи "Глори"?". И не допуска, че ще се сблъска с отказ и липса на интерес към процъфтяващата ѝ компания. Дейзи Голдбърг е намерила своето място във филмовата индустрия. Брат ѝ Мат се занимава с ... |
|
Разкази ... Осем - числото на просперитета. Осем разказа в едно произведение. Два коренно различни персонажа. Единият върви по пътя, от който другият вече се връща. Младеж, израснал в социален дом, търсещ отговори от майка си, която го е изоставила. И неумеещ да се радва на живота човек, чието най-голямо наказание е това, че се е оженил за жена си. Смисълът на любовта, изкуството, омразата, прошката и откровеността в техните съдби... Но за да намерят правилния път, първо трябва да намерят себе си. ... |
|
Защо новият световен безпорядък още ни изненадва и какво можем да направим? ... Как може президентът на САЩ да обяви една война за спечелена, точно когато напрежението започва да ескалира? Защо руски изтребители отново летят покрай американските брегове? Как САЩ успяха за по-малко от десетилетие да натрупат близо два трилиона долара дълг към Китай, държава със среден дневен доход от 7 долара на човек? Как стана така, че финансовият министър на Съединените щати, финансист и почти милиардер, можа да каже през май 2008 г., че най-лошото на кризата е преминало, а през август се оказа въвлечен в яростна борба да спасява ... |
|
Александър Христов е роден в София. Завършва българска филология и магистратура по литература и творческо писане в СУ "Климент Охридски". Негови разкази са публикувани в печатни и електронни медии. Носител е на няколко литературни награди, последната от които е националната литературна награда "Тодор Влайков" от 2012 г. за новелата "Африка". Често художественият ритъм в разказите на Александър Христов бива разлюляван от подмолни тактове и гласове. Сякаш (в училището на живота) в следобедния час по музика ученикът с най-слабия слух и силния глас, е злото, понякога то е комическо мъничко, друг ... |