Графство Хампшър, краят на XVIII век. В дома на пастор Джордж Остин не липсва нищо необходимо, макар семейството да не живее охолно. Самият той добре образован, интелигентен и широко скроен мъж, пасторът прави възможното, за да изучи децата си и те растат в дълбоко духовна среда. При тези условия двете дъщери на семейство Остин проявяват отрано своите дарби - голямата, Касандра, да рисува, а малката Джейн - да пише. Зимата на 1895 година двайсетгодишната Джейн - момиче, отворено за света, обичащо да се забавлява и да танцува, среща младия Том Лефрой, току-що завършил правни науки в Лондон. Младежът я впечатлява с приятна ... |
|
Живеещият в Дрезден Ф. М. Достоевски е повикан в Петербург заради ненадейната смърт на осиновения му син Павел. В дните на траур, изтерзан от чувство за вина и от епилептични пристъпи, писателят се лута между сън и действителност, халюцинира, болезнено се влюбва и се сблъсква лице в лице с анархистите от групата на Нечаев. Описаните събития в Майсторът от Петербург заемат темата и атмосферата от романа Бесове. Но тук Достоевски е превърнат в герой на собствения си свят и донякъде в негов критик. Дж. М. Кутси майсторски преплита биографични и фикционални елементи, за да пресъздаде драмата на човешката ситуация през ... |
|
"Една трудна за четене и възприемане книга. Поезия, която не е за всеки ден, не е за отмора и наслада на сетивата. Тук няма красота в оня, общоприет естетически смисъл; няма прехласване пред пейзажа, нито опит там да бъдат открити значимите теми. И, макар че става дума за хайку, в тази сбирка природата присъства само за да ни покаже, че сме човеци и стоим извън нея; че тя не е за съзерцание; тя е нашето надгробие. За да се разберат тези стихове, съзнанието трябва да е готово не просто за асоциации, алегории, метафори, сравнения и прочие литературни фигури - съзнанието на четящия трябва да е готово за квантов преход, ... |
|
Предговори и рецензии. Представяне на книги на дванайсет лекари поети и писатели и на дванайсет поети и писатели от страната и чужбина, впечатлили автора с творбите си. Двайсет и шест критико-литературни текста за отзвука отвъд думите, който гали душата, драсва сърцето и кънти дълго в паметта. ... |
|
Рут (1853) е първият достигнал популярност роман на Елизабет Гаскел, в който главна героиня е падналата жена. Това е забележителна история за любовта; за лъжите, измамата и последствията от тях; за семейството, което може да бъде както убежище, така и средство за манипулация и потискане на личността. Книгата оголва викторианското лицемерие и двойните стандарти, касаещи мъжкото и женското поведение. Елизабет Гаскел изгражда майсторски, психологически издържан портрет на жена, която остава чиста и непорочна в сърцето си въпреки всички предизвикателства на съдбата. Романът е бил забраняван и дори изгарян на някои места във ... |
|
Главен герой в романа е шейх Бедредин, изключителен учен, теолог, наричан мистика с кинжал. Той е известен с ролята си във въстанието срещу Османската империя през 1416 г. във време, което подлага на изпитание властта на султан Мехмед I и османската държава. Почитан като велик революционер от Назъм Хикмет и представян като легендарен герой в редица романи и пиеси, шейх Бедредин какъвто го обрисува Йълмаз Каракойонлу, е преди всичко човек, познал любовта и страстта. Главната тема в книгата е любовта на Бедредин към Мария и съзряването му чрез нея. Йълмаз Каракоюнлу се придържа към историческите факти и проследява ... |
|
Роман за приятелството, храната и любовта. Когато 27-годишната Джоан Бергстрьом изпраща писмо и пакетче шафран на 59-годишната Имоджен Фортие, това поставя началото на едно променящо живота им приятелство. Джоан е от Лос Анджелис и наскоро е започнала да пише за кулинарните страници на голям всекидневник. Имоджен живее на остров Камано край Сиатъл, списва месечна колонка за списание Северозападен дом и живот и макар да може да бере миди по брега, никога не е вкусвала пресен чесън - екзотична съставка за Северозапада по онова време. Двете жени общуват чрез писмата си и помежду им се заражда близост, която ги подкрепя по ... |
|
Една жена тръгва по Камино и Пътя я превежда през нея самата. Историите, които среща, я връщат към историите от житието ѝ. Това е книга за Камино, но и книга, която предизвиква да потърсите собствения си път. В нея няма да откриете много география, но има голяма вероятност да откриете себе си. Жълтата стрелка е втората книга на Нора Ардашева. Историите в нея са разказани с присъщите на авторката хумор и мъдрост, които вече познаваме от Откровенията на един Шинорик. Но макар да разказва за Камино, не бихме могли да наречем тази книга пътепис, ако не уточним най-важното - че е пътепис за душата. А също и обещание, ... |
|
Автентични лекарски разкази. Двайсет и четири автентични лекарски разказа, почерпани от контакта на автора с бивши и настоящи затворници и криминално проявени болни. Разкази за потрошени съдби и погубени надежди, за черното в душата, раждащо чудовища, за възмездието, което рано или късно спохожда всеки. ... |
|
Разказите от Сините канарчета са тематично и стилово продължение на разказите от Приказните острови и авторът ги определя като: "27 още по-малки камъчета от камъчетата на Приказните острови, дори някои песъчинки, които влизат в обувката, бодват и те карат да поспреш. Като го извадиш от обувката и го разгледаш виждаш нищо и никакво камъче, но и то има слюдичка, която хвърля лъч в окото, бодва сърцето, кара струната да трепне и да се замислим.". В книгата са включени къси и много къси разкази от Златимир Коларов. ... |
|
Двайсет и два автентични лекарски разказа, почерпани от странстванията на автора из България и по света, от срещите му с различни хора от различни страни и континенти и техните съдби. Разкази за непреходното, за ненакърнимото в накърнените... ... |
|
"Тези стихове - уж всекидневни, съвсем конкретни и зрими, но минаващи през всички сетива, винаги носят в себе си нещо отвъд видимото, нещо остро в окото, което рязко променя погледа. И светът става друг, чуваме счупването му, виждаме жълтъчената му светлина, опитваме раните му с език. И солта остава." Георги Господинов "В този свят, който се е разширил необратимо, Антонина Георгиева ни представя книга, в която погледът отново и отново настоява на правото и възможността си да не е безгрижен фланьор, на способността си да белязва всяка възможна врата към невидимото, за да маркира маршрут за смисъла; да ... |